90 години от откриването на Държавното промишлено-коларско и столарско училище в гр. Враца - Статии 2015 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:47Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2015 година

90 години от откриването на Държавното промишлено-коларско и столарско училище в гр. Враца

След Освобождението на България от османско владичество, занаятите в страната постепенно замират, поради конкуренцията на по-евтини вносни стоки, Град Враца се утвърждава като важен административен, гарнизонен, занаятчийски, търговски и просветен център. Традиционните, за града, най-развити занаяти като абаджийство, кожарство, златарство, коларство, копринарство, постепенно се трансформират в по-модерни работилници и индустриални предприятия. Създават се фабрики за печки и огнеупорни каси,  тухли и цигли, въжета, платове, обувки и калъпи, паркет, училищни чинове и др. В града се открива и опитна бубарска станция. Организират се и браншови кооперации – лозарска, млекарска, коларска и др. Развитие бележи и коларският занаят, но вече не за каруци, а за изработването на кабриолети и файтони, болнични дилижанси и др. Всичко това води до необходимостта от добре обучени и образовани кадри, които бързо да усвояват нововъведенията в индустриализацията.

Развитието на коларо-столарския занаят във Враца, наличието на първата в страната фабрика на Мито Орозов за кабриолети и файтони от 1883 г. и Коларската кооперация „Гранит” от 1921 г. предопределят началото на специализирано образование.

През 1925 г. във Враца се открива Държавно промишлено-коларско и столарско училище. Първоначално училищните занятия се водят в сградата на „Медресето”, турското училище в квартал „Кемера”, впоследствие в основно училище „Митрополит Константин”, а след това и в сгради на частни лица. Първият директор на училището е Кирил Серапионов, който го ръководи до 1940 г.

Първият випуск завършва през 1928 г. с 16 колари и 21 столари. През следващите години се откриват нови специалности: бояджийство, тапицерство и резбарство. Първите учители са: Тодор Миков по столарство и унгарците Йосиф Титко и Едон Дало по коларо-дърводелство и Кетч Киеш – по бояджийство и тапицерство. В преподавателския колектив, впоследствие, се включват и учителите Димитър Чолаков и Марко Ценов по коларо-железарство и Димитър Рахнев по коларо-дърводелство. Построява се и нова сграда.

В основния фонд на отдел „Нова история” в РИМ – Враца се съхраняват материали, свързани с историята и дейността на коларо-столарското училище във Враца. Това са снимки и специализирани учебници, като единият от тях „Перспектива”, е написан от врачанския учител Божко Миланов Владков и е използван в цялата страна в подобни профилирани училища.

Сред снимките се открояват тези на различни випуски абитуриенти и учители с директора на училището Кирил Серапионов, учителският колектив на екскурзия в коларо-столарското училище в Берковица през 1940 г., преподаватели със семействата си на лозето на Димитър Рахнев през 1942 г., фотография на сградата на училището през 1946 г., и др.

Ръководството на училището налага като традиция ежегодно да се организират изложби с произведения на учениците от съответната година. Една от снимките от фонда на музея е направена само две години след откриването на училището, през 1927 г., и показва такава изложба пред врачанското гражданство. / Снимка 1 /

Друга от снимките представлява особен интерес, тъй като на 25 юни 1941 г. е фотографиран целият колектив на училището с подробно описание на учителите. /Снимка 2/ Първи ред, отляво надясно: Цветан Пелов – рисуване и резбарство, Марко Ценов – ковачество, Стефан Стаменов – мебелно столарство, Иван поп Ценов – директор, Ив. Якубовска – литература, Дим. Чолаков – ковачество, Петър Димитров – коларо-дърводелство. Втори ред: Асен Цончев – мебелно столарство, Никола Семков – литература, Цено Иванов – коларо-дърводелство, Ангел Митев – химия, Димитър Рахнев – коларо-дърводелство, Никола Рашев – бояджийство, Божко Владков – мебелно столарство и Иван Илиев – счетоводител.

По време на Втората световна война, в училището се изработват оръдейни и картечни шейни и шейни за коли. Директор на училището до 1944 г. е Иван поп Ценов, а след него до 1949 г. директор е Божко Миланов Владков.

През 1947г. училището се разделя на две. Едната му част се трансформира от Средно техническо училище по превозни средства и мебелировка последователно в Техникум по дървообработване, а по-късно – в Сградостроителен техникум, чийто директор от 1949 г. е Цветан Младенов Пелов.

Другата му част се променя също през 1947 г. на Средно механотехническо училище, а през следващата година се преименува в Народна механотехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров”.

И двете училища са много добре организирани и обзаведени, с квалифициран и компетентен педагогически персонал.

Мирослава Топалова - уредник в отдел „Нова история”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (23.04.2015) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 93
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси