Първото преброяване на населението на град Враца през 1881 г. - Статии 2011 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:12Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2011 година

Първото преброяване на населението на град Враца през 1881 г.

През февруари 2011 г. се проведе поредното преброяване на населението в България. То е 16-то по ред в 130 годишната демографска история на България. Дълъг и труден път е извървян, докато се достигне до използването на интернет за попълване на електронен формуляр.

На 27 юни 1880 г. с княжески указ № 317 се утвърждава Врачанска околия, а през 1881 г. окръг Враца има 36 общини и 70 населени места.

Три години след Освобождението на България от османско владичество, до 31 декември 1880 г., приключва  първото преброяване на населението в Княжество България. То е предшествано от  приетия на 13 декември 1880 г. Закон за общото преброяване на народа в Княжество България. За съжаление, методологията на преброяванията през 80-те и 90-те години на ХІХ в. е доста опростена и ползва богатия натрупан опит на по-напредналите в тази област държави Германия, Франция и Англия.

Демографската статистика включва признаците на наблюдение, разпределени по окръзи, околии, общини и населени места и обхваща населението по брой, пол, възраст, семейно положение, домакинства, месторождение, поданство, матерен език, вероизповедание, грамотност, население с духовни и психически недостатъци, социална и професионална структура на населението, поминък – домашни животни, птици, кола и земеделски оръдия и преброяване на сградите според предназначението им: жилищни, селскостопански и с търговска цел.

Данните от преброяването на населението на гр. Враца през 1881 г. показват, че жителите в града са 11 190 души, от които 5 514 мъже, като от тях 2 143 са женени  и 5 676 жени, съответно 2 144 омъжени, които живеят предимно в многочислени домакинства.

Според статистическите данни от първото преброяване на населението в България относно месторождението, жителите са категоризирани като родени: в Княжеството, в Тракия и Македония, в Сърбия, Румъния, Русия или в други държави и родени неизвестно къде. В гр. Враца най-голям е броят на родените в общината, а относителният дял на родените в други общини, окръзи и държави е изключително малък. Враца е сред градовете с най-голям процент население, родено в Княжеството – 99%. Други такива селища са Босилеград, Троян, Панагюрище, Преслав, Трявна, Чирпан и след тях се подрежда Враца.

В тясна връзка с месторождението са данните за поданство, матерен език и вероизповедание. При първото  преброяване, броят на живеещите във Враца поданници на други държави са само 15 души, като сред тях доминират тези с австрийско и турско поданство.

През 1881 г. в гр. Враца има 9 766 българи, 1085 турци, 127 цигани и 202 евреи. Говоримият матерен език на врачани е предимно българския език, а именно, че от 100 жители над 95 от тях говорят български език.  Болшинството от хората в града изповядват източноправославната вяра, като през 1881 г. 87,4% от цялото население в града са християни. Националната статистика констатира, че  Враца е сред градовете с най-нисък процент на турско население  на фона на Ески Джумая – 79% турци, Разград - 66%, Шумен и Силистра – 64%, Русе – 50%, Варна – 43% и т.н. При съпоставката на данните за вероизповедание и матерен език прави впечатление, че броят на мохамеданите значително превишава броя на турски говорящите. Обяснението е, че голяма част от мохамеданите в града произлизат от циганските среди и говорят цигански език.

Признакът грамотност фигурира във всички преброявания на населението на град Враца след Освобождението. Критерият е за грамотен да се счита онзи, който умее и да чете, и да пише, ако умее само едно от двете, той се счита за неграмотен. През 1881 г. грамотни са по-малко от 20% от жителите на Враца, като значителен превес имат грамотните мъже в града.

Относителният дял на категорията население с духовни и физически недостатъци спрямо цялото население на Враца е незначителен . В града има 458 души с недъзи: слепи са 26 мъже и 20 жени, глухи са 24 мъже и 22 жени, без два крака са 23 мъже и 7 жени, без един крак са 29 мъже и 6 жени, без една ръка са 26 мъже и 5 жени, а като луди са регистрирани 12 мъже и 8 жени, като критерий за умоповреден, слабоумен и идиот е този, който не си дава сметка за това, което върши.

От статистическите данни от преброяването на населението през 1881 г. се вижда, че 43% от жителите на гр. Враца работят, а останалите 57% са членове от техните семейства на прехрана. 40% от работещите са самостоятелни производители, а останалите 60% са техни помощници и слуги.

Най-голям дял, 40% от работещото население в града, са лицата, които се занимават със земеделие и селско стопанство – 1827 души, със значителен превес на помощния персонал от 1112 души и само 715 самостоятелни собственици.

На второ място по брой са лицата, занимаващи се с индустрия – 20%, като терминът индустрия се употребява като обобщително понятие за лицата, които произвеждат стоки за бита и потребление или това са предимно занаятчиите. Само 3 години след Освобождението, през 1881  г., картината на жителите на град Враца, занимаващи се с индустрия, е изключително пъстра. С грънчарство се занимават 59 души, с обработка на благородни метали -16 души, с неблагородни метали – 22 души, вериги и въжета изработват 36 души, подкови за коне правят 51 души, с коларство се занимават 25 души, с тъкачество – 77 души, с дървени изделия – 71 души, производство на хранителни стоки – 137 души, като от тях  22 са воденичари, 60 души са пекари и сладкари, 27 са месари и 21 души са винари. С кроене и шиене във Враца се занимават 151 души, от които 80 кожухари. В града има 131 обущари, 10 бръснари, един самостоятелен строителен предприемач и 32 зидари.

На трето място по брой са надничарите – 673 души или 14% от цялото работещо население.

На четвърто място са търговците – 391 на брой, като най-много се търгуващите с храни и питиета – 198 души, с вино – 64 души, с ханджийство и хотелиерство – 54 души.

2,5% от активното врачанско население се занимава с домашна работа или това са 121 души, които са домашни слуги, гувернантки и компаньонки.

Следват т.н. „свободни професии”, които упражняват 102 врачани. В тази категория влизат: ”Черкова, богослужение, погребение мъртви лица и учреждения с богоугодна цел” – 23 души, правосъдие – 28 души, възпитание и образование – 28 души, здраве и пазене на болни – 10 души, наука, литература, публицистика, научни сбирки – 1 човек и изкуство: рисуване, живопис, музика и театър – 12 души.

Във войската и военното управление работят 51 души.

Със съобщения и пренасяне се занимават 41 жители на Враца, от които един директор и разносвачи на писма, превоз на пътници, пренасяне на товари и носачи на багаж.

Останалите 13,5% от врачанското население неточно са определили основното си занятие или пък не са го указали. Сред тях са лицата, които живеят от собствено имущество, от пенсии, от помощи /сиромаси, инвалиди/, студенти и ученици в кадетни /военни/ заведения, пансионати и сиропиталища; лица, които живеят в болници, лудници, затвори, тъмници и поправителни заведения, а също така и лица, непоказали званието си, в това число „публичните жени, кога са показани”.

Поради липса на традиции в областта на преброяването в Княжество България, методологията и статистиката боледуват от известни неточности и данните от първото преброяване по някои демографски показатели са непълни. Така например през 1881 г. няма статистика за домашните животни, птици, кола, земеделски оръдия и сгради, според предназначението им – жилищни, селскостопански или с търговска цел, но независимо от това, преброяването дава ясна представа за демографския облик на населението на гр. Враца.

Мирослава Топалова - уредник в отдел Нова история

Категория: Статии 2011 година | Добавено от: garadinki (22.10.2011) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 184
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси