„Ботевите дни“ в експозициите на PИМ - Враца от 1976 до 2014 година - Статии 2014 година - Културно-масова работа - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:46Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [7]
Статии 2015 година [3]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Културно-масова работа » Статии 2014 година

„Ботевите дни“ в експозициите на PИМ - Враца от 1976 до 2014 година

Всяка година в късната пролет на месец май, през Ботевите празници, Враца се  превръща в Културна столица на страната. По обективна даденост, градьт ни е свързан със съдбовни събития и личности и налага свое присъствие в националната ни история. В рамките на десет дни той заживява с тържествения ритъм на празничната атмосфера. Това са най-чаканите през годината празници, когато идват множество граждани и гости, пред които Враца за пореден пьт разкрива своя духовен центьр, запалва огьня на мощни културни традиции и ги пренася с пулса на времето. Доловил този магнетизъм московският драматург и писател Виктор Розов възкликва: „Враца е най-красивият и забележителен природен и поетичен град на България!“

Реализацията на Ботевите дни се ръководи от добросъвестната, амбициозна и отговорна работа на Ботевски организационен комитет към Община Враца, включващ ръководители на организации, фирми и учреждения.

Ще започна с предистория, за да проследя пътя на тьржествата. През 1885 г., на Милин камък, родолюбиви бьлгари поставят началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Ботев и четата му, а първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков – бивш опълченец и тогавашен кмет на Враца, изработва устава им, според който трябва да се провеждат всяка година. Самият комитет се явява първата неправителствена организация в България, а настоящият – негов приемник. На 27. V. 1890 г. тържествено се открива и първият паметник на Ботев в центъра на града от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Автор е австрийският скулптор Густав Еберлайн, а средствата са събрани предимно от дарители.

За да насоча вниманието към натовареността на Ботевите дни ще акцентирам на статистически данни. По цифрови показатели, експозициите за разглеждания период са посетени от 181 333 човека, обслужени с 14 233 беседи и информации. Броят на учащите се е 101 516, на гражданите - 70 078, а на чужденците – 9 739, като най-силно присъствие отбелязват годините от 1977 до 1991, а най-слаба активност сочат 1992 до 1996 г. Превълнали се в авторитетни празници, към дните проявяват интерес изтъкнати представители на науката и изкуството, а в рамките на десетдневките се откриват най-значимите за града ни обекти. За 100-годишнината на Априлци и Ботевата четата с нови експозиции, открити на 25 май 1976 г. в къща-музей „Димитраки Хаджитошев“ и къща-музей „Капитанската“, се обогати историческата памет на града ни.

През „Ботеви дни`1984“, с установяване кораба-музей „Радецки“ на Козлодуйския бряг, бе представена обновената му експозиция. Пак през дните на 1987 г. акцент станаха новооткритите експозициите на Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“. Две години по-късно бе отворена постоянната експозиция „Икони и църковна утвар от Врачанския край ХVII-ХIХ в.“ в църква „Св. Възнесение“. Дългото завръщане на Рогозенското сребърно тракийско съкровище във Врачанския музей се осъществи на 1 юни 1999 г., а „Ботеви дни`2000“ поднесе Археологическата експозиция на открито „Лапидариум“. Последваха експозицията „Носители на Международна Ботевска награда“ („Ботеви дни`2001“), обновената експозиция на отдел „Нова история“ („Ботеви дни`2006“) и единственият в света „Zn art – Музей от хартия“, в навечерието на „Ботеви дни`2013“.

Мястото на Ботев в световната интелектуална съкровищница като магнит и до ден днешен привлича будните умове на народа за анализ на нови моменти в историческото ни битие и мислене. Това става обикновено на научните форумисесии, конференции и кръгли маси организирани в повечето случаи в рамките на Десетдневката. Темите са с регионална насоченост и добре подбрани.

От 1982 година до днес са реализирани около 10-тина такива – Научна конференция „Приносът на Врачанския край в националната ни история“ (в рамките на „Ботеви дни`1982“); Международна научна сесия, по повод 250-та годишнина от рождението на св. Софроний, епископ Врачански, („Ботеви дни`1989“); Национална сесия  „Христо Ботев и неговата чета“, с научен ръководител проф. д-р Николай Генчев („Ботеви дни`1996“), Научня сесия „100 години от рождението на Дико Илиев”, с научен ръководител проф. д-р Николай Кауфман („Ботеви дни`1998“), Научна сесия „Четата на Христо Ботев. Организация и участници в нея“, с научен ръководител акад. Константин Косев („Ботеви дни`2006“), Научна конференция „Ботевото слово днес“, съвместно с Института по литературознание към БАН („Ботеви дни`2007“), Научна среща с проф. Ив. Стоянов (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”), проф. Пламен Митев (СУ „Св. Климент Охридски”) и Боян Ботьов („Ботеви дни`2014“).

Приемствеността на събития и поколения долавяме в тържествената атмосфера на площада и благословията за успещен преход по стъпките на Ботевци кьм участниците в Националния туристически поход „Козлодуй-Околчица“. Дали е могъл да предположи Войводата, че този поход за него и четата му във времето, ще продължи вечно в безвремието. Могли ли са да знаят с какъв ентусиазъм млади хора десетилетия по-късно ще поемат по огнените им дири, в опит да реализират в своето време мечтите им, следвайки ведростта на Пролетта и топлината на Планината. Но това е знакът на съдбата – да трасираш път в неизвестното, да го отстъпиш на тези след себе си, да преоткриваш корените си в земята и съпоставяш мечтите с делата!

И отново предистория. През далечната 1899 г., комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Маркиран от лобното му място до Рашов дол, същата година по него преминават първите 40 организирани туристи. През 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителство на паметника на връх Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски, завършен през 1939 г. През 1949 г. е обозначен на терен и Бойният път на четата, а през 1954 г. се създава алеята-паметник от Козлодуй до Врачанския балкан, като официалното й изграждане стартира с Постановлението на МС от 27. V. 1958 г. По определения 120 км. маршрут в бъдеще ще трябва да преминават участниците в ежегодните Ботеви чествания. Така се полага началото на най-голямата родолюбива проява в туристическото ни движение – Националният туристически поход от Козлодуй до Околчица. Всяка година, на 27 май (датата на откриването на първия паметник на Ботев през1890 г. и на Постановлението за изграждане алеята-паметник от 1958 г.), към Козлодуй тръгват Ботевите поклоници, за да ги приюти на 2 юни Врачанският балкан за всенародно поклонение. Походът се реализира със съдействието на Държавна агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевски организационен комитет, Мемориален комплекс „Ботев път“ и на Туристическо дружество „Веслец“. Най-многобройни са участниците в юбилейния 30-ти Национален поход през 1976 г., по повод на 100 годишнината от Априлската епопея и Ботевци, когато туристи и автопоходници наброяват 8 600 човека. През 2013 г. походниците са 865, а през 2014 г. – 837. В маршрута на 67-ми (2013 г.) и 68-ми (2014 г.) Национален туристически поход „Козлодуй-Околчица” беше включено поклонението на лобното място на Перо Херцеговинеца в м. Погледец (28 май) и на лобното място на Христо Ботев в м. Йолковица (1 юни).

Мая Драганова - уредник в РИМ - Враца

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (18.12.2014) | Автор: Мая Драганова
Преглеждания: 90
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси