100 години от основаването на бюро БИАД - Враца - Статии 2012 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:34Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2012 година

100 години от основаването на бюро БИАД - Враца

В България след Освобождението от 1878 г., и Враца в частност, започват радикални промени в инфраструктурата, благоустройството, водоснабдяването и архитектурното строителство. Догонвайки постиженията на западните европейски държави, врачани започват да развиват индустрия, модернизират културата и променят бита си, запазвайки своята етническа идентичност.

Първите строители и инженери във Враца са чужденци: инж. Чидич, полякът арх. Вацлав Ржепецки, изработили първите градски планове през 1881 и 1994-1899 г. Комисията, назначена от Врачанския окръжен управител с протокол № 85 от 15. 03. 1895 г.,  включва от Министерството на благоустройството инж. Георги Ненов, окръжния инженер Гено П. Джамбазов, Михаил Петров – войник от 16-ти пехотен Ловчански полк и Константин Цеков. Регулационният план е върнат за поправки, а В. Ржепецки през 1899 г е освободен от ръководството на техническото бюро в града. Сред имената на чужденците са и Лешнер, арх. Крайцберг, П. Егер и  др. Те се заменят после с българи.

Необходимостта от създаване на инженери, архитекти и други специалисти за страната изпраща в Западна Европа много врачански граждани. Сред тях е д-р Христо Йорданов, който следва в Германия и Италия, и благодарение на когото е открита Бубарската станция в града. Той е баща на световно известния инж. Асен  Йорданов, един от първостроителите на  самолетната индустрия в България и САЩ. В Харков и Щутгарт учи химик-инж. Васил Кънчов, министър на просвещението, проф. Лука Йоцов завършва химия в Мюнхен и Карлсруе през 1904 г.  и др.

Всъщност първият строител-архитект от потеклото на Димитракиевия род е Константин Йованович, завършил с отличие политехниката Цюрих през 1870 г. Той строи сградата на Народното събрание в София през 1884 г., гимназията в г Лом, много монументални и жилищни сгради в Белград.

В Гент, Белгия завършват строително инженерство Севастаки Попов през 1896 г. и Константин Цеков. През 1899 г. в Дармщат, Германия завършва архитектура Слави Николов Стаматов.

Той е първият в града дългогодишен градски, впоследствие държавен архитект за Северозападна България. Във Виена през 1901 г. завършва архитектура Ангел Леонкиев, живял до І-та Световна война във Враца, изселил се после във Варна. Тяхната апостолска работа по прилагане на новия градски план, по оформяне на кварталната и улични мрежи, по отчуждаването на терени са значителни. Първите монументални сгради в града се построяват в края на ХІХ и началото на ХХ в.: училища, църкви и читалище.

         Първата професионална организация за защита интересите на инженери и архитекти е учредена през 1893 г.  в Русе, а после в София. Уставът й е приет през 1894 г, променян многократно. Първи от Враца в нея членува арх. Слави Николов, записан в Софийското дружество през 1900 г. Заедно с арх. Ангел Леонкиев през 1906 г. те посещават Букурещ в отговор на визитата на румънските си колеги в София. Дружеството издава „Списание на БИАД”, на страниците на което често е отбелязана и Враца. 

         Във връзка с изграждането на железопътната и шосейната мрежа в Северозападна България и първите индустриални предприятия:  спиртната фабрика на Тодор Балабанов в Мездра, мина Плакалница, фабриката в Елисейна и др., започва процесът на оформяне на научно- техническа интелигенция в града. На ж.п. линията София-Роман, открита на 20.02. 1897 г. от княз Фердинанд,  работят италианци. През 1904 г. в Елисейна работят 4 инженери: двама французи и двама белгийци.

         През 1910 г. в София се провежда ІІ конгрес на Българското инженерно-архитектурно дружество. От Враца присъства арх. Слави Николов и инж. Стефан Боев от Оряхово. Те са  инициатори за сформиране на местно бюро на инженерите и архитектите.

Първата група (бюро) във Враца с цел защита на професионалните интереси на архитектите и инженерите, за повдигане на културното равнище на населението и др, според първия устав на дружеството се учредява от бившия окръжен строителен инженер в град Оряхово Стефан Боев през 1912 г. Бюрото е в състав от 5  членове: председател инж. Стефан Боев и членове: арх. Слави Николов, арх. Ангел Леонкев, Севастаки Попов и инж. Димитър Георгиев. Поради войните за национално обединение през 1912-1913 г и І-та Световна война дейността на някои от тях е свързана с  военните им задължения, а дружеството престава да  функционира.

През 1921 г. във Враца се основава клон на „Българското инженерно- архитектно дружество” с устав приет през същата година. Председател е инж. Стефан Боев, заместник – архитект Димитър Георгиев, касиер – инж. Кръстю Филипов Равнополски. Точният брой на членовете е неизвестен, поради промяна на жителството или по-често заради неплащане на членски внос. Клонът на БИАД във Враца през 1923 г. е от 21 члена, през 1925 г. – 30 члена, през 1927 г. – 23 броя. Дейците на дружеството на своите събирания обсъждат организационни, професионални, обществени и пр. въпроси. Клонът на 21.02.1923 г. урежда първия си бал в града в читалищния салон „декориран по начин по какъвто до сега не бе правен” и той „протича с пълен морален и материален успех”. Дарителството е част от живота им. Дарени са 10 000 лв. (по курс за 1931 г.) средства за изграждането на сградата на ул. „Раковска” в София, 500 лв. за строителството на Туристическия дом през 1925 г. и др.

В списанието на БИАД и в конгресните отчети за 1925-1927 г. врачани често се посочват за пример на дружествата в страната. Сред председателите и членовете на ръководството са ел. инж. Владин Орозов, арх. Дограмаджиев, инж. Константин Янакиев, арх. Слави Николов, арх. Никола Николов и др.

През 1927 г. се създава отделна от БИАД структура на архитектите в своя организация „Дружество на архитектите”. От врачанския клон напускат 4 архитекти. То остава с 16 души и със 17 броя през 1929 г. В организационно отношение до 1937 г. са години на разделяне и раздробяване на кадрите. В дружеството членуват представители на различни партии до 1934 г.

На 23.02.1930 г. на откриването на дружествения дом в София присъстват и представители от Враца. Вълнуваща реч там произнася инж. Сарафов.

Във Враца дружество от 8 члена на инженерите и архитектите на свободна практика се основава на 23.12.1930 г. след многократни призиви на колегите им от София. Председател е инж. Никола Новоселски. Фактически това са едни и същи архитекти и инженери. Те едновременно са и общински съветници, някои от тях и народни представители със силно влияние в общинския и политическия живот на града и в страната. Често те са и членове на туристическото дружество, на читалище „Развитие” и др. организации. Проф. Лука Йоцов се занимава с научна работа и едновременно е в Управителния съвет на Съюза на химиците, инж. Владин Орозов е библиотекар и член на централното ръководство на БИАД в София.

На попрището на науката и техниката се трудят и средните техници, които имат свои дружества във Враца, Бяла Слатина и Мездра, и които реализират идеите на своите колеги висшисти.

   След 1934 г. Враца е областен административен център с околиите: Видинска, Ломска, Кулска, Белоградчишка, Фердинандска, Берковска, Врачанска, Белослатинска и Оряховска. За цялата Врачанска инженерна област са утвърдени със заповед № 2426 районните технически участъци: № 6,7, 8, 9, 10 и 11.

Врачанските дейци участват или обсъждат всички важни въпроси за града и региона: електрификация, благоустройство, здравеопазване и други. На 28.12.1936 г. във Враца се провежда Областна конференция на инженерите и архитектите. На 29.01.1937 г. арх. Слави Николов е провъзгласен за І-ви почетен член на инженерно-архитектурното дружество във Враца.  

На 07.10.1937 г. се приема Наредба–закон за учредяването на Инженерно–архитектурна камара (ИАК) и Съюз на инженерите и архитектите (СБИА), според която свободно практикуващите нямат право да упражняват професията си без да членуват в камарата. С нея се регламентират взаимоотношенията с държавните и др. институции, приемат се наредби за тарифите за положения труд на практикуващите инженери и архитекти. Във Враца се оформя ІІІ-та секция на ИАК. Начело на секцията през 1938 г. е избран инж. Константин Янакиев, заместник – арх. Дограмаджиев, секретар – инж. Григор Петров и др. Ролята на врачанските инженери и архитекти нараства, защото тук се числят и членовете по местожителство от всичките 9 съставни околии в Северозападна България.

На 03.04.1938 г., за празника на техниците, във Враца се издава специален юбилеен брой вестник „Техническо дело” със статии на врачанските инженери и архитекти. Извършва се и традиционната панихида за загиналите техници във войните през 1912-1913 г и І-та Световна война. През 1940 г. броят на членовете на дружеството на СБИА – Враца е 29 от 1168 за страната. До 09.09.1944 г. числеността им почти не се променя. Всеотдайно и с достойнство родните ни инженери и архитекти очертават новия архитектурен и индустриален облик на града и региона. Пътят на организацията не винаги е лек…

Сто години е достойна за уважение възраст. Наследниците им днес продължават традициите, с креативност и упоритост отдават своя труд за просперитета на града.

Ваня Желязкова

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: garadinki (16.10.2013) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 165
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси