Професор Лука Константинов Йоцов - Статии 2014 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:34Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2014 година

Професор Лука Константинов Йоцов

За младото поколение името му е почти неизвестно, с  изключение може би на професионалистите химици.

Той е роден на 01.11. 1879 г. във Враца в семейството на свещеник и съзаклятник преди Освобождението. Лука  Йоцов е първи братовчед на известния проф. Димитър Йоцов, автор на двутомната „Културно – политическа история на град Вратца”. Основно образование учи във Враца, гимназия завършва в София. През 1900 - 1904 г Лука Йоцов следва в Мюнхен и Карлсруе, Германия. Завършва химия в университета в Карлсруе. Като студент, той прави опити с метакриловата киселина и се доближава до откритието на пластмасата. Остава в Германия до 1910 г. в химическа фабрика в Брухзал до Карлсруе, където, в резултат на лабораторните му опити, написва книгата: ”Бележки върху полимеризацията”.

Лука Йоцов прави опит за откриване в България на фабрика за бои, лакове и растителни масла. От 1910 г. той е учител по химия на строителните материали в средното техническо училище в София. Там той създава контролна лаборатория през 1914 г. След 1920 г., Йоцов е учител в Софийската търговска гимназия, а през 1921 г. е поканен за преподавател в Свободния университет.

През 1925 г. Л. Йоцов написва ценен учебник в две части по стокознание: „Стокознание - учебно пособие за търговските гимназии, търговци, митничари и др.” съответно с 312 и с 322 страници. Издава се от Балкански Близкоизточен институт. Там се разглеждат темите: камъни за украса, скулптурни материали, материали за строителството, глини, стъкла, бои, торове, дървесина, прежди, текстил, кожи, етерични масла и др.

През 1924 г. се основава Съюзът на химиците в България. В подготовката на учредителния конгрес е избран и инж. Лука Йоцов. Състои се на 08.06. 1924 г., а Лука Йоцов чете на него реферат на тема „Химическата индустрия в България”.

През 1925 г. се провежда І Конгрес на съюза на химиците и той е избран в ръководството му. Инж. Лука Йоцов е преизбиран ежегодно на конгресите до 1928 г. На ІІ Конгрес през 1926 г. той чете реферат „Българските химици и законопроекта за насърчаване на местната индустрия. На V Конгрес, проведен на 21-22.07.1929 г., Лука Йоцов чете доклад: „Институт за заклети химици” и се        застъпва идеята за учредяване на подобен институт.

През 1933 г. той е управител и технически директор на фонда „Поморийски солници” в Поморие. Там Лука Йоцов остава 5 години и рационализира производството  на сол в нашата страна.

Инж. Лука Йоцов отново е избран за член на Управителния съвет на съюза от 1932 до 1934 година. По времето на председателството на проф. Ас. Златаров, през 1935 г. е избран за подпредседател на съюза. На 16 Конгрес на съюза на химиците Лука Йоцов е избран за председател на конгреса, проведен на 29.09. и 1.10.1940 г. На 17 Конгрес – през 1942 г., вече професор, Лука Йоцов е отново член на управителния съвет.

Лука Йоцов пише по различни професионални и по злободневни проблеми в периодичния печат: вестниците „Слово” и „Мир”, списание „Кооперативно дело” и др. Пише и във френския бюлетин на търговско-индустриалните камари. Умира на  21.02.1953 г.

Професор Лука Йоцов  има важен принос  в  развитието на химическата наука в България. Неговите научни търсения се съдържат в изследванията:

 

Научни публикации:

„Циментовата индустрия в България”

„Растително-маслената индустрия в България” – наградена от Българското икономическо дружество.

„Захарната индустрия в България” - издание на БАН

„Солният проблем у нас” - (Годишник на висшето училище за финансови и административни науки, 1941 г.)

„Българската химическа наука” - Списание „Химия и индустрия”, 1925 г.

„Вино и винена киселина”, 1935 г.

„Изкуствената коприна”, 1932 г.

„Кризата в захарната индустрия”, 1934 г.

„Рационализация на занаятчийското производство”, 1930 г. „Преса или екстратор”, 1926 г.

Списание на БИАД – „Анализ на български марки цимент от лабораторията на Държавното средно техническо училище”, 1915 г. бр. 26, с. 204-205;

„Качествен цимент”, 1924 г. , бр. 20, с. 311-315;

„Научен институт за строителни материали”, 1930 г.

 Юбилеен сборник на БИАД С, 1929 г , „Технико – химическо дело”, с 136- 138.

Стопански архив на Министерството на търговията, промишлеността и труда, „Насърчаваната индустрия у нас през 1931 г.”

Годишник на БИАД 1936 г, бр. 3 ”Фактори в нашето морско солопроизводство”.

 

Ваня Желязкова – уредник н отдел „Нова история”

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (30.10.2014) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 211
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси