Бележки за фотографите във Врачанско от края на ХІХ и началото на ХХ в. - Статии 2015 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:33Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2015 година

Бележки за фотографите във Врачанско от края на ХІХ и началото на ХХ в.

Отначало фотографията е приемана с известен страх и недоверие, с любопитство, дори суеверие, но постепенно хората започват да се отнасят към фотографите с уважение, с усмивка, и с почитание. Подаряването на снимки за спомен става елемент от бита на българина. От техническа новост фотографията постепенно се превръща в културна необходимост, отначало за по-богатите търговци, учители, духовници, общественици и градски семейства, а след това и за гражданството, занаятчии, еснафи и селяни в региона. Това е процес на отваряне на българското общество като цяло към Европейски ценности, философия, манталитет и прочие. На по-значимо равнище фотографията се издига с включването ѝ в работата на Министерство на вътрешните работи  и народното здраве през 1897 г., във връзка с издаваните задгранични паспорти, и през 1907 г. се включва в работата на криминалния отдел т.е. фотографията вече е с държавна протекция. В съдебната система също намира определено място.

Освен първите професионални фотографи във Враца – известните братя Павел и Ангел Черневи, съществуват за по-дълго или по-кратко време и редица други „светлописции”. Хронологично, в края на ХІХ в., Врачанският край и по-специално Черепишкият манастир и тамошното монашеското братство са снимани от генерал Йеротей Сирманов (1868-1954).

За кратко време във Враца (1907 г.) сьществуват фото „Светлина” на Чернев [Ангел] и Костов , след разделянето с брат си Павел Чернев, както и „Фотография” на …угас Хелфман - 1907 г..

Да се спрем и на други имена на известните фотографи във Врачанския край в края на ХІХ и началото на ХХ век. В „Български алманах” за 1911 г. има посочени само 3 имена: на братя Черневи  по отделно и на Петър Грънчаров – Враца, а в „Алманах на царство България” за 1917 г. са посочени само имената на братя Черневи за Враца. Но това не означава, че други фотографи не съществуват. В Алманаха за 1917 г. за с. Борован са записани Хар.[аралампи] Ковачев и Тодор Ненков. Те са фотографи непрофесионалисти, но без съмнение популярни.

Сред поредицата имена от началото на ХХ в. са известни единични снимки на градския техник Цв. Димитров. Той поставя на гърба текст: ”Прифотографирал 1905 г. Цв. Димитров фотограф Враца” (Инв № 1079). От началото на ХХ в,. когато минават през Враца пътуващи фотографи или живеят тук за кратко време, срещаме фотографите-есперантисти Добри Николов и Димо Огнянов /последният е касиер на основаното есперантско дружество „Успех” във Враца през 1908 г./. Пътуващите фотографи по събори и манастирски празници правят снимки от личен характер и ги показват на желаещите да се „увековечат на кадро”. Така те въвличат в модата на последните европейски културни традиции населението на региона. При това, пътуващите фотографи увеличават и портрети, а заради конкуренцията, особено след Първата световна война, когато фотографията става препитание на повече хора, те вземат по-евтино от колегите си с фотоателиета. Това показва, че работата на Черневи се налага при една увеличаваща се конкуренция на пазара. Като свободна професия, фотографите плащат годишни данъци, като адвокати, лекари и др.                

Първата фотографска организация създадена в България е на първото любителскофотографическо дружество” в София, основано през 1897 г. с председател проф. Васил Златарски, действащо до 1904 г. Член на дружеството е бележитият художник Иван Ангелов, роден в Кнежа. Той е първият художник и фотограф от Врачанския край.

          От проучените артефакти във фонда на музея се очертават и следните за известно време съществуващи фотографски съдружия на: Кръстеняков, [Ангел] Чернев и Чулев – около 1925 г. и на [Ангел] Чернев, Костов и Чулев около 1940 г. През 1929 г. Ангел Чернев обявява публично, че продава апаратурата си. От печатите върху запазените и датирани снимки и този факт е ясно, че той продължава работата си отново чрез съдружие. Макар и далече от родния си град, скулпторът Андрей Николов в Рим също използва фотографията за да работи с моделите си, което е документирано от снимки в неговия албум.

В гр. Оряхово, първите фотографи след Освобождението са също пътуващи фотографи.Известният фотограф Макс Кеслер с ателиета си във Видин и Плевен, открива клон и в град Оряхово. Ппулярноиме в града е на фотографа евреин Самуел Хаймонитц. На фирмения си картон, поръчан във Виена в ателието на Айсеншимл и Ветцл на немски език, има текст: ”Самуел Хаймонитц, фотограф Рахова – България.”. На гърба на картона са отпечатани образите на основоположниците във фотографията Дагер, Ниепс и Талбот.

Друг фотограф в началото на ХХ в. в Оряхово е Илия Н. Дросоу. По време на Първата световна война 1915-1918 г. тук работят: Димитър Костов, и Андрей Тренкулов, а Димитър Костов има фотоателие и в с. Бутан.

         В Бяла Слатина известни фотографи са Стоян Божинов и първата жена-фотографка Елена Йотова, със странно за времето си занимание за жена. Тя е родена в с. Търнак (1893-1969). Баща ѝ е кмет след Освобождението в селото. Още малка се преселва в Бяла Слатина и остава тук до края на живота си. През 1912 г. Елена Йотова учи в София курс по бродерия. По време на курса идват фотографи за снимки на шевиците. Това събужда интереса ѝ към фотографията. След този курс тя няколко месеца учи занаята при известния придворен фотограф Иван Карастоянов и Димитър Сотиров в София. Купува си фотоапарат „Ика-Дрезден” формат 9/12 със сгъваем мех и обектив ”Палма”/дубъл анастигмат 1,6 фокус, 1: 355 мм. От 1912 г. Елена Йотова пролет и лято снима в селата на Белослатинска и Оряховска околии, а зиме се занимава с бродерия. По време на Първата световна война тя за известно време е писар в Белослатинската община. По-късно Елена Йотова отваря ателие в град Бяла Слатина, но продължава да снима по селата до 1955 г. За съжаление, тя почти не авторизира фотосите си, което затруднява процеса на идентификацията им. Това явление, обаче, след Първата световна  война е всеобщо. Някои от нейните снимки сега се намират в музея.

                                           *****

Статистиката сочи 39 броя ателиета общо в страната за времето до войните. Познати са други съществуващи известно време фото-ателиета и фотографи във Враца в края на XIX и началото на ХХ в.: на „И. С. Крапчански и „М. Н. Гезеджийски”, срещу еврейската синагога (днес до музея), само на Гезеджийски, само на П.[етър] Д. Грънчаров”. Ателиета имат Иван [Ал.] Кръстеняков и Тодор Д. Йоцов. Фотограф е и С. А. Пушев, неизвестно кога преселил се в Брезник. Известният фотограф Н.  Сърнев, от гр. Трявна също снима инцидентно в гр. Враца през 1910 г. По- късно на врачани е познато фото „Диана” на Н[икола] Лазаров и Георги Наков. Георги Наков се отделя с ателие близо до площад Христо Ботев, намиращо се при аптеката на Симеонов.

П. З. Г. е друг, неясен засега фотограф от Враца – изписан на пощенска картичка от края на ХІХ и началото на ХХ век. Не бива, обаче, да се смесват издателите с фотографите. Известни издатели на пощенски картички по снимки са Т.[одор] Иванов, Т. Левичков с книжарница „Ренесанс” от началото на ХХ век и  П. Кръстев с книжарница „Наука”. Често срещано явление е издателите да са и фотографи, но не задължително всички: Иван Ташов с печатница и книжарница, Ст. А. Стамболски – с книжарница, печатница и книговезница, Стефан Цеков и др. На пощенска картичка от Бяла Слатина четем текста: „Издава книжарница Г. Палашев. С текст на френски език с червени букви „Белослатина” и в превод: „Поздрав от Бела Слатина”. Името „река Скът” на едната снимка, ползвана за изданието, е щампирано върху текст с името на А. Schwidernoch (Швидернох), Dеutsсh.(Германия). Следва   нечетлив текст. Личи ясно каталожен номер № 8504.  Така,  върху червеният цвят на немското издание, личи допълнително отпечатан върху него текст с черен цвят букви. На гърба текстът е на български и френски език: „Всемирен пощенски съюз, пощенска карта” и пр. В гр. Оряхово известен издател е Н. Д. Йоцов.

Пощенските картички с пейзажните снимки са отпечатвани след Освобождението основно в други държави: Швейцария, Австро-Унгария, Германия, Франция и пр. Врачански пощенски картички издават освен братя Черневи и Камерман, Русе, а по-късно серийно – Тодор Чипев, Григор Пасков и др. 

Фотографът Харалампи Ковачев, железар от с. Борован, се научава да борави с фотография по време на Първата световна война. Той снима уникални кадри от времето на „женските бунтове” във Врачанско през 1918 г. Известни са и други негови снимки извън територията на Врачанския край.

Отделно място има фотографията по време на Балканските войни  от 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. Най-ярки представители от Враца са братя Черневи. Те, заедно и по отделно, снимат заминаващи части и лица на фронта, за които вече сме писали.  Запазени са и десетки артефакти из войнишкия живот на фронта, в тила, в специализирани войскови части – санитарни, инженерни и др. Повечето снимки са с неясен автор фотограф и любителски. Една рядка снимка на фотографа „Wah Tong” от Азиатския континент от 1918 г. представя фамилията на Зарчо Ценов Петков от с. Девене.   

След Първата световна война се учредяват нови фотографски организации: през 1919 г. се основава първото фотографско сдружение в София.  В края на 1920 г. се създава „Български фотоклуб”, с председател Стоян Георгиев, а от 1921 г. започва да излиза списание „Фотограф” – първото и единствено за Балканите специализирано издание до 1925 г. От 1928 г. списанието продължава със същото име, а от 1930 г. се появява и списание „Фото-изкуство” за любителите фотографи. От последното излизат само няколко броя.

През 1924 г. се основава първото фотожурналистическо дружество, през 1930 г. се оформя и фотографската кооперация, а от 1934 г. се издават  и други списания и Бюлетин на българската централна фотографска занаятчийска кооперация (1935-1948 г.).     

Фотографите принадлежат към т.н. „свободни професии”. По силата на малобройността на представителите на врачанското съсловие те не са обвързани с професионална организация тук. Според устава, най-малко 10 душе са необходими за сформирането на дружество, а отделните, по- малко членове се регистрират в близкото дружество. До 1944 г. в страната съществуват няколко фотоцентрове – Русе, Варна, Пловдив, София и Бургас. След Първата световна война и то след 1920 г., Ангел Чернев, а с него и Иван Кръстеняков, по-късно Павел Чернев, Елена Йотова, Ив. Чулев и някои други, са вписани в списъците на Софийското фотографско дружество.

След края на Първата свтовна война, във Враца се появява ателието на Тодор Младенов Пелов (1910-1965) – отначало наричано фото „Токьо”, после – фото „Изкуство” и „Балканфото” (фото Ото), на пл. „Христо Ботев”. На 29 юли 1938 г. той получава майсторско свидетелство от Софийската търговско-индустриална камара. Тодор Пелов ползва копирна машина „Фокомат ІІ-а”  за фотолабораторията си, получена от фабриката на Ернст Лайтц в гр. Ветцлар, Германия. Фотоапаратите, с които работи, са тип „Лайка” № 747266, „Велта”, „Байрете” и др. Освен с фотография, Т. Пелов търгува с фотоматериали на фирмата „Лайтц”. Фотоапаратите тип „Лайка” от 1924 г. с формат 24/36 се появяват у нас след 1928 г. Тодор Пелов  има помощници: калфа – Милко Ценов и чирак – Мл. Ст. Костурков.

За да приключим с фотографските ателиета във Враца посочваме, че през 1940 г. във Враца е отворено и фото „Мимоза” на Маргарита и Никола Кръстеви. „Мимоза” се помещава до училище „Иванчо Младенов”, днес банка „Пиреос”. Никола Константинов Кръстев /„Мимозата”/ учи и усвоява фотографския занаят при арменците Гаро и Артин Палубикян – „Фото Велта”, на ул. Леге в София. Той е бил за кратко и при прочутия фотограф Маркарян, фото „Поли” и фото „Захов” при Мартин Обретенов, намиращо се на площад Славейков. Никола Кръстев започва да работи във Враца отначало при Тодор Пелов. Снабдяването на фото „Мимоза” с фотографски материали е от фотографската кооперация до пл. „Св. Неделя” в София. Снимките извън ателието извършва Никола Кръстев, а фотолабораторната работа е дело предимно на съпругата му Маргарита Кръстева. При национализацията през 1948 г. те внасят своите два салонни апарата, единият от които е закупен от гр. Берковица, а другият от с. Миланово (Осиково).

През 1942 г. се изгражда в България и държавната фотослужба.

         Фотографите във Врачанско заемат незаменимо, важно място в образното документиране на личности и събития на обществено-политическите и културните процеси в региона.

                                                                                     Ваня Желязкова – уредник в отдел „Нова история”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (09.07.2015) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 115
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси