Никола Иванов Костов (Червен Лиляк) - Статии 2009 година - Нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:28Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2009 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [3]
Статии 2012 година [4]
Статии 2013 година [4]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [5]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Нова история » Статии 2009 година

Никола Иванов Костов (Червен Лиляк)

„Той беше преди всичко човек – пълнокръвен, весел и неизтощим, а стихотворец бе за разтуха и удоволствие, защото така най-добре можеше да се шегува с нас и със себе си.”         Цанко  Христов

Преди години, малко повече от четвърт век, из улиците на нашия град крачеше един странен човек, потомък на големия врачански род Калицини. Не по-висок от 162 см., слаб, само 53 кг., „…той стъпваше леко, даваше път на всеки срещнат и се усмихваше като наивник. Беше един от рядко жизнелюбивите хора.”. Такъв беше Никола Иванов Костов с хумористичния псевдоним Червен Лиляк.

Във фондовете на Регионалния исторически музей във Враца се съхранява един богат личен архив на самобитния врачански поет. Материалите са предадени като дарение през 1996 г. и още същата година голяма част от тях стават достояние на врачанската общественост, когато е експонирана възпоменателна изложба по повод 105 г. от рождението на Червен Лиляк. Архивът включва разнообразни материали, обработени в 464 инвентарни единици. По-ценни от тях са: автобиографични и биографични бележки от и за Червен Лиляк; ръкописи на стихотворения в тефтерчета и тетрадки; вестници и изрезки от вестници с публикувани в тях негови произведения; съхранени броеве на вестници с разкази и скици на Чудомир; машинописни разработки на негова поезия; лична кореспонденция; афиши от участие в хумористични изяви; снимки от 80-годишния юбилей на Червен Лиляк, честван в салона на КДК във Враца през 1971 г. и др. В музея се съхраняват и два екземпляра от единствената му издадена стихосбирка “Войнишки въздишки”, претърпяла четири издания, с илюстрации на големия му приятел художника Кирил Буюклийски.

С течение на времето, броят на хората, които помнят бай Кольо – Червен Лиляк несъмнено намалява, а тези, които не са били негови съвременници, знаят много малко за него. Настоящата информация цели да хвърли допълнителна светлина върху живота и делото на скромния врачанин.

На 23 декември 1891 г. в гр. Враца рано сутринта в 8 часа, когато петлите са възвестявали пукването на зората, се ражда едно отроче, голямо колкото лимонадено шише. Макар и толкова малко, могло е много лесно да се познае, че това отроче е от мъжки пол. Още на следващия ден, 24 декември, законните му родители Иван Костов – търговец и майка му Ценка Стоянчова – домакиня, и двамата православни, го занасят в черквата „Св. Възнесение” и то е кръстено от кръщелника си Цено Монков. И до ден днешен в регистъра на църквата за ражданията и кръщенията за 1891 г. на стр. 32 под № 128 стои името Николай, последно за годината, записано от свещеник Константин.

Детските и юношеските си години Никола Костов прекарва във Враца. На училище тръгва на 6-годишна възраст. През 1904 г. завършва трети прогимназиален клас и заминава в с. Мадан при баща си, където той има хан и дюкян, за да му помага за изхранването на многочленното им семейство, останало да живее във Враца. Там в свободното си време чете всякакви книги и списания, които взима от местното читалище. Изчита и почти всички романи на Майн Рид. Получава детско юношеските списания „Звездица”, „Младина”, „Картинна галерия” и др. От тогава датират и първите му поетически опити. На няколко пъти изпраща свои стихове в списание „Звездица” и тогавашния му редактор Н. Беловеждов в отговорите си му дава напътствия как да усъвършенства поезията си.

През 1908 г. в шуменското списание „Теменужка”, редактирано от Трайко Симеонов, е отпечатано първото му детско стихотворение „Есен”. След 1-2 години името му вече фигурира в списъка на сътрудниците. Публикува и в детското списание „Светулка”. По това време започва да пише и хумористични стихчета – весели закачки из селския живот. Постепенно залива със свои произведения редакциите на тогавашните хумористични вестници и списания: „Какво да е”, „Барабан”, „Палячо”, „Маска”, „Монокъл”, „Българан”, „Утро”, „ Дневник”, „Заря”, „Стършел”, „Отечествен зов” и др. Най-често използва псевдонима „Червен лиляк”, но освен с него се подписва и с „Терсене Чешит”, „Алокин”, „Бръмбъзък”, „Чурулею”, „Никита Ванюшин”, „Пушкин от Враца” и др.

През ноември 1912 г. Червен Лиляк заминава за София, където отбива военната си служба в телеграфната дружина. През 1913 г. взема участие в Балканската война като телефонист в щаба на Пета армия в гр. Кюстендил. След края на войната продължава военната си служба в София.

Уволнява се на 1 септември 1915 г. и заминава отново при баща си в с. Мадан. Там, обаче, заварва нова ситуация. Родната му майка е починала и баща му се е оженил повторно. Младият Никола не може да свикне с това и се прибира във Враца.

Само десет дни е цивилен, тъй като на 10 септември 1915 г. се обявява мобилизация и се налага отново да облече войнишките дрехи. По време на Първата световна война е в Кюстендил като фелдфебел механик-специалист в телеграфната дружина при щаба на действащата армия и завежда техническа работилница за поправка на телефонни апарати. За участието му във войната е награден с орден за военни заслуги.

Впечатляваща е дружбата на Червен Лиляк с един друг наш сатирик – Чудомир. Те се запознават като войници и това приятелство остава за цял живот. Заедно са на фронта по време на войните, а след това поддържат връзка чрез срещи и писма. Това, което ги обединява, е идейното единомислие, природно вроденото им чувство за хумор и поетическата им даденост.

През август 1918 г. на Червен Лиляк му се налага да влезе за втори път в църква, за да се венчае за  Марийка Николова, по баща Стефанова Шопова, от Кюстендил.

Червен Лиляк започва работа като писар в Резервния магазин, но поради съкращения през 1921 г. е уволнен и постъпва в Телеграфопощенската станция като надзорник. Службата му е тежка и се налага да се уволни и да постъпи в щаба на шеста дивизия като фелдфебел-механик телефонист, където работи до пенсионирането си през 1942 г.

Още от 1901 г. членува в Юнашкото гимнастическо дружество ”Христо Ботев”. Заедно с други врачански гимназисти участва в юнашки  събори във София, а през 1938 г. заминават за Прага, където се провеждат големи Соколски тържества.

Освен стихоплетството, другата страст на Червен Лиляк е спортът. Любимият му гимнастически уред – лостът цял живот е до него. От най-ранни години до дълбока старост на него той изпълнява изключително  трудни упражнения. На 80-годишна възраст предприема едно дълго пътуване до Австралия на гости при сина си архитект Иван Костов в гр. Перт. На лост, построен от самия него, смайва австралийците с гимнастическите си умения.

От 1922 г. Червен Лиляк е член на местното читалище „Развитие”. Взема активно участие в организирането на хумористични представления.

Поезията на Червен Лиляк е лека, достъпна и жизнена, а чувството му за хумор – изключително. Стихотворенията му имат една своеобразна, чисто негова си прелест. Хуморът му е почерпен от живота и затова навремето си има много почитатели. Незавършил какъвто и да е факултет, Червен Лиляк усвоява най-важното в изкуството – способността да твори спонтанно и нетезисно, така както птицата пее и расте тревата. Тематиката на стихотворенията му е разнообразна: автобиографични, любовни, закачливи от цикъла „Геле и Кета” и „Гиго и Тота”, със сатирична насоченост относно обществено-политическия живот и такива, посветени на град Враца и Ботевите тържества.

Съдбата е отредила на Червен Лиляк цял живот да бъде фелдфебел, а способността му да създава поезия е природна дарба. Стихотворенията му излъчват жизнелюбие, реализъм и остроумие. Със средствата на хумора той лекува човешките недъзи и обществените пороци.

На 16 ноември 1982 г. във Враца почива един скромен, самобитен поет – Червен Лиляк. 

Мирослава Топалова - уредник в отдел „Нова история”

Категория: Статии 2009 година | Добавено от: garadinki (27.01.2010) | Автор: Мирослава Топалова
Преглеждания: 157
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси