Пощенските карти - 130 г. от появата им в България - Статии 2011 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:43Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2011 година

Пощенските карти - 130 г. от появата им в България

Пощенските карти - 130 г. от появата им в България

 

Появата на пощенските карти се свързва с необходимостта от усъвършенстване на съобщителните връзки в развиващото се западно индустриално общество.

Първата „кореспондентска карта” е сътворена по идея на Хайнрих фон Щефан за пощенски лист през 1865 г. , а е отпечатана с таксов знак на 01. 10. 1869 г. от  преподавателя във военната академия д-р Емануил Херман (Виена). Той събира в едно поздравителната картичка, появила се в 1843 г. в Лондон (издадена от Хенри Коул и художника Джон Хърсли), с пощенски знак. Десет години по-късно, през 1879 г., в България са издадени първите пощенски  карти с таксов знак в сантими. Отначало те се печатат в Западна Европа, а впоследствие и в нашата страна. На Пловдивското изложение от 1892 г. са представени и български пощенски картички. Употребата на пощенските картички от Европа се пренася бързо и на другите континенти. Особено в края на ХІХ в. и през целия ХХ в. те шестват по цялото земно кълбо.   

Разпространението на пощенските картички се разширява с развитието  на фотографията и отпечатването на пейзажни снимки  на картички.  Първоначално те са черно-бели, а впоследствие цветни, релефни и пр. На гърба на картичките се отпечатва текст: „Карта за кореспонденция” или само „Пощенска карта” с обозначени редове за надписването им на латиница или на български език. На някои от картите се отпечатват и други  текстове и сюжетни изображения. Световната пощенска организация  определя съответните стандарти за тях.

 С усвояването на нови технологии в отпечатването пощенските картички придобиват и определена художествено – естетическа стойност.

 Според предназначението си пощенските карти се разделят на карти за вътрешна и външна кореспонденция, платен отговор, военни  карти, карти-максимум и др. Най-голямо разпространение получават илюстрованите пощенски карти с различни теми и сюжети: детето, жената, любов, история, облекло, изгледи от различни градове, репродукции по картини, новогодишни, великденски и др. Текстовете на тях са обикновено кратки, някои са само информативни или професионални, но други са изпъстрени с поздравления и благопожелания за предпочитани лични и обществени празници или годишнини.

Повече от век пощенските карти будят научен, исторически и художествен интерес. Понякога те са единствен документ и носят информация за дадена епоха, селище или лице и събитие. Важни за изследователите на историята на войните са картите с печати на военната цензура на отделните войскови единици, разкриващи детайли от ежедневието на военните части. Изгледите от различни градове показват стари сгради, променени или разрушени улици, площади, проследяват развитието на архитектурата през изминалите години. Те пазят романтични или драматични спомени и преживявания на отминалото време.

 Пощенските карти са ценност за колекционерите, които заедно с пощенските пликове и марки на една тема съставят т.н. пощенски цялости.

 Във фондовете на отдел „Нова история” се пазят както отделни, единични експонати, така и няколко по-големи и интересни колекции на пощенски картички, постъпили от стари Врачански фамилии: на Роджеви, на арх. Николови, на Бошнякови, на Симеон Цеков, на Кирил Андровски и други. Колекцията на фамилия Роджеви включва теми за жената, детето, любовта и репродукции на картини. Картичките на Симеон Цеков са предимно изгледи от Враца, за поета-революционер Христо Ботев и др. В колекцията на семейството на арх. Николови преобладават изгледи от Германия от времето на студентските години на арх. Слави и Никола Николови, Новогодишни и Великденски картички т.н.  

Пощенските карти са част от постоянните ни експозиции, показвани са и в многобройни самостоятелни изложби. Те се включват често в различни временни експозиции в залите на Регионалния исторически музей и Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний епископ Врачански”. Чрез тях виждаме Европа в България и България в Европа.

         Днес, съвременните пощенски картички се изпращат и с интернет, с имейли или  с мобилни телефони.

                                         

                                                           Ваня Желязкова – уредник в отдел „Нова история”  

Категория: Статии 2011 година | Добавено от: Klavdiya (25.02.2011) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 288 | Коментари: 4
Общо коментари: 4
4  
happy ще ти обясня smile

3  
е аз какво мога да направя, да ги снимам ли? wink

2  
Във връзка с тези снимки може би пак ще се обърна към теб за помощ, а ти нали си приятелка на музея сигурна съм няма да откажеш smile smile

1  
Пффффф, сега ако към тази статия имаше и някоя и друга снимка ... good ... цена нямаше да има! good

Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси