Семеен албум на професор Андрей Николов - Статии 2012 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:33Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2012 година

Семеен албум на професор Андрей Николов

Семеен албум на професор Андрей Николов

 

       Малък албум с тъмно-кафяви кожени корици,  събрал важна част от паметта за известния врачанин - скулптора, професор Андрей Николов от 1992 г. се пази във фонда на музея. Форматът на албума е 17/ 24 см. Хронологическите рамки на фотосите са 1915 - 1943 г. На 20  зелени картонени, леко грапави листа тук, двустранно, има запазени 71 броя снимки от семейния живот на патриарха на българската скулптура. Останалите 19 броя са празни. Листата са прошнуровани с кожена връзка. Снимките са свързани с живота  и творчеството на Андрей Николов в  Рим и по-малка част в България. Това е един от най- плодотворните етапи в биографията на скулптора.

    Андрей Николов в навечерието на Първата световна война се намира в Рим по поръчка на Министерството на финансите за да наблюдава изработката на клишетата за отпечатването на гербови пощенски марки, поръчани от правителството. С оглед настъпилите военни действия – той остава в Италия. По решение на Министерския съвет Андрей Николов е командирован като частно лице във Вечния град, след подадената от него оставка през 1919 г. от Държавното художествено училище. Не без съдействието на съгражданина си Димитър Йоцов, който тогава е наш консул в Италия, той формално е назначен за пазител в българската легация. От 1919 г. до 1927 г. той остава в Рим на собствена разноски. 

     През 1911 г. Андрей Николов участва в изложба в Рим, през 1915 г. в Прага и през 1916 г. в изложба на българското изкуство в Берлин. Запознат със западноевропейския културен  живот, той става част от него, а по- късно пренася новите тенденции на тези културни школи и в България. Тук общува със скулпторите Огюст Роден, Арнолдо Дзоки и Сарторио, с писателите  Франческо Сапори и Жорж Нурижан.

     От 1915 г. ежегодно скулптурите на Андрей Николов красят изложбените зали в Рим. През 1922 г. той е избран за член на управителния съвет на Асоциацията на художниците – чужденци.

     През 1921-1922 г. Андрей Николов идва в България за да уреди първата си самостоятелна изложба от 60 творби1 експонирана на 08.11.1922 г.  в София. Тогава той получава наградата на земеделското правителство за скулптура, според новоприетия  от същата година „Закон за поощрение на родната литература и изкуство”. Андрей Николов показва портрети на цар Борис, Ал. Стамболийски и други знатни личности. След изложбата Андрей Николов се връща отново в Рим.

     Кориците на албума са обшити по краищата с кожен шнур. Те имат вътрешен фриз с орнаменти от цветя, а на лицевата част в средата, в квадратна релефна форма, е изобразена сцена на шестима музиканти  и четири боси танцьорки. Музикантите са разделени по трима на две срещуположни групи. Облеклото им е в характерен класически  античен стил. В ляво и в дясно от сцената има две празни кожени гладки полета, украсени с дребен стилизиран растителен релефен орнамент. Корицата на гърба е сравнително гладка и без изображения. Повтаря се само фризът с цветните орнаменти. Вътрешната страна на кориците му е подлепена с тъмно-зелен копринен плат. Изящният албум съхранява интересни портретни и семейни снимки на Андрей Николов Староселски от времето на пребиваването му в Италия: 1914 – 1927 г., една снимка от вилата в Симеоново и една фамилна снимка от 1938 г. в София.

    На някои от снимките от  ателието му  в Рим на виа Маргута се виждат и част от негови скулптурни творби, с неизвестна  съдба до днес. На други фотоси, направени на фона на чипровски килим на стената, са семейството му и негови близки приятели, снимани на Великден 1924 г. На тази снимка в десния ъгъл се вижда голям фотоапарат на стойка с кожен мех и издаден напред голям обектив. Трябва да отбележим, че фотосите са любителски. Някои от снимките не са с най- добро качество, без фокус или са преекспонирани при обработката им с химикали, но те са потребни за работата на Андрей Николов  над неговите скулптурни творби.

   Известно е, че ателието му е посещавано от художниците Константин Щъркелов, Райко Алексиев, от Александър Балабанов и Петър Рамаданов - негов студент. През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския мирен договор, в ателието на Андрей Николов идва и министър-председателят Александър Стамболийски, за да позира и същевременно официално да го покани за изложба на творбите му в България.

   Сред съхранените снимки има представители на известни фамилии от посещенията им в Италия: на Чапрашикови – Венеция и Милано от 1924 и 1925 г., на Стоилови и Балабанови – в Рим. На море, у дома или на отмора – снимките разкриват моменти от бита на скулптора. На една от тях (от 1924 г.) има текст: „Андрей чертае планове за къща” – това са плановете за къщата, която построява през 1927 г. в България.

    От тези снимки ни гледат модели на неговите скулптурни творения. Съпругата му Пеша Николова, която многократно разработва в темата за жената и всъщност цял живот посвещава на нея. Снимки на Пеша Николова има в различни пози от 1915, 1916, 1926 и други години. Тук са и децата на твореца, с които поставя началото на темата за детето в българската скулптура. Тук е портрета на „сеньора [Зора] Балабанова”, дъщеря на благодетелите на Враца – Елена и Тодор Балабанови. За  изискания й пластичен портрет Андрей Николов е награден през 1922 г.  

   Една снимка е особено привлекателна – на Андрей Николов пред  неговия мраморен шедьовър „Дух и материя”(1924 г). Текстът под нея е следният: „Хармония в бяло.” Тази снимка намери отражение в залата за постоянна експозиция на отдел „Нова история” в раздела за просвета и култура.  

    Някои от снимките в албума са направени на морския бряг в Италия – Чирцео, Остия,  Венеция и други места през месеците юли и  август 1930 г. Най- многобройни са снимките на съпругата му с децата им от България: на морския бряг във Варна през 1928 г., на Гергьовден, 06.05.1930 г. в София, на вилата в Симеоново през месеците юли и септември 1930 г.

     Във фонда на музея през същата 1992 г. попаднаха и  разпокъсани 10 листа от друг албум, без корици, с 91 броя фотоси на фамилията на професор Андрей Николов.  Снимките са подлепени на сив картон с формат 6/9 см. и  4 бр. с размери 9/13 см. Те отразяват семейния живот на децата му главно в България и по- малко в Италия. Фотосите от този втори  албум датират периода от  1918 до 1930 година. Има снимки от Анцио и Асизи в Италия, както и от вилата в Симеоново, на ски на Витоша и от къщата им в София с техни приятели от различни години.

     Андрей Николов е майстор на дълбоко психологични състояния запечатани в мрамор и бронз. Създател е на много портрети на видни общественици, писатели и политически личности. Той е автор на емблематични за България паметници: „Скърбящият войн” във Видин, издигнат в памет на загиналите в Сръбско-Българската война от 1885 г, фигурата на лъва при паметника на Незнайния войн в София  - 1940 г. и много други. Докосвайки се до неговите ценни снимки се докосваме до неподвластните на времето духовни измерения на неговото творчество.  

 

                                         Ваня Желязкова – уредник в отдел „Нова история”

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (09.03.2012) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 262 | Тагове: враца, музей, професор Андрей Николов, албум, Андрей Николов, скулптор
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси