Чужди фотографи във Врачанския край - Статии 2015 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:42Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2015 година

Чужди фотографи във Врачанския край

В средата на XIX век се появява едно от „чудесата” нашата цивилизация – фотографията (в превод от гр. език светлопис”).

 Първите фотографи, както преди Освобождението на България от 1878 г., така и в първите десетилетия след него, са чужденци пътешественици. Пътят им минава по р. Дунав, започва от Виена (един от първите световни фотографски центрове), през Русе и другите принадлежащи на реката градове след Кримската война – 1856 г. След тях се нареждат пътуващите фотографи, но професионалистите не са многобройни във Врачанско. Основната трудност за изясняването им в този ранен период е, че: първо – са много малко, второ – по- голяма част от тях не авторизират снимките си, трето – технологията на т.нар. мокър колодиев процес не позволява дълготрайното съхранение на снимките, четвърто – само по-богатите фотографи и клиенти са си поръчвали картон за подлепване (каширане) на фотосите, на който има печат, отпред или на гърба на снимката, с името на фотографа им. Друг факт е, че по-късно някои от фотографите поставяли за предпазване на снимките върху тях тънка, тип оризова хартия, залепена само на горните два ъгъла и върху нея – печата на автора или на ателието. Тази хартия, в повечето случаи, не се запазва, следователно и съответният печат също. Ясно е, че след 100, 120 и повече години някои от печатите на гърба на снимките със съответните имена на фотографите са избелели, едва, едва личат или са изтрити. Освен това, напечатаните специално миниатюрни етикети с името на автора след известно време се отлепват и така също се губи информацията за авторството на снимките.

При зараждането си фотографията е сравнявана с живописта. Счита се, че тя е част от това изкуство. Затова и редица художници са едновременно и фотографи, ползващи фотосите за рисуване по тях, за изработка и разпространение на гравюри. Враца, през епохата на Възраждането, е посещавана от видни пътешественици и фотографи: фрeнският етнограф и вицеконсул Гийом Лежан (1828-1871) – издал „Пътуване през България” през 1870 г. с илюстрации по снимки, унгарецът Феликс Каниц (1829-1904) – фотограф и художник и др. Рисунки и снимки на Феликс Каниц се пазят в Научния архив на БАН. Той пребивава за кратко време през месец август 1871 г. (15-17 и 20 август.) и през 1879 г., отсядайки в хана на Христо Савов. Каниц гостува и в дома на Тодораки Хаджитошев. Посещава с. Згориград, прави обхождания в редица села и във Врачанския Балкан, описани във ІІ-ри том на „Дунавска България и Балканът”. Публикувани са акварелите му за Вратцата, Ритлите, Искърското дефиле при Черепиш, Згориград и част от рисунките му: Осиковското градище при Миланово и др. Той използва фотографии по-късно за прерисовки. Неговите проучвания и карта, отпечатани през 1875 и 1876 г., се използват от руските войски през Руско-турската война 1977-1878 г. Френският консул Луи Леже минава през Враца през 1873 г. Процесът на създаване на светски училища в страната през Възраждането косвено спомага за развитието на фотографията, т. е. те се развиват почти паралелно, развивайки стремежа към култура и нови знания, свързани с икономическия прогрес, с индустриализацията на страната и в частност на град Враца.

 Във фонда на музея се пазят едни от първите пощенски картички, от края на ХІХ и началото на ХХ в. с изгледи от различни населени места: Враца, Бяла Слатина и др. Пощенската картичка от Бяла Слатина е дело на немския фотограф Швидернох. Снимки по Искърското дефиле след Освобождението прави и известният фотограф Георг Волц. Снимки от различни автори на Вратцата, на Черепишкия манастир – 2 вида, до гара Лъкатник, до манастира „Седемте престола” са вече публикувани. Константин Иречек също пребивава във Врачанско през 1883 г. По- късно той събира снимки в свой албум правени от различни фотографи. Враца е посещавана през 1889 г. и от прочутите археолози – братята Карел и Херменгенилд Шкорпил, Те са първите, които изработват карта на пещерата „Леденика”. От прегледа на описа в Научния архив на БАН е видно, че те също имат определено отношение и към фотографията. Тяхна снимка на Враца засега не е открита.

Единствена и уникална е снимка на китайски фотограф Вах Тонг от времето на Първата световна война – 1918 г., намираща се във фонда на музея. Това е фамилна снимка на рода на Зарчо Ценов Петков от с. Девене.

Чуждите фотографи спомагат за по-бързото разпространение на новото изкуство, едновременно с това ни представят неповторими картини за своето време.

Ваня Желязкова – уредник в отдел „Нова исория”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (19.03.2015) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 68
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси