Бяла Слатина или селото, което стана град - Статии 2014 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:03Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2014 година

Бяла Слатина или селото, което стана град

Това е заглавието на книгата на почетния гражданин на град Враца, починалия ст.н.с. Иван Райкински, току - що излязла от печат. Тя се издава в памет на автора и по повод 100 годишния юбилей от обявяването на  Бяла Слатина за град.

Това паметно събитие се случва с приемането на закон от 17-то Обикновено Народно събрание на 27. 06. 1914 г., утвърден с указ № 293 на цар Фердинанд от 07. 07. същата година. Законът е валидиран с държавния печат на 18. 07.  и влиза в действие с отразяването му в Държавен вестник № 164 от 23. 07. 1914 г. (стар стил)

Изданието се реализира със съдействието и финансовата подкрепа на община Бяла Слатина и на читалище „Развитие” в Бяла Слатина. Научното изследване е плод на десетгодишен труд на Иван Райкински и обхваща периода от освобождението на Бяла Слатина през 1877 г. до края на Първата Световна война - 1918 г.  Благодарение на щателно събраните писмени и аудиовизуални архивни страници от г-жа Параскева Райкинска творбата е  достояние на читателите.

До сега подобно детайлно всестранно проучване на Бяла Слатина не е извършвано. Книгата, заедно с приложенията и справочния апарат, съдържа 368 страници - предговор с биографични бележки за автора и 11 глави. Това са: Бяла Слатина – център на околия, Население, Икономическо развитие, Политически живот, Белослатинската община и нейният състав, Просветно дело, Културен живот, Медицина, здравеопазване, хигиена, Градоустройство, Съдебно дело и Бяла Слатина става град.  В приложенията са публикувани  някои важни документи: „Правилник за прилагане устава на читалище „Развитие” от 1909 г., „Устав на ученическо туристическо дружество „Сладница” от 1914 г., списъци на народни представители, околийски началници, кметове, на съдии и адвокати, на медицински кадри, списък на загиналите във войните до 1918 г. и др., както и снимки, касаещи изследвания период. На 32 страници са включени портретите на известни политически личности: Иванчо Съйнов, Марин поп Андреев, Никола (Колю) Радев – Черкеза, народни представители, изгледи, пощенски картички и други. Художник на корицата е Тодор Митов, книгата е отпечатана от печатница „Враца” ЕООД .

Както се вижда това е енциклопедичен, оригинален труд, обхващащ цялостното обществено - икономическо и културно развитие на Бяла Слатина. Главите за политическия живот и икономическото развитие от книгата са разработени с изключителен професионализъм и ерудиция на базата на огромен фактологичен изворов материал. Не по-малко  интересни са и всички останали части. Авторът посочва, че творбата е написана от специфичен ъгъл и гледна точка: на съзиданието и развитието на Бяла Слатина. Това е дълъг и променлив път на съграждане на селището. Докосвайки се до страниците на книгата се разкриват успехите, трудностите и проблемите, съпътстващи живота на белослатинци, очертават се вълнуващи картини на битието им.

Книгата е забележително краеведско изследване, вплетено в националната съкровищница на историческата наука. Тя обогатява  представите за миналото на Бяла Слатина, днес е белег на нейната култура и послание към бъдните поколения.  

Поместваме със съкращения някои от страниците на книгата.

Това е началото на глава „Бяла Слатина става град”:

От момента, в който Бяла Слатина се налага като околийски център, идеята за превръщане на селото в град или по-точно да получи статут на град, не дава мира както на селските общински съвети, които в съответствие със законите на страната белослатинци избират периодически, така и на всеки жител на общината. Бяла Слатина е между малкото села, които добиват правото да бъдат център на околия. При това по-големи села от центъра на околията не приемат решението като нормално. Достатъчно е да се спомене противоречието Бяла Слатина – Кнежа, което трае десетилетия наред. При първото териториално-административно деление на Княжеството Кнежа е над два пъти по-голямо село от Бяла Слатина и е в Белослатинска околия. А в тази околия има още няколко по-големи, но по-непретенциозни села. Решаващи в момента на определянето на околийските центрове се оказват не други фактори, а активното участие на село Бяла Слатина в националноосвободителните борби и невероятната личност на члена на престаналия да съществува белослатински революционен комитет Иванчо Съйнов, роден в Кунино през 1848 г , отначало аргатин, а след това осиновен от чорбаджията си и впоследствие белослатински зет.Починал през 1889 г. Признат за почетен гражданин на Бяла Слатина посмъртно с решение № 526 от 18.07. 2002 г.

Идеята за превръщането на селото в град не е самоцелна, не е плод на болна амбиция, а желание да се закрепи във времето спечелената позиция. Ако до този момент времето е работило неусетно, следвайки закона на потребността, в полза на селищата, наложили се като градове, то в края на ХІХ и началото на ХХ в. в свободна и новопометена България, да превърнеш село в град, та макар и придобило важни административни функции, не е никак лесна работа. Проблемите произтичат не от бюрократични начала и многопартийната политическа система, а от въвеждане на правила и изисквания, на които селото трябва да отговаря, за да придобие статута на град”….

Ето малък откъс от глава „Градоустройство”.

“След като през 1881 г. Бяла Слатина придобива статут на околийски център е налице желанието на всички местни ръководства за превръщане на селото в град. Бързо и непоколебимо се възприемат всички новости, променящи вида на важните административни центрове. В това отношение още в първите години преустройството на село Бяла Слатина силно е повлияно от традициите на банатските българи, които след Освобождението се заселват в сувата Бърдарски геран и основават едноименно село, част от община Бяла Слатина от 1888 до 1898 година. Със себе си те донасят градоустройствената култура на селищата, в които са живели - прави и широки улици, рамкиращи квартали с правилна форма, масивни и впечатляващи с хигиената си частни и обществени домове. Всичко това несъмнено повлиява върху амбициите на общинския и околийски център и това влияние е осезателно в регулационния план на Бяла Слатина. Започнат през 1888 г. (заедно с плана на Бърдарски геран), той е завършен през 1892 г., след това е изпратен чрез белослатинския околийски началник за утвърждаване и е върнат в общината в началото на 1893 година. По-късно, през 1902 г. и 1909 г., планът е разширен.

В съответствие с регулационния план са разработени нивелационният и кадастралният план. Проектът за нивелационен план на селото окончателно е разгледан в двудневно заседание на общинския съвет през юли 1905 г. с участието на врачанския окръжен управител Васил Загоров, врачанския окръжен инженер Д. Байнов, член-секретаря на ВОПК Иван Цалов и белослатинския общински кондуктор Христо Пинтев. Проектът е приет без забележки, само белослатинският кмет подписва с особено мнение във връзка с една улица.

През 1911 г. общинският съвет обсъжда изискване на Закона за благоустройството на населените места в Царство България, според което всички градове и околийски центрове трябва да се снабдят с регулационни и нивелационни проектопланове до 1914 г., а с постоянни - до края на 1918 г., като се осъществи кооперативно планиране. В протокола от заседанието на съвета се казва, че „Бяла Слатина има утвърден регулационен план отпреди 18 години, нивелационен - отпреди 5 години и кадастрален, изработен до 1907 г., и всички планове са прилагани през годините“, затова се заключава, че участието в такова планиране заедно със селата в окръга и харченето на пари за това е излишно.

Дейностите по осъществяване на градоустройствения план пряко се ръководят и контролират от специално лице, наричано през годините общински кондуктор, техник-кондуктор, архитект-асистент, общински техник. Според съществуващите документи като такива през разглеждания период са работили жителят на Бърдарски геран Леонид Форобоско (първият кондуктор), назначен през 1899 година, Никола Пигулев, Христо Пинтев, Йосиф Бохачек, Владимир Йосифов Бохачек, Никодимов.

Запазените документи от разглеждания период показват, че преустройството на уличната и кварталната мрежа в Бяла Слатина и свързаните с него благоустройствени дейности е един сложен, продължителен и изискващ много пари и труд процес, който в продължение на години постоянно се актуализира, усъвършенства и обогатява.”. …

Това са редове и от глава „Икономическо развитие”:

…„времето до превръщането на Бяла Слатина от село в град е време на сравнително бърза подмяна на примитивните средства за обработване на земята и добиване на селскостопанска продукция с модерна за времето си и по-високопроизводителна техника, чието бързо навлизане в живота на селото се предопределя и улеснява от близостта на дунавското пристанище Оряхово. През последната четвърт на XIX век всичко, което достига до пристанището, се закупува в Бяла Слатина. С ускорени темпове се набавя селскостопанска техника и в началото на ХХ в. нейното използуване в земеделската практика става все по-трайно. Данните от правените по това време преброявания на земеделските оръдия и машини показват, че на 31 декември 1900 г. в селото се ползват 383 рала, 111 плугове, 5 сеячки, 3 жетварки, 1 вършачка, 39 веячки и триори и 24 други технически средства, а на 31 декември 1910 г..има само 38 рала, но 442 плугове и 237 други земеделски машини. Показателен е случаят с писмо на врачанския окръжен управител през април 1904 г., в което той приканва белослатинци да събират храни за закупуване на триори, за да има по един на всеки 50 собственика на земя.. Установено е, че броят на закупените до този момент триори в селото е толкова голям, че един триор се пада на по-малко от 50 души, така че писмото се оказва позакъсняло. През август 1911 г., отчитайки, че в селото има доста селскостопански машини, общинският съвет разисква проблема за таксите, които трябва да внасят притежателите на вършачки, триори и кукурузороначки, давани в услуга на други лица срещу възнаграждение.

Наличието на селскостопанска техника и осъзнатата необходимост от нейното използуване е причина по време на Първата световна война, през 1916 г., общината да моли началника на 17-то полково военно окръжие да нареди за сезона на жътвата и вършитбата да бъдат освободени временно от войсковите части група запасни и действуващи войници, които да работят като машинисти и монтьори на вършачките и жътварките. По същите съображения през 1917 г. е изпратена молба до Министерството на земеделието и държавните имоти да ходатайства пред Министерството на войната за освобождаване от редовете на армията на майстор (посочен е Петко Нинов), който да поправя развалените и станали негодни след употреба земеделски оръдия (плугове, копачки, жетварки, вършачки и пр.). Аргументите, изложени в молбата са, че мнозинството от жителите на града и населението от околните села се занимава със земеделие и обработва земята си с модерни оръдия, но няма лице с познания и умения, което да ги поправя……

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (16.10.2014) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 274
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси