Оригинална снимка от погребението на митрополит Константин и отзиви на съвременници относно кончината му - Статии 2010 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:31Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2010 година

Оригинална снимка от погребението на митрополит Константин и отзиви на съвременници относно кончината му

Повече от четвърт век във фонда на Регионалния исторически музей във Враца се съхранява оригинална снимка от погребението на врачанския митрополит Константин. Датата е 7 декември 1912 г.

На 4 декември 1912 г. врачани научават за неочакваната кончина на обичания от всички митрополит. „…От три дни градът ни е в едно тъжно мълчание и черните знамена, които се издигат над всеки дом и дюкян свидетелстват, че Враца е изгубила някой, който е бил много скъп. Помрачените от скръб лица, които тихо прекосяват улиците, събирайки се на купчини и шепнешком се запитват: истина ли е, вярно ли е, че дядо Константин е починал, като че ли не искаха да повярват ужасната вест?

Защо днес Враца е в такова дълбоко мълчание, нарушавано само от тъжния камбанен звън? Защо днес не само  християни, но и мохамедани и израилтяни, всички, без разлика на класи и убеждения, дори и тия, които отричат Бога, се стичаха на тълпи и с дълбоко смирение чакаха реда си, за да се поклонят пред останките на големия кириарх на историческия св. Врачански престол? …Защо днес всеки иска да каже своето последно прости и целуне заледената десница на дядо Константин и да го види за последен път, макар и бездиханен, но все пак така величествено изправен на своя престол, внушителен в своята фигура, тържествен с блестящата си корона и скъпите одежди и пак така властен с жезъла в ръка.” /Из речта на Цвятко Бобошевски, произнесена от името на врачанското гражданство на погребението на Врачанския митрополит Константин/.

Така е и на снимката, величествен в тържествените си одежди, с корона на главата, с кръст и евангелие в ръце, на собственото си погребение седнал на трон, със затворени очи, бездиханен, обкръжен от църковния клир на града и тогавашния кмет на Враца Иван Симеонов /т.н. Рунтавия кмет/. Виждат се траурни черни знамена и възпоменателни венци с неговото име.

По повод смъртта му, съболезнователни телеграми до Н. Високопреосвещ. Председателствующия на Св. Синод свети Доростолския и Червенския митрополит Василия изпращат министър-председателят на България тогава  Иван Евстатиев Гешов и председателят на Народното събрание Атанас Буров.

Божествена литургия и панихида за митрополит Константин отслужва епископът на Ловешката епархия епископ Климент, оглавил след него през 1914 г. Врачанската епархия, като произнася и прочувствена реч: „Роден от свещеническо семейство в просветения градец Калофер, отрасъл и възпитан в благочестива среда, близък роднина на видни родолюбиви калоферски семейства, добил солидно образование в Рим, личен познайник и приятел на Хр. Ботев и Васил Левски, активен участник в борбата ни за духовно и политическо освобождение, в продължение на 35 годишната си църковно-обществена деятелност приснопамятният йерарх можа да прояви себе си като примерен и рядък светител: той бе със способности и неуморим работник, отличаваше се със светъл и прозорлив ум, обладаваше широки познания и голяма опитност. В службата си бе строг, ала справедлив, в живота и проповедта си верен и буден страж на вярата и благочестието ни, в частния си живот и извън служебните си обноски – приветлив, приказлив, приятен събеседник, добър съветник и наставник, в нуждите на бедните и онеправданите – услужлив, щедър и милостив.”

По време на възникналия конфликт през 80-те години на ХІХ в. между правителството на Ст. Стамболов и княз Фердинанд, от една страна, и българската църква и русофилски настроения български народ, от друга, Стамболовите привърженици, желаейки да оправдаят постъпките си, гузно признавали: „Тогава ние защищавахме Княза, а владиката защищаваше България и църквата”.

Узнали скръбната вест от телеграмата на врачани, синодалните архиереи почитат  паметта на блаженопочиващия Светител със ставане на крака и смирена молитва. Св. Синод с тъга си спомня, детайлно обрисува и увековечава в протоколите си светителския лик и многоплодната дейност „на блаженнопочившаго Константина, Кириарх с редки добродетели, със силен и прозорлив ум, с непреклонна воля, с дълбоко благочестие и твърда вяра, Кириарх, който в най-тежки дни стоеше непоклатимо, безбоязнено и самоотвержено за истината, благото и авторитета на св. ни Църква, пастир скромен и благ, у когото пасомите  всякога намираха отеческо участие, милозливост и утеха в минути на печал, както и горещо насърчение и безпределна радост за тяхното съвършенство в християнските добродетели, и най-сетне Синоден Иерарх и брат, който през цялото време на светителствуването си неуморно работи за устройството на църковното ни управление, за чистотата на вярата, за църковността, свободата и правата на църквата, за тържеството на църковните канони, за просветата на духовенството, за разширението на Христовото учение, за вътрешната закрепа и външното подигане на Св. Българска православна църква, като в пример на своята привързаност към църквата, на която цял живот с любов служи, остави и част от своето скромно имение”.

Тази висока оценка за живота и делото на починалия врачански митрополит намира израз и мотивира решението на върховната църковна управа, която, за да не се заличи споменът за милостивия благодетел на бедните и щедрия дарител на Св. Синод, разпорежда ежегодно  в неделята пред празника Св. Николай да се отслужва от Синодните архиереи панихида за упокоение на душата му.

Мирослава  Топалова – уредник в отдел „Нова история”

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (27.11.2010) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 86
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси