Създаване и начална дейност на българското царско консулство в Милано - 1912 г. - Статии 2013 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:12Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2013 година

Създаване и начална дейност на българското царско консулство в Милано - 1912 г.

 

В специализираната дипломатическа литература има данни за откриването на българското консулство в Милано, но няма никаква информация за дейността му и за кадровите промени, които се извършват още в първите дни  след откриването му.

До 1912 г. в Италия няма българско консулство. Там съществува само българската легация в Рим, основана през 1903г.

През 1909 г. България съобщава на италианското правителство, че започва преговори за сключване на консулска конвенция с Италия. Тя е подписана на 25.ІІ. 1910 г.

С оглед търговските интереси на страната, българският министър на външните работи Ал. Малинов с писмо от 18 септември 1910 г. прави предложение на италианското правителство да се открият в Италия български почетни консулства. В резултат на направените постъпки на 15 март 1912 г. в Милано е открито българско почетно консулство. С писмо № 1730 от 10 март 1912 г. Министерството на външните работи и изповеданията / МВнРИ / съобщава на италианската легация в София, че за български почетен консул в Милано е назначен Едуардо Морети, а на основание писмо № 669 от 3 ноември 1912 г. за секретар е назначен Димитър Йоцов от Враца.

С тези факти се изчерпва информацията за българската консулска институция в Милано до 20-те години на ХХ в.

Допълнително проучване показа, че в Централен държавен архив в София е съхранена документацията на българското миланско консулство от 1912 до 1944 г. От там станаха известни много подробности за началната му дейност и най-вече за перипетиите и трудностите, които преодолява нашият съгражданин Димитър Йоцов още с пристигането си в Италия като секретар на почетното консулство. Изключително ценна информация дават неговите рапорти, които той редовно изпраща до министър-председателя на България и министър на външните работи Иван Евстратиев Гешов. Най-ценното в тях е, че освен конкретиката Йоцов влага подробни детайли, свои разсъждения и емоционални преживявания.

На 13 март 1912 г. Димитър Йоцов пристига в Милано и веднага предава писмото, което МВнРИ му е поверило за г-н Едуардо Морети за неговото назначение като почетен консул на България в този град.

Морети разпорежда да се знае официално за назначението му. Още от първата седмица търговци и индустриалци започват да търсят българското консулство за сведения и упътвания. Приемните часове са определени от 12 до 13 ч. на обяд. Помещението на консулството се помещава, както Д. Йоцов се изразява, в „една антикамера от 12 кв. м., в която е и закачалката за дрехите”.

Постъпвайки в консулството на Йоцов са му достатъчни три дена, за да се убеди, че неговият „шеф” e „искал почетно консулство от снобизъм и е разбирал атрибутите на такава длъжност само в грижата да окачи знамето, когато получи някой циркуляр от деканата на консулското тяло в Милано и с това да манифестира пред съседите.”

В един от рапортите си до МВнРИ Йоцов споделя:

 „Въпреки нравственото огорчение, което изпитвах пред тия жалки обстоятелства, аз приех участта си със спокойствие. Обаче на 2 април с телеграма № 2288/1912  Вие благоволихте, Г. Министре, да приемете оставката на г. Морети и моето положение още повече се затрудни.”

А че оставката е приета, удостоверява телеграма от министър Иван Евстратиев Гешов до Д. Йоцов в Милано с текст: „Оставката на Морети приемам. Пиша Ви не ангажирайте помещение и не купувайте нищо до получаване на моето писмо.”

Римският сенат и Министерството на външните работи в Рим съобщават официално за откриването на българското консулство в Милано и за Димитър Йоцов като негов  Gerant le Consulat. /Ръководител на консулство/

Въпреки всички неуредици и спънки още в началото на следващия месец Д. Йоцов изпраща официално писмо до  МВнРИ  в София с текст:

„От 5 до 18 май преместих канцеларията на консулството от виа ”Карло Алберто” № 2 на виа „Винсенцо Монти” № 50, където са канцелариите на голяма част от консулствата, които имат за титуляри консули от кариерата /поданици на държавата, която ги изпраща, а не местни италиански търговци и индустриалци, б.м./, а именно: Френското, Австро-унгарското, Белгийското, Испанското, Северо-Американското и Германското.

Изниква въпросът защо при липсата на средства и категоричната забрана в телеграмата на министър Иван Евстратиев Гешов Йоцов своеволно предприема тези действия. Обяснението е съвсем логично. Едуардо Морети е италиански индустриалец, който покрай своята работа поема почетното консулство. Той няма дипломатическо образование, опит и обоснована ангажираност и компетентност да работи за интересите на България. Дори канцеларията на консулството е мизерна и не е на стратегически комуникативно място, а по-скоро там, където индустриалецът развива дейността си. Новият адрес на българското консулство вече е в центъра на Милано, в близост до чудестранни консулства с щатни представители на дипломатическата кариера.

Липсата на финансиране на новооткритото консулство допълнително затруднява, но не обезкуражава амбициите на Д. Йоцов за съвестно изпълнение на отговорната дипломатическа мисия в полза на интересите на България.

 

В средата на 1912 г. България се подготвя за война. Поради тази причина българското правителство ограничава всякакви видове финансиране, освен за военни цели. През септември войната на Балканските държави срещу Турция става реален факт.

           Юридически открито българското консулство в Милано трябва да съществува и като учреждение. С „мизерните икономии” от 4 500 лева, които Йоцов донася в Милано, след като  прибира на собствени разноски от София и семейството си, той успява през цялата 1912 г. да поддържа с лични средства, в размер на 3 700 лв., приличен външния вид на учреждението, помещението на консулството, неговата обстановка, мебелировка, канцеларски нужди, пощенски разноски, осветление, отопление, прислуга и т.н.

Впечатляващ е рапорт №58 от 29 юни 1912 г. на Д. Йоцов до Иван Евстратиев Гешов, в който коментира компетентно и в същото време изключително емоционално мнението си относно  функциите, персонала, устойството, района на договорна и юридическа компетентност  и евентуалния минимален проектобюджет на новосъздаденото българско консулство в Милано.

Консулската служба, според Йоцов, е важен орган на държавата, който сътрудничи на българското правителство в неговата стопанска и икономическа политика, улеснява вноса и износа при най-изгодни условия,  събира всички сведения за чуждата веществена и морална култура и популяризира името, историята и напредъка на България.

Относно транспорта на изнасяните произведения, Йоцов предлага на българското правителство изгоден вариант, който да скъси наполовина времето за пътуване на българските стоки до Италия от 40 на 20 дни. Според него българските железници трябва да се свържат през Куманово с Македонските и трафикът да се улесни на юг през Солун по Бяло море. Така нашите храни, кожи, пашкули, минерални руди и много други предмети, необходими на италианската индустрия, ще намерят своя по-евтин и по-бърз път до Неапол, Генуа и Венеция.

До 1928 г. българското правителство назначава за почетни консули в Милано видни италиански индустриалци. Макар и наскоро пристигнал в една новооснована дипломатическа институция Йоцов много точно улавя специфичната атмосфера на Милано и отправя конкретни препоръки към министър-председателя на България за структурни промени в консулството.

„Един почетен консул не би бил всестранно полезен на България. Болшинството почетни консули са отлични банкери и търговци, но некомпетентни консули.

 Ако в известни европейски центрове би било чест за България да бъде представлявана от почетни консули, то в други, като се вземат пред вид местните условия, почетното представителство няма да допринесе нищо. Такъв е случаят с Милано. Там работят и вършат сериозна работа в полза на своите отечества само щатните консули от кариерата. Нужно е официално представителство.

„Настоявам да се нареди в Милано поне едно вице-консулство с титуляр българин, готов да посвети труда си, познанията си и енергията си на полезна и систематична дейност за България.”

И наистина от юни 1912 г. консулството в Милано вече не се титулова почетно, а Българско Царско консулство и Димитър Йоцов поема сам ръководството му.

По въпроса за района, който би трябвало да обхваща новосъздаденото консулство, все още няма яснота и, тъй като то е ново и все още е единственото на територията на Италия, Д. Йоцов има  категорична позиция, която споделя с министър-председателя на България Ив. Евстр. Гешов:

 „Моето мнение е Милано да бъде център на Северна Италия и  там да влизат провинциите: Пиемонт, Ломбардия, Лигурия, Емилия и Венецианската провинция, с по-главните градове: Генуа, Торино, Венеция, Болония и Верона, а останалата част на Италия да бъде по отношение на консулската служба в района на Римската ни легация.”

На Д. Йоцов принадлежи идеята да се подкани обществената благотворителност в Милано и да се основе  комитет за събиране помощи за „Червения кръст” за пострадалите войници по време на Балканската война и за подпомагане на техните семейства. Този комитет се председателства от г-н Хенри Тажер и събраната сума от 3 000 италиански лири в чек е изпратена в България с писмо № 115/ 912. За оказаните ценни заслуги на Д. Йоцов към дружество БЧК по време на войните 1912–1913 г. той е награден с Дружествен кръст.

След избухването на Балканската война в поверителни писма и рапорти Йоцов държи в течение българското външно министерство за важните моменти от обществения и политическия живот на Италия, които пряко или косвено интересуват България.

Дейността на Димитър Йоцов като достоен български дипломат и първи български консул в Милано е високо оценена и призната от българското правителство. За заслуги в областта на дипломацията в трудните за България военни години нашият съгражданин е награден с възпоменателен кръст с бяла ивица за участие във войната 1912 – 1913 г.

 

                        Мирослава Топалова - уредник в отдел "Нова история"

 

 

 

 

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: Klavdiya (07.02.2013) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 249
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси