Техническото дружествао - клон Враца (1925 - 1944) - Статии 2013 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:34Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2013 година

Техническото дружествао - клон Враца (1925 - 1944)

След Първата световна война – на 02.11.1919 г., в София се основава „Общо дружество на техниците” в България. Създадено по подобие на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), то се заема да защитава професионалните и социални интереси на техниците в страната.  Започва да се издава списание „Техник” от следващата година. В него се отпечатват по-често преводни и научни статии по различни въпроси на техниците, касаещи отраслите на икономиката: металообработването, текстилната промишленост, електротехниката, машиностроенето и др. В по-голямата си част техниците тогава са неорганизирани. Дружеството търпи няколко преименувания: от 1922 г. е „Дружество на техниците със средно образование”, от 1930 г. – „Дружество на българските техници”.

За основаване на  врачанския дружествен клон няма точно установена дата. Това става около 1925 г., с неясен брой членове. Фактите за него са твърде оскъдни. Няма запазен архив, а в периодичния печат се срещат откъслечни данни за този период. Централното настоятелство на „Дружеството на българските техници” започва да издава и вестник „Технически глас” от 01.10.1925 г., когато има сведения за Врачанския клон. Във вестника е отделено място на организационното състояние на Дружеството в София и клоновете му в страната, отразени са ежегодните му конгресни резолюции и ръководства. Двете печатни издания, които излизат не са конкурентни, а допълващи. Така е в началото, но през 1937 г. често от страниците на печата личат полемичните заглавия: ”Списание или вестник” и др. Изобилни са данните за организационната структура на дружеството във Враца. В годините между двете световни войни строителството и индустриализацията на града се развиват бурно. За непосредственото изпълнение на инженерно-архитектурните  проекти, се трудят усърдно и всеотдайно техниците, които контролират работата на строителни, пътни и пр. обекти в града и региона.

Чрез вестника, през 1926 г. Врачанското клоново дружество е поздравено за отличната „инициатива, с която подеха организационния си живот: да събере в редиците си всички пръснати техници в една организация”. По това време разпокъсаността на техническите кадри е проблем за цялата страна. Адресът на клона във Враца е:  Филип Ив. Гачев, ул. Княжевска.

През 1926–1927 г. се предприемат опити за съвместни действия с БИАД по професионални проблеми, заедно отпечатват общо изложение. След 13.05.1926 г. при дружеството в София се образува бюро за безработни, което с дейността си обявява търсените свободни технически длъжности в страната, особено полезно в следващите години на стопанската криза. През 1926 г. се търсят свободни работни места във Врачанското водоснабдително бюро и в Кнежа – градски техник. В региона има изграден клон в Бяла Слатина с адрес: Георги Иванов, техник предприемач.

През 1927 г. година официално отпада терминът „кондуктор” и е заменен с думата „техник”. На 22.12.1927 г. врачанският клон провежда събрание за избиране на ново настоятелство, поради преместване на някои от членовете му. За председател е избран Никола Манов – землемер, зам. председател Гено Кирков, секретар-касиер Филип Гачев и др. На VІІ Конгрес на дружеството на техниците през 1927 г. се чете и обсъжда реферат на тема „Комасацията  у нас” и се отстояват принципите на кооперирането в селското стопанство.

През 1928 г. става ясно, че на врачанските техници, които в болшинството са чиновници при окръжното планоснимачно бюро, не са им изплатени заплатите и други парични възнаграждения от м. ноември 1927 г. Чрез вестника те „питат компетентните фактори търсят ли изход от това положение?”. Поради преместването на  председателя Никола Манов след няколко месеца в гр. Пловдив, се налага избирането на ново настоятелство с председател Досю Ц. Ковачев – землемер, секретар-касиер Борис Ненчев – машинен техник и библиотекар Иван Ил. Леонкиев. В КК остават същите лица. Дружеството е с нов адрес: Борис Ненчев, ул. „Св. Царей”. При това текучество на кадрите, не особено редовното в членския внос дружество издава през 1928 г. окръжно до членовете си, в което се призовава: ”да се стегнат и отчетат”. Освен това дружество в страната съществуват и други: на техниците полувисшисти, на моряците техници, съюз на машинните техник-практици в България и др., без пряко отношение към нашия край.

На събранието си от 16.01.1929 г. врачанският клон приема нови членове.  ІХ Конгрес на Дружеството на техниците, проведен на 09.02.1930 г., отчита, че дописниците от Врачанското и Оряховското (основано през 1928 г) дружества „са изпълнили дълга си”.

Годишното събрание на клона се състои на 01.03.1930 г. Освен отчета и доклада за конгресаq се оформя ново настоятелство с председател Ив. Леонкиев, зам. председател [Андрей] Бързашки, секретар-касиер Борис В. Ненчев и КК с председател В. Ковачев. Разгледан е и въпросът за пенсионирането на техниците на свободна практика. Това съобщава Борис В. Ненчев, който е дописник на вестник „Технически глас”. Въпреки кризата и безработицата през 1930 г. (около 50 000 души в България), дружеството във Враца води интензивен живот. Приема присърце отчитането на членския внос, абонамента за списание „Техник” и вноските за дружествен дом – апартамент в София. От редакцията ги насърчават и им пожелават все така да работят и служат за пример.  Дружеството през 1930 г.  има проблем с нередовното изплащане на заплатите на техниците от окръжното планоснимачно бюро в града. От м. януари до м. юни сумите не са получени. Това затруднява ежедневните им потребности и се отразява на нередовността на вноските на дружеството.  От редакцията на вестника мислят, „че бюрото не е без ресурс, щом крепне до сега”.

Врачанското дружеството води редовен живот – в събранието си от 07.04.1930 г. решава каква да е пропагандната и организационната дейност на управителното тяло. Обмисля се и се дискутира въпросът „за съюз” или „за федерация” на техниците в България.  Борис В. Ненчев е чест гост на страниците на вестника за 2 години. Има много негови преводни статии и дописки относно техническите новости по света преведени от есперанто.

От есента на 1930 г. в  клона се приемат нови членове: Първан Байкушев – лесовъд от с Клисура, Берковско, Никола Стубленски – машинен техник. Внесени са от дружеството през годината общо 960 лв.

През тези години в националното дружество се води борба между Пловдивския и Великотърновския клон за надмощие с опасност от разцепление на организацията. Стига се до отглас в печата и се приемат съответни резолюции против вътрешното разделение. Така в бр. 100 от 31.12.1930 г., К. Симеонов от с Кунино пише статията „Защо?”, в която са поместени материали от врачанското дружество. За да се реши проблемът врачани предлагат свикване на извънреден конгрес. Междувременно Пловдивското дружество започва да издава свой вестник „Техническа борба”, статия за когото пише и Борис Ненчев.

В края на 1930 г. (21 декември), на общо събрание във Враца, се разглеждат окръжни и се връщат изпратените им броеве от вестник „Техническа борба” в Пловдив. Оживлението в работата на дружеството е свързано и със сезона на почивка на строителните техници през зимата.  Врачанското дружество е посочено за редовен сътрудник на вестника в  три броя през 1931 г.

ХІ Конгрес през 1931 г. отчита отново, че организираните техници са малка част от неорганизираните на свободна практика. В 24-те клона в страната тогава има около 700-820 дружествени членове. В страната има общо около 4-5000 техници. Цифрите варират поради постоянното преместване и текучество на техниците. Това е годината с най-много брой членове на врачанското дружество до Втората световна война. С приетия Трифон К. Пешев за член на врачанското дружество в началото на 1931 г., същото включва вече 27 души. За кратко време достига до 34 члена, но поради премествания в друго населено място то намалява.  Припомняме, че по това време населението в града е около 15-16 000 души. Новото настоятелство е с председател Иван Ил. Леонкиев. След няколко месеца още 5 души се отписват от дружеството. През 1931 г. врачани, чрез Популярната банка, изпращат в София 1000 лв.

На 06.02.1932 г. на годишното събрание е приет нов член Аврам М. Аврамски. Относно дебатите в пресата какъв да бъде органът на дружеството „за” вестник или „за” списание, клонът приема и двете, въпреки последвалите събития след преврата от 19 май 1934 г. На събранието на 11.12.1932 г., Врачанското дружество има ново настоятелство с председател Георги Стоянов, зам. председател Г. Бъчваров, секретар-касиер Захарий Кушев, членове – Никола Стубленски и Вълко Мишевски. КК е в състав: председтел Атанас Гаврилов и членове – Филип Аврамски, Кирил Иванов. През 1932 г. врачанският клон дарява 210 лв. за фонд „Отстояване правата на средния техник”.

През 1933 г. в комисията по пълномощията на ХІІ Конгрес е включен Захарий Кушев от Враца. На 20.03.1933 г. се основава клон и в днешния гр. Монтана. Поради кризата, вестникът излиза в ограничен тираж или двойни броеве.

Повече сведения за врачанското дружество има от 1934 г. На 28.01. 1934 г. тук се провежда Конференция  на техниците със средно образование в България. Председателят на дружеството Георги Ив. Минчев прави преглед на Правилника за индустриалните предприятия, на Закона за занаятите и Правилника към него. Конференцията се занимава с Правилника за компетентността на средния техник и се констатира, че „висшистите спират приемането на този правилник, ръководени от професионален егоизъм”. В решение на конференцията се иска министър Вергил Димов да председателства Върховния технически съвет. Констатира се, че напоследък се партизанства с техниците–чиновници и зоват за борба срещу това явление. (в-к „Врачански новини” бр. 215, 14.02.1934 г. с. 2).

На ХVІ Обединителен конгрес от 28.02.-03.03.1937 г. се разискват въпросите: за заплащането, за прилагане правилника за техническо ръководство, за техническия  ръководител, приема се по право техникът да влиза в общинските съвети като съветник, за необходимостта в община с над 5000 жители да има техник и др. Искането с години наред за учредяването на Техническа камара по подобие на ИАК не се реализира. Променят се изискванията за новите клонови дружества. До сега  по регламент най-малко 10 души оформят едно дружество, а сега се допуска то да е с 5 члена. Това позволява да се открие на следващата 1938 г. година клон в г Мездра.  Провежда се клоново събрание във Враца и избира ново настоятелство: председател Георги Батев, зам. председател Борислав Ив. Пашов, секретар–касиер Георги Стоянов. КК е в състав Андрей Михайлов, Иван Пелов. Разрешена е свободна практика на Коста Н. Гърков – мелничен техник. Обявени са 5 свободни работни места във Врачанска област за строителни, машинни техници и землемери. Вътрешната борба на национално ниво продължава и се стига до извънреден конгрес на 31.10.1937 г. Тук се изказва Андрей Михайлов от Враца: „Всички трябва да се интересуват от делото на средния техник. Известни неуспехи се крият и в самите нас”. Той настоява за ”узаконяване на организацията ни и зачитане на правата ни” и констатира, че ”нашето право бавно и сигурно се отнема”.

До 1938 г. Врачанският клон не е многоброен. Избрано е ново настоятелство през 1938 г. с председател Вълко Мишев и секретар-касиер Юрдан Стоянов. Няколко месеца ги критикуват от София, че не се отзовават с дарения.  Врачанското дружество събира в края на 1939  г. сума от 2500 лв. Вероятно дружеството в Бяла Слатина прекъсва дейността си, защото то е сформирано отново на 15.12.1938 г. с председател Г. Иванов – строителен техник. 

Врачанският клон провежда събрание на 07.02.1938 г. на което се приемат нови членове, предплащат абонамента за вестника, решават и провеждат на 03.03.1938 г. „предпролетна забава” в салона на Туристическия дом. Оркестърът и фееричната обстановка създават прекрасно настроение. Салонът е препълнен. Забавата продължава до зори. Прието е тя да се превърне в ежегоден традиционен бал. От МОСПБл е решено на 03.04.1938 г. да се чества  навсякъде денят на българския техник. Във Враца той се отбелязва заедно с дружеството на БИАД – клон Враца, който издава специален брой „Техническо слово”. (на снимката)  

На ХVІІ Конгрес от 07.04.1938 г. към Дружеството на техниците в София се присъединяват и дружествата на машинните техници, на текстилните техници и техниците–мелничари, а от следващата година и дружеството на графиците.

По това време общо в страната има 9 000 техници. От тях около 40 % са машинните, т.е около 4 000. Проблемът през  всички години е обединението им. Те се делят на държавни, общински, обществени и на частна практика.  Клонът в Мездра  на 15. 03. 1938 г.  приема 11 нови членове и избира ново настоятелство: председател Никола Д. Йоргов – текстилен техник, секретар-касиер Иван Леонкиев – техник землемер.

След десетилетна борба, през 1939 г. е вкаран ред в обединението на различните технически служби по отделните министерства в една нова „Дирекция на строежите” в МОСПБл.

Врачанският клон през 1939 г. се оказва един от големите в сравнение с другите  в страната.  Дружеството през 1940 г., във връзка с набиране на средства за собствен имот (апартамент), внася 200 лв.  На 12.01.1940 г. в събрание на врачанското дружество са приети нови 4 члена, които даряват впоследствие 500 лв.

На 12.01.1940 г врачанското дружество приема отчет и избира ново настоятелство: председател Вълко Мишевски, секретар Юрдан Стоянов и КК начело с Андрей Михайлов,  но то  след два месеца, на 28.02.1940 г., е сменено. Председателят Андрей Михайлов – машинен техник е избран и за делегат на конгреса,  секретар-касиер Юрдан Стоянов - строителен техник и членове – Иван Ников, Петър Исаев Монов. КК е с председател Георги Батев – строителен техник и членове Иван Др. Иванов - строителен техник и Светослав Бошняков – машинен техник. От 1940 г. се оформят 6 секции в Дружеството на техниците: строителна, земемерна, машинна, на електротехниците и на мелничарите. На ХХ Конгрес през 1941 г. „Дружеството на техниците” се преименува в „Съюз на българските техници”.

Твърде малко факти има за врачанското дружество през военните години на Втората световна война. За споменатата вече подписка през 1941 г., клонът във Враца дава 100 лв. През 1941 г. терминът „контрольор”  се  приравнява с общоприетото „техник”. Последното сведение от 1942 г. е за текстилна фабрика ”Коприна”, която обявява, че търси технически ръководител във Враца. Поетът Никола Вапцаров тогава е член на секцията на машинните техници и на редколегията на вестник „Технически глас”. Вестникът, след разстрела на поета на 23.06.1942 г., въпреки новия редакционен състав излиза до 11.01.1944 г.

Съставът на врачанското дружеството след края на Втората световна война нараства вследствие миграцията към града. Предприемат се нови организационни форми и задачи след промените на 09.09.1944 г а през 1949 г. то става член и съосновател на Научно-техническите съюзи.

Ваня Желязкова

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: garadinki (16.10.2013) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 140
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси