Врачани с отличия в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. - Статии 2013 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:48Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2013 година

Врачани с отличия в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г.

Подготовката на врачани за участие в Пловдивското изложение и първия земеделско-промишлен събор започва още през пролетта и лятото на 1892 г.

Врачанската делегация, водена от окръжния управител Н. Кабакчиев, пристига в Пловдив на 13 септември 1892 г. Броят на делегатите от окръга е около 400 души. Има представители на икономиката, земеделието, селското стопанство, занаятите, традиционното за врачанския регион свилопроизводство и копринарство, представени са моменти от историята, просветното дело и културния живот на врачани.

Мито Орозов и Янаки Хр. Кокинов от Враца участват в работата на журито в осмата му секция, която оценява металните изделия. Врачани вземат участие и в земеделско-промишления събор: Петър Стаменков е включен в индустриалната секция, а Тошо Беланов и Стефан Кръскиев – в земеделската.

При журирането на изложението на участниците от Врачанско са присъдени над 80 награди, така че почти всеки четвърти от тях получава награда.  Тук упоменаваме само тези, за които има съхранени фотодокументални материали във фондовете на  РИМ – Враца.

Най – високото отличие, почетен диплом, е присъдено на Стефан Кръскиев за неговите бели и червени вина, вермути и ликьори, подредени в атрактивна пирамида от бутилки на щандовете на изложението. Златни медали получават Мито Орозов за кабриолет и каруца,  Мица С. Подбалканска за копринени платна, копринени ризи и чаршаф и Павел Н. Лучев от Оряхово за дърводелските му изделия: портал, креват, дамско писалище, тютюнджийница с музика и прозорец „Марс”. Сребърни медали получават отново Мито Орозов за изработена пушка кремъклия и ножици , сестрата на Мица Подбалканска – Калица Хр. Осиковска за копринено платно и Филип Симидов от Оряхово за производство на червен восък. С два бронзови медала е награден известният по-сетне предприемач и индустриалец Тодор Балабанов – за пашкули и за жълта и бяла коприна , а с един бронзов медал е удостоен Цено С. Леонкев като производител на бяло вино.

Бившият поборник и известен по това време фотограф Тома Хитров представя на изложението заснети от него през 1890 г. исторически места и паметници на културата от Врачанско: манастирът ”Иван Пусти”, Ботевите места на Милин камък и във Врачанския балкан, откриването на първия паметник на Хр. Ботев във Враца и др. След приключването на изложението Тома Хитров подарява тези свои снимки, заедно с други и албум на Народната библиотека в Пловдив . 

Първото българско земеделско-промишлено изложение и първият земеделско промишлен събор в Пловдив през 1892 г. оказват благотворно въздействие върху населението на Врачанския край и върху развитието на неговата икономика. Изложението и съборът дават отражение най-бързо върху Мито Орозов, който наскоро след тях предприема разширение на своята работилница и я превръща в неголяма, но много популярна из страната фабрика за производство на файтони и други превозни средства. Десетилетие по-късно Мито Орозов се представя успешно на Лондонското изложение, а след Първата световна война получава предложение от Форд за производство на автомобилни купета, което обаче се оказва неизгодно за него.

Чувствително увеличава производството на дърводелската си работилница Павел Н. Лучев от Оряхово. В началото на 1893 г. той разкрива клон на работилницата си във Враца.

С несъмнени амбиции се завръща от Пловдив в Оряхово Филип Симидов, който още през юни 1893 г., единствен в окръга, обявява своята работилница за фабрика. След изложението той произвежда клей /лепило /, разни видове, цветове и разфасовки мастила и други канцеларски стоки.

Изложението дава подтик за развитието на врачаните Георги Стубленски /бронзов медал за мотика и два светилника/ и Тодор Балабанов като индустриалци. През 1895 г. Балабанов открива спиртна фабрика в Мездра.

Изложението и съборът имат благоприятно влияние и върху продължаването на традициите на врачанското тъкачество и конкретно върху производството на копринени изделия. В постановлението на сбора по земеделието в раздел ІІІ „Бубарство и копринарство”, т. 14, се препоръчва на правителството и окръжните постоянни комисии да отворят образцови бубарници в местата, ”гдето има най-годни условия” за свиларство и на първо място във Враца. Несъмнен резултат от постановлението е разкриването през 1896 г.  на Опитната бубарска станция в града, прерастнала в първия научен институт в областта на селското стопанство. С помощта на станцията, особено през следващите две десетилетия, врачанските копринари и тъкачки продължават да завоюват нови успехи, дори зад граница – в Лиеж и Лион /Франция/, в Сент Етиен /САЩ/и в Лондон /Англия/.

Изложението и съборът оказват благоприятно отражение и върху земеделието и скотовъдството във Врачански окръг, особено за вноса на модерна техника и подобряване обработката на почвата, но въздействието върху тях е трудно уловимо поради по-консервативния характер на тяхното развитие.

 

 

 

                                                      Мирослава Топалова - уредник в отдел "Нова история"

 

 

 

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: Klavdiya (01.03.2013) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 501
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси