Ранната есперантска кореспонденция на Цано Партов (1910-1917) - Статии 2009 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:47Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2009 година

Ранната есперантска кореспонденция на Цано Партов (1910-1917)

Повече от 350 пощенски картички грижливо са подредени от Цено Ицов Партов в специален албум, с релефно изображение на ириси на корицата, преди близо 100 години. Той е един от ранните есперантисти във Враца, впоследствие председател, заместник-председател на есперантското дружество „Успех“ и член на контролната му комисия. С универсалния език за комуникация по това време – есперанто – той се запознава в  гр. Свищов, където учи в Търговската гимназия. За първи път името му се споменава в годишника на есперантистите през 1907 г. Връща се във Враца, където през 1908 г. е учредено есперантско дружество „Успех”. Цено Партов работи във фабриката на баща си за тютюневи изделия “Христо Ботев”, занимава се с търговия и  пчеларство. Той участва в Балканските и  в І-та Световна войни в интендантски части.   

От кореспонденцията не са запазени пощенските пликове и писма. Не е съхранена и по-късната му кореспонденция след І-та Световна война. Когато събира тази колекция, Цено Партов е 20-27 годишен. Интересът към есперанто е провокиран отначало от чисто утилитарен смисъл – да разшири търговските си връзки и да търси пазар за бащината си фабрика. Впоследствие, есперантската дейност запълва свободното му време.

Самите пощенски картички представляват в голямата си част изгледи на селища и градове, местности и характерни етнографски типове население и облекло. Това подчертава предпочитанията на Цено Партов. Основно в текстовете, написани на картичките, става дума за взаимна размяна на пощенски картички и пощенски марки. В малка част от тях има информация за есперантистите и за есперантски периодични издания в отделни страни. Съдържат се и данни за индустриалните предприятия в някои градове в САЩ и Европа, брой на жители и др.

Кореспонденцията обхваща 28 страни на 4 континента. В Европа това са картички от 17 държави, като преобладаващи са тези от Франция, Германия и Австро-Унгария (тогава), следвани от Русия. От Балканските страни има само една картичка от Румъния. Най-много са представените образци от САЩ, но има и от Мексико, Бразилия и Чили. От Азиатските страни се четат картички  от Япония и от Австралия.  Епизодична е кореспонденцията с държави от Южна Африка и с Индонезия.

Лицата, с които си пише Цено Партов, са с различни професии: студенти, ученици, учители, адвокати, художници, журналисти и др. Повечето от тях са идентифицирани, но някои от тях са с неясни, неразпознаваеми имена или нечетливи подписи. Сред кореспондентите си Цено Партов има дългогодишни съмишленици с по 7 до 10 бр. картички от всеки, но се срещат и с по три – четири и единични бройки. Ясно е, че  някои от  връзките са краткотрайни или преустановени. Отбелязваме, че има известни имена на есперантисти  в колекцията: Николай Хохлов – Русия, Луис Гобернадо – Испания, Т. Кемпе – Германия   и др.   

Ето и други известни имена, с които е поддържал кореспонденция:  от Англия – Елсие  Маршал, от Унгария – Имре Адлер, от Финландия – Илмари Екстрьом, от Германия – В. Хахно и Карл Фишер, от Франция – Марта Жирардин и Морис Ладриер, от Русия – Александър Игнатиев и А. Кривой, от Чехия – Давид Чижик, от Полша – Владислав Готичка, от Мексико – М. Родригес /художник/, от Чили – Армандо Кастило, от САЩ – А. Уайт, Лаура Велкер, Харолд Уатсон, Х. Соленбергер и др.

Цено Партов по различни пътища се свързва със съидейниците си. Иван Х. Кръстанов – ученик и нередовен учител в с. Големо Бабино през 1907-1908 г., а по-късно писател и дипломат – е вдъхновителят  на есперантското дружество „Успех” във Враца. Цено Партов е личен приятел с него. Те заедно имат снимки и участие в редица международни конгреси.

Най-интересни са снимките на Партов от гр. Краков, Полша с основателя на езика Есперанто – д-р Лазар Лудвиг Заменхоф по време на 8 –я световен конгрес на УЕА през м. август 1912 г. Цено Партов във философските си разбирания споделя идейното течение на есперантистите толстоисти и вегетарианци и затова част от снимките му са именно с такива привърженици.  Цено Партов е приятел  и с други есперантисти  от Враца – Саво Савов Григоров и Васил Бенчев. От тях също има запазена кореспонденция.

Адресът на Цено Партов е публикуван на страниците на в. „Есперанто” в рубриката за кореспонденция в бр. 5 от м. декември 1911 г. Така впоследствие кореспондентите му се увеличават. Някои от неговите приятели препращат адреса му в други страни на съидейници.  

Водените войни от 1912-1913 г. и 1915-1918 г. прекъсват част от кореспонденцията му. След войните, през декември 1923 г., Цено Партов е избран за председател на възстановеното есперантско дружество „Успех”. За негов заместник е избран Андрей Цветков, а за секретар – Радослав Тричков. В следващите години, есперантските занимания на Цено Партов отстъпват място на професията и на семейството. Неговият път продължава Радослав Тричков и много други есперантисти.

Благодарение на наследниците на Цено Партов, част от тази интересна кореспонденция може да се види във фоайето на Регионален исторически музей – Враца, показана по повод 61-я есперантски конгрес в града ни, който ще се проведе на 4-6 септември 2009 г.

Ваня Желязкова - уредник в отдел „Нова история”

Категория: Статии 2009 година | Добавено от: garadinki (22.01.2010) | Автор: Ваня Желязкова
Преглеждания: 115
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси