125 години от рождението на Ангел Янчев - Статии 2014 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:07Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2014 година

125 години от рождението на Ангел Янчев

Българските бойни знамена са свята реликва, която българските бойци в кръвопролитни боеве успяват да съхранят за поколенията. Нито през Руско-турската, нито през Българо-сръбската, нито през Балканската, нито през Междусъюзническата, нито през Първата и Втората световни войни националният ни трофей не е попадал във вражески ръце. Няма друга такава държава, която след шест войни и безброй битки да не е загубила нито едно от бойните си знамена. Военните музеи по света никога не са притежавали и няма да притежават този трофей на българската бойна слава.

За да се гордеем днес с този неоспорим факт най-добрите синове на България са заплатили висока цена. Във всеки български полк се сформира взвод, обучаван за опазване на знамето по време на сражение. Тези бойци са готови да загинат, но да не допуснат знамето да попадне във вражески ръце, тъй като опозореният техен полк, след такава ситуация, веднага се разформирова. В България такъв полк, зачеркнат от страниците на историята именно поради такава причина, няма.

Много са примерите на героизъм, проявен от български бойци, за опазване на бойните знамена. За да имаме основание за национална гордост, относно този военен феномен, заслуги имаме и ние, врачани, с подвига на поручик Ангел Янчев, спасил знамето на 35 пехотен полк по време на Първата световна война.

На 29-ти септември 1918 г. в Солун се сключва примирие между България и Антантата, според което България прекратява участието си във войната. Една от клаузите на това примирие задъжава три български пехотни дивизии и четири полка кавалерия, западно от скопския меридиан, около 100 000 души, да бъдат оставени в плен на англо-френските войски и да сложат оръжие без да бъдат победени. Съглашението очаква да плени българските знамена, разпокъсани и покрити със слава от боевете. Намеренията на главнокомандващия на съглашенските армии на изток генерал Франше Депре да украси Главната квартира с български бойни трофеи обаче не се реализират.

Сред предадените в плен войскови части при гр. Кичево, Македония е и 35-ти Врачански полк. Командирът му полк. Бешевлиев, научавайки за заповедта на френското командване всички бойни знамена да бъдат предадени, не може да понесе унижението да връчи свещената реликва на врага и заповядва на командира на 12-та рота запасен поручик Ангел Янчев от Враца, който е и знаменосец на полка, да изгори знамето. Да бъдеш знаменосец на полка е въпрос на изключителна чест и доказателство за добродетели и лични качества, с които удостоеният с тази отговорност доминира пред останалите. С цел опазване на знамето Янчев е обучил 60 войници, най-добрите от ротата, и имат конкретен план за действие. Но при създалата се неочаквана мирновременна ситуация и заповедта на командира на полка, той решава да действа сам. Твърдо взема решение да не изпълни заповедта на началника си, да го излъже, че е изгорил знамето, като изгаря само калъфката му, давайки си ясна сметка какво го очаква след това. Той няма представа колко време ще продължи пленничеството им и в продължение на девет месеца укрива бойното знаме на полка, акт, който според военновремевите закони тогава, се наказва със смърт. За увитото около тялото му знаме знае само дружинният командир. Преминава през много перипетии докато стъпи отново на българска земя. Прибирайки се във Враца поручик Янчев тържествено връчва спасеното знаме на 35-ти Врачански пехотен полк.

За неговия подвиг се знае, писано е и още ще се пише. На малцина обаче е известно, че освен любовта към майка България, в сърцето си той носи още една голяма любов, тази към своята любима.

 През 2002 г. Мария Янчева от гр. Враца, дъщеря на знаменосеца на врачанци, дари на музея няколко оригинални снимки от семейния архив на своята фамилия. Те не са популярни сред обществеността, не са публикувани досега, а е редно в народната памет значимите за историята личности да се визуализират. След като се прибира от пленничеството във Враца Ангел Янчев се фотографира с дълго чакалата го по време на войните,  Елена Тома Гашлева. / сн. 1 / Около година след това минават под венчило и създават здраво семейство. /сн.2 – сватбен портрет на сем. Янчеви /.

Професионално Ангел Янчев се реализира като данъчен и областен акцизен инспектор, а Елена Янчева е сред първите учителки в училище „Софроний Врачански” и през целия си живот ограмотява и възпитава младите поколения на Враца.

Мирослава Топалова

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (25.05.2014) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 136
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси