Ограмотяване на населението на град Враца от Освобождението до Балканските войни - Статии 2014 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:08Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2014 година

Ограмотяване на населението на град Враца от Освобождението до Балканските войни

Освобождението сварва Враца с три мъжки и едно девическо училище. Обществено-икономическите промени обхващат и българските училища, и образованието на населението. Новоизбраният градски съвет поема грижата за обзавеждане и поддържане на училищата. Избира се училищно настоятелство, което ги управлява и надзирава.

За първи път данни за грамотност на населението в България след Освобождението се посочват в преброяването през 1888 г. Врачани тогава наброяват 11 323 души. От тях могат да четат или да пишат само 20%, или по-точно 1921 мъже и 393 жени. Останалите 80%, /9009 жители /, са напълно неграмотни.

Само след 5 години, през 1893 г., съотношението между грамотните и неграмотни врачани значително се променя. Прави впечатление, че броят на грамотните жени почти се удвоява, те вече са 716, като значително нараства и броят на грамотните мъже - 2 706, или процентно изразено грамотните вече са около 30% от жителите на Враца.

Започва изграждане на нова нормативна система с тенденция за образоване на българите. Според новия закон за народната просвета от 1891 г. началното обучение става задължително.

Във Враца, макар и бавно, започва прилагането на новия закон. Започва преустройство на учебната работа, организират се курсове за педагогическа подготовка на учители, въвеждат се нови програми, учениците, завършили отделенията, се насочват към градското класно училище във Враца, открива се четвърти /осми/ клас към смесената прогимназия, като през учебната 1895/1896 г. тя се разделя на мъжка и девическа. Мъжката прогимназия е трансформирана в Окръжно петокласно училище, което е преместено в нова сграда. Към девическата прогимназия също се открива четвърти клас. През 1898 г. е построена нова сграда на началното училище „Възнесение”. Всичко това дава конкретни резултати.

Четене, писане и граматика учениците изучават в началните отделения и след това продължават образованието си в класовете. Статистиката сочи, че в навечерието на ХХ в. броят на учениците от първи до трети клас в мъжкото петокласно училище и в девическото трикласно училище търпи известни колебания, но общата тенденция през годините е, че техният брой се увеличава. През 1900 г. те са 378, през 1903 г. – 433, а през 1905 г. – 490.

През 1900 г. хората, които могат да четат и пишат вече са 40% от цялото население на Враца, като трябва да се отбележи, че сред неграмотните влизат и значителен брой турци, татари, помаци и лица от други народности. Сред местното турско население 76 души са грамотни, а останалите 507 са неграмотни. От другите народности в града могат да четат и пишат на български език 137 души, но други 126 – не могат.

Град Враца се оказва с недостатъчни перспективи по отношение на образованието за някои по-заможни и ученолюбиви врачани. Те се ориентират да довършат образованието си към други градове в страната, където има открити пълни средни учебни заведения. Най-квалитетна за времето е Софийската държавна гимназия, където през 1897 г. завършват 33 врачани, през следващата година – 24, през 1905 – 27, 1906 – 23, 1907 – 29, като тези ученици се обучават от първи до седми клас.

През следващите години броят на грамотните жители на гр. Враца нараства. През 1905 г. те вече са 6 825 граждани, или това са 46% от всичките 14 916  жители на града. Общият брой на учащите се в градските училища е 1576 души, от които 498 учат в прогимназиите.Учителите са предимно млади местни хора с много добра педагогическа подготовка. Сред по-известните в началото на ХХ в. са Иван С. Андрейчин, Петър Георгиев, Богомил Даскалов, Петър Ценов и др.

През есента на 1909 г. се приема нов закон за народна просвета. Той предвижда във всеки окръжен град да има по една мъжка и една девическа гимназия. Във Враца, още през 1907 г., мъжката гимназия прераства от петокласна окръжна непълна гимназия в пълна гимназия на държавна издръжка. През 1909 г. девическата гимназия открива и шести клас с явна тенденция и тя да се превърне в пълна девическа гимназия.

През 1910 г., в резултат от щедрото дарение на Иванчо Младенов, се разрешава строеж на сграда на ново основно училище в града, което да носи неговото име. То е завършено през 1911 г. и там са настанени врачанската мъжка и девическа прогимназии.

Данните от преброяването на населението през 1910 г. сочат, че Враца има 15 230 жители, от които грамотни са 4954 мъже и 2730 жени. Ако сравним тези данни с цифрите от първата статистика за грамотност от 1888 г., а именно че тогава грамотни са 1921 мъже и 393 жени, убедително се налага изводът, че ограмотяването сред жените се осъществява с много по-бързи темпове.

В навечерието на Балканската война съотношението грамотни спрямо неграмотни е вече 50% : 50%, следователно грамотен е всеки втори жител на Враца, като това се отнася най-вече за младите хора в града.

Балканската война слага началото на срив в учебното дело на врачани. Голяма част от учителите са мобилизирани. Мнозина заминават за фронта като доброволци. Учебните занятия са прекратени, а повечето учебни сгради са преустроени в казарми.

Мирослава Топалова, РИМ – Враца

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (19.09.2014) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 134
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси