За есперантската библиотека на дружество "Успех" - Статии 2011 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:20Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2011 година

За есперантската библиотека на дружество "Успех"

Първите есперантисти в град Враца от края на ХІХ и началото на ХХ в. започват събирането на есперантски издания от Европа - вестници, списания, оригинални трудове на д-р Лазар Заменхоф и друга преводна литература. Големи радетели за това дело са Иван Тодоров Навидонски (Осиковски), председателите на дружеството Цено Партов, Радослав Тричков и др. В по-ново време, гордост за врачани са и двамата издатели на есперантски списания и вестници к.ф.н. д-р Кирил Велков и Любомир Трифончовски, които с много усърдие отпечатват „Български есперантист”, „Херолдо де есперанто” и „Литературен панаир”. Те редактират или превеждат и книги на наши и чуждестранни автори.

Основано през 1908 г., с подкрепата на бъдещия дипломат и академик Иван Кръстанов, дружеството прекъсва дейността си по време на Балканските и І-та Световна война. Едва през м. декември 1923 г. то се възобновява отново. Във връзка с проведената сбирка на 01.01.1924 г. се решава и се организира тримесечен курс по есперанто, воден от Радослав Тричков, секретар на дружеството. Тричков започва  методичното събиране на книжен фонд за библиотеката на дружество „Успех”. Абонаментът за списание „Есперанто”, „Херолдо де есперанто”, учебници и други пристигат на адрес: ул. „Княжевска” № 76. Като читалищен деец Тричков пренася опита на читалищната  библиотека в средите на есперантското дружество.

Първата библиотека дружество „Успех” обособява след 1927 г., когато то има вече свое знаме и клуб на ул. „Леонова” – място за срещи и общуване. Тласък за комплектуването на библиотеката е подготовката на 15-тия конгрес на Българската есперантска асоциация във Враца през 1928 г. Председател на дружеството тогава е адвокатът Велю Кутинчев. Непосредствено преди конгреса на 28.04. 1828 г. дружеството решава и откупува личната библиотека на Иван Осиковски от съпругата му Босилка Тодорова за 3000 лв.  (тогавашен курс). В нея има десетки заглавия на едни от първите и редки есперантски издания в Европа на професорите  Теофил Карт, Едмонд Прива, д-р Лазар Заменхов  и др. В някои от събраните книги са запазени личните печати на есперантистите: Иван Тодоров, рано починалия Васил Бенчев, Саво Савов, на Тричков и редица други. В по-ново време в нея има книги от личните библиотеки на Кирил Велков, Любомир Трифончовски, Снежана Ангелова, Кирил Борисов, Лили Георгиева и други есперантисти.

Интересни сведения черпим от документите на дружеството – част от първия каталог на библиотеката, започнат през  1924 г. с описани 89 книги и запазената част от дневника за заеманата литература за дома. Последният датира от 25.10.1927  г до 04. 06.1930 г. В него има един ръкописен лист, озаглавен „Указания за реда по използуване на книгите”. С този правилник се урежда въпросът за потреблението на библиотеката от дружествените членове главно в клуба. За  дома се дават книги само със знанието на библиотекаря или друг член от настоятелството на дружеството. В разграфените части се вписват: дата на вземане, името на получателя, име на книгата, за колко дни се заема, дата на връщане и подпис на библиотекаря при връщането на книгата. Дългогодишен библиотекар на дружество „Успех” е Катя Минева.

В дневника на библиотеката  най-често се срещат имената на читателите: Орозов, Д. Дренски, Белорешки, Пършоров, Б. Драмов, Д. Грамчев, Латиф Юмеров,  Ив. Самоковски, Гого Лютибродски, Крум Иванов, Мишон Нинов  и други. 

За набиране на книжен фонд се използват връзките на дружеството и на отделните членове с есперантисти и дружества в страната – Лом, Оряхово, Плевен, София, Дупница, Пазарджик, Русе и др. Особено много допринасят за обогатяване на библиотеката водените кореспонденции с есперантисти извън България. През 1929 г.  Радослав Тричков е избран за териториален представител  на международната есперантска организация (УЕА) за България.  През 1933-1934  г. името му е вписано в издадената в Унгария есперантска енциклопедия.  Личност с престиж, самият той е член на много други есперантски организации – Оомото (Япония), на лекарската, педагогическата, туристическата и други. Техните специализирани издания пристигат във Враца и стават достояние не само на есперантистите.

В структурно отношение библиотеката съдържа група на периодичните вестници и списания: „Български есперантист”, „Есперанто” и др. издания на отделни страни; преводни брошури на чужди и наши автори. Друг дял от  книги са оригинални творби на известни есперантисти, както и преводни класически западноевропейски и руски автори – Е. Зола, М. Горки, Л. Толстой и др. Съхранени са и  преводите на Иван Вазов - „Под игото”, стихове и фейлетони  на Христо Ботев и др. творци. Тук е и книжката „Братя” на Елин Пелин от 1921 г., в  превод от Георги Фандъков (с врачанско потекло). 

В библиотеката се съдържат различни издания на учебници и пособия, необходими за образователни цели. Само Р. Тричков провежда през живота си повече от 50 тримесечни или по-кратки курсове във Враца и в региона. От българските  автори има книги на Иван Кръстанов, Атанас Атанасов (АДА), „Есперантски синтаксис”  от Захариев, учебник на Иван Сарафов, на Асен Григоров, на Виолин Олянов  и др.

След 1934 г със забраната на дейност на политически партии, организации и сдружения, работата на библиотеката е свита до ползването й от отделни ревностни есперантисти. Втората световна война и бързите промени веднага след 09.09.1944 г. също се отразяват негативно.  Едва след 1945-1946 г. започва нов етап от дейността на

есперантското движение. Учредено е учителско дружество „Христо Ботев” във Враца. Поради различни причини, предвиденият световен есперантски конгрес през 1948 г. във Враца не се състоява.

Есперантско дружество „Успех” след 1962 г. разширява работата си сред учениците в града и се учредяват младежките дружества „Зелена ракета”от Бойчо Младенов, „Юлио Баги” от Георги Маринов и „Ане Франк” от Еню Даскалов. Свиканият световен младежки есперантски конгрес през 1963 г. е връх в проявите на есперантското движение. Разрастналите се връзки на врачанските есперантистите в света обогатяват и фонда на библиотеката. Дружеството, като част от световната есперантска организация за мир, притежава и нейни периодични списания.

Провежданите ежегодни международни конкурси за изпълнение на Ботева поезия и литература на есперанто след 1980 г. допринасят за обогатяване на връзките с есперантистите от целия свят. Преведените Ботеви текстове от Иван Добрев и Иван Сарафов са познати практически на всички континенти. В библиотеката има дарения на списания и книги от представители на различни държави и организации.

През 2010 г. членове на есперантското дружество дариха на регионалната библиотека „Хр. Ботев” и на читалище „Развитие” периодични издания на списание „Есперанто”, Български есперантист”, „Литературен панаир” и други книги. Така днес те са достъпни за всички интересуващи се от проблемите на социокултурния феномен есперанто.

    В музея се пазят книги, списания и кореспонденции на есперанто от библиотеките и архивите на Цено Партов, Р. Тричков, д-р Кирил Велков и Любомир Трифончовски. Някои от тях са надписани с автографи на авторите. Библиотеката е още един прозорец  към света, за опознаване на културата, ценностите и обичаите на народите.

Ваня Желязкова

Категория: Статии 2011 година | Добавено от: garadinki (22.10.2011) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 157
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси