115 години от рождението на Радослав Тричков - Статии 2014 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:15Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2014 година

115 години от рождението на Радослав Тричков

Роден е на 29 март 1899 г. в с. Припължене (Трифоново), област Монтана. Радослав Тричков учи отначало в родното си село, прогимназия в Монтана, а от 1914 г. гимназия във Враца. Тук се запознава с езика есперанто. По това време във Враца има есперантското дружество „Sukceso” (Успех), основано през 1908 г. от Кръстю Антонов - секретар и с подкрепата на бъдещия академик и дипломат Иван Кръстанов.  От 1914 г. до смъртта си през 1991 г. той 77 години, наред със семейството си, с работата си, читалището, журналистиката в местния Радиостършел, Р. Тричков е и  есперантист.

След емигрантските си години в Южна Америка от 21. 09. 1920 г. до 14. 07. 1922 г. - описани в дневник - една година е учител в с. Стубел. През 1923 г. се оженва за врачанката Тодорица Йончева с която имат две дъщери. Радослав Тричков преживява бурни дни през месец септември 1923 г., отразени от писателя Стоян Ц. Даскалов в разказа „Пенчовски хан”.

В края на месец декември 1923 г., заедно с Цено Партов (президент),  те възстановяват дейността на дружество „Успех”. Радослав Кузманов е избран за секретар, а впоследствие и дългогодишен президент на дружеството. От 1924 г. той е делегат на световната есперантска организация (УЕА), а от 1929 г. Тричков е определен за представител на България в нея.

Радослав Тричков сътрудничи на есперантските институти в Лондон и в Токио. Контактува с Белгийския в г. Антверпен, с катедрата на италианския есперантски институт  в г. Ливорно и др. Самият Тричков е лектор по есперанто. Повече от 46 есперантски курса той провежда  само във Враца,  лектор е в летни есперантски семинари и в Европа. През 1928 г. Тричков е сред съоснователите на международния есперантски музей във Виена с първи директор Хуго Щайнер.

Радослав Тричков пише статии в списание „Български есперантист”, кореспондент е на списание „Есперанто”, на германското издание в Кьолн – „Херолдо”, унгарското  „Литературен свят” и други. Изпраща на своите кореспонденти българските  есперантски списания: ”Български есперантист”, „Мир” „Днешна България” и др. Превежда от български език на есперанто и обратно.

Към неутралната международна есперантска организация като демократична организация се числят редица други специализирани  есперантски движения и асоциации. Прието е и допустимо едновременното членство в тях. Личност с престиж, самият той е член на много други есперантски организации: Оомото – Япония. Тя проповядва спокойствие, щастие и  мир по света. Във философията им, повлияна от шинтоизма, се включват идеите за хармонията както сред природата така и в човешкото общество. Радослав Кузманов члeнува и в лекарската  (ТЕКА), педагогическата (ИЛЕИ) - асоциирана от 1990 г. към ЮНЕСКО, туристическата, работническата (САТ) организации, международното движение за мир МЕМ и други.

Като член на УЕА и Българската есперантска асоциация, Тричков посещава ежегодно множество международни и Български конгреси. На два пъти през 1927 г. в гр. Данциг сред участници от 80 страни,  на 19 конгрес на УЕА и на  21 й конгрес в Будапеща през 1929 г. Тричков печели отличия за национален костюм.

През 1933 - 1934  г.  името  на Тричков е вписано в издадената в Унгария есперантска енциклопедия  „Enciklopedio de Esperanto”- ІІ-ра част под редакция на 4 автори -  Калман Калошай и др.  

Радослав Тричков пише  учебник по есперанто, за жалост незапазен.. Той оставя след себе си школа от есперантисти във Враца и региона, известни далече зад пределите на България: Петър Тодоров, председател на БЕА, к.ф.н. Кирил Велков, Любомир  Трифончовски и др. Чрез тях непрекъснато се осъществява двустранен обмен на културни ценности в света.

Като читалищен деец, Тричков пренася опита на читалищната  библиотека в средите на есперантското дружество и основава есперантска такава, която става достояние не само на есперантистите.  Събира и подрежда библиотечни книги и периодични издания по модерните изисквания на библиотечната система. Тричков води стриктно дневници за наличния фонд и за читателите. Участва в читалищния театър, а след 09.09. 1944 г е и секретар на читалище Развитие.    

В Радиостършела от перото на Радослав Тричков ще се запомнят острите, хумористични, дори иронични  и злободневни теми и лица.

По-важни конгреси на Българската Есперантска лига, в които Тричков дейно участва са: 15-я  във Враца през 1928 г. и 21- вия  в  Оряхово през 1934 г. Тричков е сред основателите на ТЕЙО през 1938 г . Връх в есперантското движение в града е 19-я Световен младежки есперантски конгрес на ТЕЙО през 1963 г. На него присъстват повече от 500 делегати от 4 континента. С неговото провеждане Тричков за пръв път показа, че Враца може да бъде и конгресен град.

Радослав Тричков оставя изумителна кореспонденция, подредена в 10 албуми, съхранени в Регионалния исторически музей и Териториалния архив - Враца. Сред кореспондентите му са хора от различни съсловия, възрасти и философски разбирания и интереси: студенти, ученици, лекари, адвокати, занаятчии, учени, журналисти. Една част от тях са престижни личности: кметове, депутати, есперантисти на високи постове в централата на УЕА, директори, секретари и лидери на есперантските организации и движения в редица страни - Юлио Баги от Унгария, банкерът Йозеф Шерер и Джим Дийр от САЩ, от Япония. Пише си с президентите на УЕА - Ханс Якоб Нотс и професор Едмонд Прива - ректор на Женевския университет и личности от десетки държави на всички континенти.

Радослав Тричков за времето си е виден представител на социо-културния феномен есперанто. Светът познаваше Враца и България чрез родолюбеца и общественик Тричков още преди  ерата на компютъра и съвременните комуникации.

Ваня Желязкова

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (30.09.2014) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 158
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси