35 години от откриването на централната сграда на РИМ – Враца и на музейните експозиции в нея - Статии 2015 година - Най-нова история - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 23.06.2017, 13:21Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2013 година [2]
Статии 2014 година [1]
Статии 2015 година [4]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Най-нова история » Статии 2015 година

35 години от откриването на централната сграда на РИМ – Враца и на музейните експозиции в нея

В навечерието на честванията по повод 1300 години от създаването на българската държава, на 8 октомври 1980 г., тържествено са открити експозициите на Историческия музей и Художествената галерия в нова сграда.

До този момент, част от богатата колекция от културно-исторически ценности е подредена в реставрираната и пригодена за Музей Кула на Мешчиите, официално отворена за посещение на 28 септември 1956 г. Година по-късно, на Музея е предоставена за ползване сградата на дн. Музикална школа. Съвсем скоро, тя се оказва малка и неподходяща за правилното съхранение на хилядите експонати. В нея липсват подходящи складови помещения, климатична инсталация и фондохранилища. По същото време врачанската картинна галерия се помещава в крайно неподходящ салон, без място за съхраняване на художествените творби. Построяването на комплексна сграда за Музей и картинна галерия се явява абсолютна необходимост.

Проблемът за сградата на Историческия музей е актуален още от създаването му като професионален институт през 1953 г. Големи усилия за неговото разрешаване полагат директорите Николай Дойнов, Цено Воденичарски и Тинка Павлова. Едва през август 1965 г. в градоустройствения план на центъра на Враца е включен Дом на културата, под наименованието „Културен дом на химика”. Архитектурният ансамбъл е изграден върху площ от 18 хил. кв.м по проект на известните архитекти от Главпроект - София Цанко Хаджистойчев, Михаил Соколовски и Борис Камиларов – носители на Димитровска награда. Състои от три части, свързани архитектурно помежду си: театрална част, учебно-клубна част и музей с картинна галерия. Изграждането на театралната част е първия етап от построяването на Културния център и започва през

февруари 1971 г. Строежът на музея и художествената галерия (4027 кв.м) започва през октомври 1974 г. и завършва през декември 1977 г. В сградата има експозиционни зали, административна част, реставрационно ателие, фотолаборатория, складови помещения и фондохранилища. Създадени са много добри условия за съхраняването на изключително богатия фонд от музейни ценности и художествени творби, за научно-изследователска, творческа и културно-просветна дейност.

Новопостроената сграда е предоставена на Окръжния исторически музей и Окръжната художествената галерия през 1978 г. за уреждане на цялостни експозиции. Създаването им е резултат от десетилетна проучвателна, изследователска и събирателска работа на музейните специалисти. Тематичната структура и тематико-експозиционните планове на всички раздели от древността до съвремието са разработени през периода 1975-1976 г. Рецензирани са в научните институти на БАН и получават високи оценки. Художествено-пространственото оформление е дело на художника Златко Чалъков от София.

Специфичната архитектура на сградата и новите изисквания към обществената функция на музеите, налагат създаването на модерна за времето си експозиция съобразена с характерните особености в историческото развитие на Враца и Врачанския край от древността до наши дни и приносът му в националната ни история.

След внимателен подбор, от над 25 000 предмета съхранявани във фонда на музея, в деветте изложбени зали на музейната експозиция (1500 кв.м) са показани общо 1823 оригинала, 911 снимки, 15 графики, 16 карти, схеми, таблици, 316 копия на вещи и документи, както и три възстановки – на минна галерия, партизaнско скривалище и затворническа килия.

Експозиционните зали са обособени тематично и следват в хронологична последователност. Съобразени са с най-новите за времето си изисквания и постижения в музейното експониране.

Археологията е представена в три зали на площ от 400 кв. м - Праистория, Античност и Средновековие и Врачански съкровища (Трезорна зала). Автори на тематико-експозиционните планове и реализатори на експозицията са: ст.н.с. Богдан Николов и Спас Машов.

Експозицията на отдел „Възраждане” е разгърната в две зали (400 кв.м) – „Възраждане и националноосвободителни борби” и „Ботева зала”. Автори на тематико-експозиционните планове и реализатори са: Васил Харизанов, Николай Дойнов и Валерия Тарашоева.

Новата и най-новата история са представени в четири зали (650 кв.м) с място за отдих и тематични прояви. Предвидена е и аудиовизуална програма, която включва 284 диапозитива и петминутен филм. Автори и реализатори са: ст.н.с. Иван Райкински, Александър Иванов и Невена Стефанова. Двете експозиции са закрити през 1990 г.

Художествената галерия „Иван Фунев”, с директор Илия Беширов, разполага с две зали (500 кв.м). Малка – с произведения на старите врачански художници и Голяма - с художествени произведения, с ботевска и революционна тематика, на съвременни автори. Показани са около 250 творби от фонда на галерията, който надхвърля 1200.

Откритите на 8 октомври 1980 г. експозиции предизвикват голям интерес както в специалистите, така и в посетителите от града и страната. Увеличава се и потокът от чужденци, предимно през летните месеци.

В началото на 1986 г., в Музея е експонирана „сензационната находка на века” –Рогозенското съкровище. Това е най-голямото тракийско сребърно съкровище, намерено по българските земи (165 съда). Интересът към него е огромен. Още при подреждането на експозицията, музеят е посетен от най-изтъкнатите представители на археологическата наука и музейни специалисти от цялата страна. Броят на посетителите непрекъснато се увеличава. Съвсем скоро, съкровището е взето от Националния исторически музей, където остава около 13 години. През 1999 г., в резултат на дългогодишните усилия на ръководството на музея и неговите специалисти, Рогозенското съкровище се завръща във Враца. То е експонирано в специално изградена за целта зала, която отговаря на всички изисквания на съвременното музейно дело в страната. Оборудвана е с витрини от Германия, които позволяват правилното му съхранение.

На 27 май 2001 г. в Музея е открита камерна експозиция, посветена на носителите на Международната Ботевска награда за поезия и публицистика. В нея са представени, посредством снимки и кратки биографични данни четиринадесетте, отличени до момента, лауреати.

През 2006 г. е открита обновената и актуализирана експозиция, отразяваща основните моменти от икономическото, политическото и културно развитие на Враца и Врачанския регион от Освобождението до 1918 г.

По повод 30 години от откриването на централната сграда на РИМ – Враца (7 октомври 2010 г.) е открита официално нова постоянна експозиция „Каменна дъга”. В нея са показани около 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Експонатите са дарени от различни институции, български учени, геолози и колекционери.

На 24 май 2013 г. е открит официално „Zn Art – Музей от хартия”. В две от музейните зали са представени Zn Art многослойни реконструкции на избрани експонати от десет български музеи, на оригинали от праисторическата и античната епохи както и реконструкции на паметници на културата от по-ново време и авторски творби.

От м. октомври 1980 г. до м. октомври 2015 г., музейните експозиции и изложбените зали на Художествената галерия са посетени от 1 741 262 българи и 102 451 чужденци. Изнесени са 33 448 обзорни, специализирани и тематични беседи, част от които на чужди езици.

Христина Христова, уредник в отдел „Най-нова история”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (08.10.2015) | Автор: Христина Христова
Преглеждания: 50
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси