„Ботевите дни“ в експозициите на PИМ - Враца от 1976 до 2014 година - Статии 2015 година - Културно-масова работа - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 23.06.2017, 13:20Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [7]
Статии 2015 година [3]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Културно-масова работа » Статии 2015 година

„Ботевите дни“ в експозициите на PИМ - Враца от 1976 до 2014 година

Всяка година в късната пролет на май през Ботевите празници Враца се  превръща в Културна столица на нацията ни. По обективна даденост градьт ни е свързан със съдбовни събития и личности и налага свое присъствие в националната ни история. В рамките на десет дни той заживява с тържествения ритъм на празничната атмосфера. Това са най-чаканите през годината празници, когато идват множество граждани и гости, пред които Враца за пореден пьт разкрива своя духовен центьр, запалва огьня на мощни културни традиции и ги пренася с пулса на времето. Доловил този магнетизъм московският драматург и писател Виктор Розов възкликва: „Враца е най-красивият и забележителен природен и поетичен град на България!“

Реализацията на Ботевите дни се ръководи от добросъвестнатау амбициозна и отговорна работа на Ботевски организационен комитет към Общината, включващ ръководители на организации, фирми и учреждения.

Ще започна с предистория, за да проследя пътят на тьржествата. През 1885 г. на Милин камък родолюбиви бьлгари поставят началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Ботев и четата му, а първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков- бивш опълченец и тогавашен кмет на Враца, изработва устава им, според който трябва да се провеждат всяка година. Самият комитет се явява първата неправителствена организация в Република България, а настоящият - негов приемник. На 27. V. 1890 г. тържествено се открива и първият паметник на Ботев в центъра на града, от княз Фердинанд, в присъствието на министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Автор е австрийския скулптор Густав Еберлайн, а средствата са събрани предимно от дарители.

За да насоча вниманието към натовареността на Ботевите дни ще акцентирам на статистически данни. По цифрови показатели експозициите за разглеждания период са посетени от 181, 333 човека, обслужени с 14, 233 беседи и информации. Броят на учащите се е 101, 516, на гражданите- 70, 078, а на чужденците- 9, 739, като най-силно присъствие отбелязват годините от 1977 до 1991 г., а най-слаба активност сочат 1992 до 1996 г. Превълнали се в авторитетни празници, към дните проявяват интерес изтъкнати представители на науката и изкуството, а в рамките на десетдневките се откриват най-значимите за града ни обекти. За 100-годишнината на Априлци и Ботевата четата с нови експозиции открити на 25 май 1976 г. в къщите на „Димитраки Хаджитошев“ и „Капитанската“, се обогати историческата памет на града ни.

През Ботеви дни`1984“ с установяване кораба-музей „Радецки“ на Козлодуйския бряг бе представена обновената му експозиция. Пак през дните на 1987 г. акцент станаха новооткритите експозициите на Етнографско-възрожденския комплекс „Софроний Врачански“. А две години по-късно бе отворена постоянната експозиция „Икони и църковна утвар от Врачанския край ХVII-ХIХ в.“ в църква „Св. Възнесение“. Дългото завръщане на Рогозенското сребърно тракийско съкровище на Врачанския музей се осъществи на 1 юни 1999 г., а „Ботеви дни`2000“ поднесе Археологическата експозиция на открито „Лапидариум“. Последваха „Носители на Международна Ботевска награда от цял свят“ („Ботеви дни`2001“), обновената експозиция на отдел „Нова история“ („Ботеви дни`2006“) и единствената в света експозиция на хартията MUZEO N  „Z-art“, в навечерието на „Ботеви дни`2013“.

Мястото на Ботев в световната интелектуална съкровищница, като магнит и до ден днешен привлича будните умове на народа за анализ на нови моменти в историческото ни битие и мислене. Това става обикновено на научните форуми-сесии, конференции и кръгли маси организирани в повечето случаи в рамките на Десетдневката. От 1982 година до днес са реализирани около 10-тина такива. Като: Научната конференция за „Приносът на Врачанския край в националната ни история“ (в рамките на „Ботеви дни`1982“); Международната научна сесия, по повод 250-годишнината от рождението на св. Софроний, епископ Врачански, („Ботеви дни`1989“); Националната сесия  „Христо Ботев и неговата чета“ с научен ръководител проф. д-р Николай Генчев („Ботеви дни`1996“), сесията за 100 год. от рождението на Дико Илиев с научен ръководител проф. д-р Николай Кауфман („Ботеви дни`1998“), сесията „Четата на Христо Ботев. Организация и участници в нея“ с научен ръководител акад. Константин Косев („Ботеви дни`2006“), конференцията „Ботевото слово днес“, съвместно с Института по литературознание към БАН („Ботеви дни`2007“), Научната среща с проф. Ив. Стоянов (ВТУ), проф. Пламен Митев (СУ) и Боян Ботьов („Ботеви дни`2014“).

Приемствеността на събития и поколения долавяме в тържествената атмосфера на площада и благословията за успещен преход по стъпките на Ботевци кьм участниците в НТП „Козлодуй-Околчица“. Дали е могъл да предположи Войводата, че този поход за него и четата му във времето, ще продължи вечно в безвремието. Могли ли са да знаят с какъв ентусиазъм млади хора десетилетия по-късно ще поемат по огнените им дири, в опит да реализират в своето време, мечтите им, вървейки с ведростта на пролетта и топлината на планината. Но това е знакът на съдбата - да трасираш път в неизвестното да го отстъпиш на тези след себе си, да преоткриваш корените си в земята и съпоставяш мечтите с делата!

И отново предистория. През далечната 1899 г. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Маркиран от лобното му място до Рашов дол, същата година по него преминават първите 40 организирани туристи. През 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителство на паметника на в. Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски, завършен през 1939 г. През 1949 г. е обозначен на терен и Бойния път на четата, а през 1954 г. се създава алеята-паметник от Козлодуй до Врачанския балкан, като официалното й изграждане стартира с Постановлението на МС от 27. V. 1958 г.. По определеният 120 км маршрут в бъдеще ще трябва да преминават участниците в ежегодните Ботевите чествания. Така се полага началото на най-голямата родолюбива проява в туристическото ни движение-Националният туристически поход от Козлодуй до Околчица. Всяка година на 27 май (датата на откриването на първият паметник на Ботев-1890 г. и на Постановлението за изграждане алеята-паметник-1958 г.) към Козлодуй тръгват Ботевите поклоници, за да ги приюти на 2 юни Врачанския балкан за всенародно поклонение. Походът се реализира със съдействието на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевския организационен комитет, Мемориален комплекс „Ботев път“ и най-вече на Туристическо дружество „Веслец“. Най-многобройни са участниците в юбилейния 30-ти Национален поход през 1976 г., по повод на 100 годишнината от Априлската епопея и Ботевци, когато туристи и автопоходници наброяват 8 600 човека. През 2013 г. Походниците са 865, а през 2014 г. - 837. В маршрута на 67-мия (2013 г.) и 68-ми (2014 г.) НТП беше включено поклонението на лобното място на Перо Херцеговинеца в м. Погледец (28 май) и на лобното място на Христо Ботев в м. Йолковица (1 юни).

         Неразделна част в Програмите на Ботевите празници са Тържествата за юбилейни годишнини на възрожденци и Ботеви четници реализирани в експозициите ни. Така през 1979 г. на врачани бе поднесена силната Вечер на Ботевата публицистика, с музикално-поетичната композиция „И ще бъде ден - Ден първи!“ Такива вечери последваха през 1980 г. с участие на литературни критици и актьори в изпълнение на Ботева публицистика; през 1993 г. с участие на членове от редакциите на в-ците „Дума“, „Вечерни новини“, „Пардон“ и „Демокрация“; през 2004 и 2011 г. със срещата с носителя на Националната Ботева награда писателя Николай Петев и на първата награда за изпълнение на Ботева поезия-актрисата Джуни Александрова. В „Ботевата зала“ с тържество бе отбелязана 150-та годишнина от рождението на Ботевия четник Давид Тодоров (1984 г.), а през 2014 г. неговата 180-та годишнина. Походниците в НТП „Козлодуй-Околчица“ почетоха годишнината на лобното му място. За 110-та годишнина от историческото събитие НПМ „Радецки“ и КДК поднесоха през 1986 г. силен Музикално-поетичен спектакъл. А Паметната вечер, за живота и делото на Ботевите четници от Врачанския край включваща и годишнини от рождението на Иван Замби- 225-тата и 220-тата от рождението на Димитраки Хаджитошев бе организирана на 31 май 2000 г. В рамките на Десетдневките влизаше Денят на Враца и Международния ден на детето на 1 юни, където децата заставаха на особена почит. От 25 до 31 май 2009 г. в навечерието 1 юни експозиция „Светът на детето“ и двора на ЕВК поеха Седмицата на отворените врати с фолклорния празник „Аз съм българче“. През следващата 2010 г. двора на ЕВК се огласи от песните и танците на малчуганите от празника „Тумба-лумба иха ха-чудна детска веселба“. От 2012 г. детските празници с Интерактивното състезание „Познавам ли моята България-100-те национални обекта“ и „РаДЕТСКИ“- хепънинг се пренесоха пред Сувенирната и Пощенската палати. След 2000-та г. като традиция се наложиха Предпразничните срещи с млади дарования от местните училища, организирани от Общината.

Гениалното перо на Войводата десетилетия е водело интелектуалци през лабиринтите на мисълта, отсявало е значимото, провокирало е нравствено-етичните им критерии, за да ги утвърди и днес. Така продължавайки пътя му, Ботевото слово живее в друго измерение, чрез друго поколение. Последователите му чупят границите и България, а творчество му ражда световен връх, към който се стремят представители от всички страни и култури, работещи в духовната област на поезията,  прозата, публицистиката. Този връх утвърждава Международната Ботевска награда, учредена с Указ на Държавния съвет на НРБ от 1972 г. Удостояването с почетното звание „Лауреат на Международната Ботевска награда“ се прави веднъж на пет години и се присъжда от Ботевския организационен комитет и Съюза на българските писатели на изтъкнати поети и публицисти, „за принос в демократичното развитие на световната литература“. В камерна експозиция открита през „Ботеви дни`2001“ при нас са представени 15-ет от 16-те нейни носители по държави и години -от Русия, Куба, Унгария, Франция, Испания, Дагестан, Хърватска, Сирия, Украйна, Уругвай, Германия, Белорусия, ЮАР, Сърбия. Националната Ботевска награда също се присъжда на всеки 5 години, а нейни носители след 2000 г. са писателите Никола Инджов (2001 г.), Николай Петев (2006 г.) и литературоведът проф.д-р Чавдар Добрев (2011 г.).

Запазен периметър в Програмите на честванията са представянията на книги, литературните четения, конкурсите, рециталите и лекториите, които представляват една пъстра тематична палитра от заглавия и теми. На 27 май 1996 г. в залата на ХГ бе представена книгата на ст.н.с. Иван Райкински „Първият паметник на Христо Ботев и неговата чета“, а на 29 май антологията „И певци песни за него пеят!“ На 28 май 1997 г. бе проведена публицистична вечер с Драган Тенев на тема „Второто раждане на Титана“. Представянето на книгата на проф. Николай Жечев „Летопис за живота на Христо Ботев“ бе съпроводено с гостуването на издателство „Абагар“, а президентката на фирма „Абагар-Холдинг“ Мария Арабаджиева ни направи щедро дарение от книги на стойност 800 000 лв. (27 май 1998 г.). През 2004 г. за промоцията на автобиографичната си книга актрисата Джуни Александрова изнесе чудесен рецитал по Ботеви стихове. Представени бяха книгите „Ботев в Бронз и гранит“ на Станислав Велчев („Ботеви дни`2008“), сборникът „Почетни граждани на Враца“ от поредицата „Враца-предци и потомци“ (27 май 2009 г.), книгите „Безсмъртие“, „Щрихи към портрета на Ботев“ и „Непознатият Вазов“ на Цветанка Неделчева (май 2010 г.), а историческия роман „Христо Ботев“ на Георги Савчев впечатлиха врачани през 2014 г.

Конкурсите-национални и международни обогатяваха Програмите. Традиционните национални ученически конкурси за написване на стихотворение и есе на тема: „Живеем в земята на Ботев“ винаги се съпътстваха с награди за отличилите се. Организираха се ежегодно след 1996 г., а броят им достига 18. Международният конкурс-рецитал на Ботева и революционна тематика на есперанто разчупи границите и привлече нова аудитория. Конкурсите за изпълнение на Ботева и революционна поезия, на Ботева поезия и проза от професионалисти и любители и на българска възрожденска поезия и проза, се организираха за 52-и път, а поетичните стихове огласяха не само експозициите ни, но и къщата на Иванка Ботева и м. „Йолковица“.

Ежегодно в майски Ботевите празници, града ни се оглася от майсторските изпълнения на най-изтъкнати инструменталисти и представители на хоровото и индивидуално пеене. През 1979 г. Двореца на културата се разлюля от мощните гласове на певците и танцьорите от Държавният ансамбъл за народни песни и танци с гл. художествен ръководител н. а. Филип Кутев. През 1980 г. галерията прие Прегледа на Ботевата и революционна песен. На следващият ден в читалище „Развитие“ самодейните художествени състави от град Калофер поздравиха врачани със своя пищен концерт.

Незабравими останаха концертите на Държавният симфоничен оркестър, на Хора за старинно песнопение „Йоан Кукузел-Ангелогласния“, на Камерния хор „Полифония“, на хор „Бревис“, изпълненията на Квартетите „Буюклийски“, „Димов“ и „Интро“, Концертите-матине на квартет „Еолина“, Школата по изкуствата при Читалището и хор Враца. Всеки концерт разкриваше сложните дебри на музикалното и песенно изкуство, а такива изобилстваха в  Концертите на цигуларя Йосиф Радионов и пианиста Петър Белнеев и тези на Трио за барокова музика и Трио „Тенорите“, на „Младите ни музикални таланти“. От няколко години Симфониета Враца пренася партитурите си в акустичните галерии на пещерата „Леденика“, където сред загадъчните светло-сенки и музиклни звуци оживяват феноменалните природни образования.

В тези дни градът ни е пъстра музикална сцена, а площад „Ботев“- озвучен  подиум за рок-групи и танцови ансамбли, като рок-групата „Сигнал“ (2011 г.) , ТАнсамбъл „Българе“ (2013 г.), групата „Червено и черно - БГ дуетът“ и др. Пред читалището ни се вихрят танцьорите от Танцов състав „Хемус“ при Общината, музикалните изпълнения на Духовия оркестър от Габрово и гостуващия оркестър Фанфаренгард от Франкфурт (Одер)-Германия, а пред ДНА и в Градската концертна зала се отваря „Откритата сцена“ за детските, ученически и самодейни състави на Враца. Преди тържествения Митинг-заря в  Драматично-кукления театър пред високопоставени държавници, гости от побратимените нам градове и гражданство звучи Заключителния за Дните тържествен концерт.

         Живата памет за минали събития присъстваше в нашите и гостуващи изложби, включени в Програмите на дните. Броят им бе значителен, а тематичната насоченост-разнородна. Авторитетните НХИ „Земята на Ботев“ се провеждаха на всеки пет години с творци от цялата страна, представяни от изтъкнати деятели на културата и изкуството, а ОХИ „Земята на Ботев“ ежегодно популязиризаше произведенията на местни автори. В  рамките на Ботеви дни`1980 Дома на техниката поднесе изложба на ДИ „Български художник“, а през 1981 г. проф. Светлин Русев представи Общатата художествена изложба „Земята на Ботев-1876-1981г.“ Гостуването на Окръжната художествена галерия-Михайловград, с произведения на изобразителното изкуство, по повод Септемврийското въстание 1923 г. се осъществи през май 1983 г., а през 1984 г. бе подредена Изложба от творби на художници-земляци на революционна тематика за 40-год. от социалистическата революция у нас. През „Ботеви дни`1993“  последваха изложбите „Акварел“ на врачанина Никола Пилчев и на Дружеството на врачанските художници, продължила да се преекспонира до 2000 г. Следваха  изложби от фонда на галерията и от Международния пленер „Козлодуй-Околчица“ (2004); гостуването на Плевенската ХГ и Великотърновската ХГ „Борис Денев“ (2005), ретроспективната изложба „30 години от първата Национална художествена изложба „Земята на Ботев“ (2006), на световно известният художник Никола Манев (2007) и пр.

Историческите изложби при които гостуващите имаха превес, поднасяха по-богата тематика. Списъкът е твърде дълъг. Това бяха изложбите на монети от фонда на отдел „Археология“, гостуващите на НВИМ-София и на Ловешкия музей „Реликви от национално-освободителните борби на българския народ“ , на „Музея на Септемврийското въстание“-Михайловград, на музея в Копривщица, на НМРД-София и на къща-музей „Васил Левски“-Ловеч, на НВИМ „Реликвите на Апостола“, „На ползу роду своему“, изложбите „Оригинали и копия от документи за семейството на Христо Ботев и неговата чета“ и „Първи български буквари“ на НЛМ-София. Следват изложбите „Архитектурно-инженерно бюро „Дограмаджиев-Новоселски“ и „Накитите през вековете“, гостуващата „Иван Вазов и признателна България“ на къща-музей „Иван Вазов“, „Христо Ботев и неговата чета“ с експонати от българските музеи, „Врачанският Балкан-величествен и легендарен!“ на НП „Врачански Балкан“, фотоизложбата „Ботеви чествания от Освобождението до наши дни“, юбилейната за 45-та годишнина на МК „Ботев път“ и гостуващата „Стоян Заимов-ратник на свободата на България“, „Реликви от Априлската епопея“ с архивни материали от Главно управление на архивите при Министерски съвет, Изложбата „Ботевите четници-вещи, картини, документи“ от фондовете на Регионалните музеи в България, Ретроспективната изложба за „Ботеви дни“ и на вестниците „Родени свободни“, на гостуващата „Оригинални материали, илюстриращи национално-освободителните борби в Северозападна България“ от фонда на РИМ-Видин и др.

Ботевите празници са чакани от врачани и като равносметка за целогодишната им дейност в областта в която се трудят. Празникьт на града ни е определен за врьчване на престижните награди-званието „Почетен гражданин на град Враца“ и „Наградата на Враца“. Председателят на Общинския съвет на тържествена сесия в Градската концертна зала ги обявява официално. Със званието „Почетен гражданин на град Враца“ се удостояват гражданите с принос и заслуги в областта на хуманитарните дейности, обществено-политическия, стопанския, социалния,  културния и спортен живот на града, като наградата се придружава с диплом и отличителен знак и парична сума, определена от Общинския съвет. С „Наградата на Враца“ се удостояват творци, общественици, екипи и организации, със заслуги във всички области на обществения ни живот. Присъжда се за активна дейност в издигане авторитета на града ни, за една година. Тя може да бъде индивидуална, колективна, да се дава и посмъртно. С такива отличия бяха удостоени и наши колеги. Със Званието „Почетен гражданин на град Враца“ бяха номинирани Николай Дойнов, Цено Ценов и ст.н.с. Иван Райкински (посмъртно/2010 г.) За високо професионалната и народополезна дейност в съхраняване и популяризиране културно-историческото наследство на Врачанския край два пъти Общинският съвет присъжда „Наградата на Враца“ з.д.к. Тинка Павлова, а през 2012 г. И 2013 г. със същата награда бяха удостоени доц. д-р Йорданка Манкова, художника Тодор Митов  и археолозите доц. д-р Нарцис Торбов и Георги Ганецовски.

Възпоменателна панихида отслужена на 1 юни в Храм „Св. Възнесение“- ЕВК в памет на Христо Ботев и четата му и Митинг-заря на площада за загиналите за свободата на България финализират Програмата на Дните. В присъствието на най-високопоставено държавно и международно представителство пищната заря, буйно запален на Балкана огън и великолетното светлинно-звуково шоу се отмерват последните часове на тържествата. Венци, венци, венци! На следващият ден - 2-ри юни, призори по първи петли, сиренен зов подканя походници и гражданство към легендарната „Околчица“ - нашата „Мека“, за Всенародното поклонение. На паметният връх се провежда възпоменателния митинг с молебен, а през последните години и възстановка на историческото събитие от НД „Традиция“- София.

Народната любов митологизира образа на скъпите си чеда, изгорели в Жертвеника за Свободата в най-съкровените си песни, стихове, разкази и легенди. Чрез тях паметта им остава жива и държи свиден спомен в годините, а десетки са писателите, които и до днес се прекланят пред перото и подвига на гениалния Ботев и осъзнатата му саможертва.

Мая Драганова - зав. отдел „Връзки обществеността“ при РИМ-Враца

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (13.08.2015) | Автор: Мая Драганова
Преглеждания: 103
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси