Кооперативни движения създавани под ръководството на Радикалдемократическата партия във Врачански окръг (1906 - 1910 г.) - Статии 2012 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:46Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2012 година

Кооперативни движения създавани под ръководството на Радикалдемократическата партия във Врачански окръг (1906 - 1910 г.)

Първата организация на Радикалдемократическата партия в България се създава през 1903 г. в гр. София. В последствие, след Варненската, и във Враца, около учители радикали, също се оформя голяма група, която след посещението на Найчо Цанов в града се обявява за организация на РДП. Врачанските съмишленици на радикалното течение започват издаването на местен вестник „Веслец”.

В първото десетилетие на ХХ в. във Врачански окръг преобладаващото и най-многобройно население е селското, занимаващо се с дребно земеделие. През 1909 г. броят на дребните селски стопанства в окръга е над 60 000.

Една от формите на икономическа политика на радикалите е вземането на мерки дребните земеделци да се възползват от съвършенствата на машинната техника. За покупката на земя, инвентар, работен добитък и др. на селяните са необходими много парични средства, с които те не разполагат. От 1879 до 1905 г. държавните данъци нарастват близо 3 пъти. Търсенето на пари в заем расте, а предлагането е ограничено. Това създава условия за процъфтяване на лихварството – средство за обогатяване на група хора и за разоряване на голям брой дребни и селски стопани. В началото на ХХ в. повече от 15% от земите в страната вече са собственост на лихварите. Разпространява се и т.н. „зеленичарство”, при което срещу получаването на заеми селяните залагат „на зелено” и на безценица бъдещата си реколта.

В брой първи на седмичния радикалски вестник „Народно съзнание”, излязъл на 1 януари 1910 г. в гр. Враца, ясно е очертана тенденцията за коопериране на малоимотното врачанско население: „Едно от най-важните средства за освобождаването на населението от икономическия гнет на лихварите и думбазите е създаването на кооперативните сдружавания /кредитни, потребителни и производителни/. „...Покрай икономическите организации трябва да вървят и политическите.”

Създаваните, под ръководството на радикалите, Взаимоспомагателни дружества доставят евтин кредит на земеделците по следния начин: събират се 20, 30, най-много 100 до 150 души от едно село. Учредяват дружество, на името на което се отпуска кредит, най-често в Българска земеделска банка, като селяните взаимно гарантират платежоспособността си със своите движими и недвижими имоти. Кандидатстващият за член на касата трябва да е глава на семейството и да е самостоятелен владетел на имотите си. При определяне кредитоспособността се взема под внимание сигурността на владението на имотите и възможните претенции на всички сънаследници. Пред Управителния съвет на дружеството желаещият попълва собственоръчно заявление, в което декларира размера и вида на притежаваните имоти и личните дългове, било то към държавата, към Българска земеделска банка /БЗБ/ или към частни лица. Например: 50 дка ниви /през 1909 г. 1 дка нива струва 50 лв. /, 10 дка лозе / 1 дка – 250 лв. /, 5 дка овощна градина / 1 дка – 100 лв./ или оценката на имотите му е 5 500 лв. При това положение кредитоспособността на селянина пред спомагателното дружество е на стойност, равна на половината от тази сума, следователно 2 250 лв. Ако той, обаче, дължи на някого пари, те се приспадат от тези 2 250 лв. и с остатъка  влиза в дружеството. По този начин взаимната неограничена отговорност на всички членове на кооперацията, независимо дали те са по-заможни или по-бедни, е гаранция за стабилността на кооперацията.

Паричните средства на Райфайзеновата взаимоспомагателна каса се набират от членски внос /1 лв. за месец /, от лични влогове, от лихвите от тегленето на заеми /1/5%, или това са 20 ст. на 100 лв./, които се натрупват в резервния фонд. БЗБ отпуска кредит с лихва 8%, а дружеството раздава заеми с лихва 9%. Разликата от 1% като сума остава за ползване в сметката на дружеството. Така кооператорите получават пари много по-лесно, с по-изгодна лихва за по-дълги срокове, като си спестяват неудобството от пътуването до най-близкия клон на кредитно учреждение и неизвестността от бюрокращината.

Първи опит за коопериране на местното население се извършва в с. Вировско, Белослатинско в началото на 1906 г. Местен учител там подема „добрата идея за основаване на Райфайзенова каса, като получава подкрепата на местния свещеник и си спечелва хулите на кмета”. Създава се каса „Земеделска пробуда” с 12 членове.

В с. Кнежа, през януари 1907 г., в продължение на няколко вечери земеделците от селото канят учителите в училището да им разясняват подробности относно кооперирането. В резултат на тези срещи се създава взаимоспомагателно дружество „Напредък”, броящо 60 души.

През май 1907 г. в с. Тлачене, Белослатинско по инициативата на младия и енергичен свещеник Трифон Стефанов, учителя Петко Петров и бившия учител Иван Савчев, е основана взаимоспомагателна каса по типа Райфайзен, регистрирана при Врачанския окръжен съд като земеделско спестовно-заемно дружество „Надежда”, наброяващо 64 члена.

През септември 1907 г. 96 души от с. Долна Кремена основават кооперативно потребително дружество „Съгласие”.

По инициатива на бившия учител в с. Долни Луковит, Оряховско Тодор Стоянов през октомври 1907 г. в селото е основано земледелческо кооперативно кредитно дружество „Сполука”, броящо 27 първоначални членове.

От 1908 до 1910 г. е времето, когато във Врачански окръг се създават най-много взаимоспомагателни дружества по типа Райфайзен, Всички учредителни протоколи са в съответствие с типовия устав на селската заемателна каса от типа Райфайзен. Селищата, в които местните радикални дейци създават кооперативни сдружения са: Лиляче ”Напредък” /1908 г./, Бутан „Земеделец” /1908 г./, Струпен „Земледелчески другар” /1908 г./, Кунино /1908 г./, Бяла Слатина „Земледелец” /1908 г./, Баница „Земледелец” /1909 г./, Соколаре „Взаимност” /1908 г./, Чомаковци „Сполука” /1908 г./, Хайредин „Помощ” /1908г./ и Горна Бешовица „Надежда” /1909 г./

Според устава на този тип заемателна каса, заеми се отпускат на нейните членовете само за производителни цели: за купуване на ниви, ливади, лозя, земеделски оръдия и машини, семе за посев, работен и разплоден добитък и др. Така земеделското спестовно заемно дружество „Помощ” в с. Хайредин още през 1909 г. предвижда в разходния си бюджет за 1910 г. необходимата сума за покупка на една жетварка, а през 1912 г. на дружеството е доставена една парна вършачка със самодвижещ се локомотив.

За да се разпространяват сред земеделците необходимите технически познания, кооперативните сдружения организират откриване на нисши практически училища, образцови дребни стопанства, земеделски станции, местни практически курсове и др.

Интересна подробност при Райфайзеновите каси е фактът, че за да се членува в тях се имат предвид личните и морални качества на кандидат членовете. Те трябва да са познати в селото като „честни и почтени хора, да не са мързеливи, пияници, картоиграчи, убийци, нито пък лихвари. Отказва се членство на хора, които не са достатъчно трудолюбиви и пестеливи, имат големи задължения или са осъждани за кражба на снопи.”

Дружеството няма знаме, дружествен бал, никакви общи разходки лете, няма маскарадни увеселения зимно време. Няма предвиден фонд удоволствия, целта му е чисто икономическа.

В навечерието на Балканските войни, Райфайзеновите каси във Врачанско доказват своята рентабилност и сигурност. Отивайки на фронта, мъжете не само не си изтеглят парите от касата, напротив – ако имат спестени пари в къщи, внасят ги и тях. Несигурни за имотите си по време на войната, селяните ги ипотекират и внасят ценните книжа на съхранение. Повечето селища се снабдяват с железни каси и във военно време местният свещенник отговаря за сигурността на средствата и документите в тях.

Мирослава Топалова

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: garadinki (16.07.2012) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 171
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси