Изложбите на Регионален исторически музей - Враца - типологичен обзор - Статии 2012 година - Културно-масова работа - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [7]
Статии 2015 година [3]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Културно-масова работа » Статии 2012 година

Изложбите на Регионален исторически музей - Враца - типологичен обзор

Експозициите в Централната сграда  на музея от 1980 г. и на ЕВК „Св. Софроний Врачански“ от 1987 г. предоставиха възможност на музейните специалисти да разгърнат мащабна събирателска дейност и я онагледят, чрез временни експозиции-изложби в музейните пространства. При подготовката им специалистът осъществява задълбочена проучвателска работа, селекция на материалите, изработване на тематико-експозиционен план и определя начина на организацията й – стационарна или пътуваща, а отдел „Връзки с обществеността“ осъществява рекламно-информационната пропаганда. Съобщението за дадена изложбата се предава чрез средствата на експозицията по два начина: научен – основан на анализа и културен – на синтеза, а организацията й включва времетраенето, мястото и вътрешната уредба – т.е. комфорта на посетителите.  За броени години, броят на временните експозиции в РИМ – Враца достигна над 260, което позволи класифицирането им в два основни типа:  Историко-документални изложби, дело на музейните специалисти и  Художествено-творчески, плод на уредниците от ХГ „Иван Фунев”. Тематично-структурната им схема е: Традиционни изложби – през Ботевите дни  и от празничния български календар; Тематични – подчинени на определена тема; Юбилейни – свързани с годишнини; Авторски – индивидуални, колективни, пленери; От фондовете – на музейния и галериен фонд; Гостуващи – наши и чужди гостувания.

При Историко-документалните изложби специалистите вземат пред вид спецификата на музейната експозиция като цяло, къде да бъде експонирана изложбата, без да нарушава естетико-художествените достойнства на постоянната експозиция. Ползват се експонати от фондовете, като съответните раздели и теми се пренареждат при добър шанс с новореставрирани или новопридобити такива. Така постоянната експозиция се превръща в динамично явление, без да бъде нарушен общия й облик. „Целта е да правим максимално добре това, което ни диктува природата на музея“.  

Първостепенно място заемат Традиционните изложби, наложили се в Културният ни календар, които успешно допълват и Тематичните. Не може да се направи точна граница между отделните типове изложби, тъй като често се преплитат и допълват. Например дадена изложба веднъж разглеждайки я като юбилейна, може да бъде посочена и като авторска. А гостуващите успешно допълват традиционните. Такива са изложбите през Ботевите ни дни като: „Реликви от национално-освободителните борби на българския народ“ на музея от Ловеч; „Реликвите на Апостола“ от НВИМ – София; „Оригинали и копия от документи, свързани със семейството на Христо Ботев и неговата чета“; „Първи български буквари“ с оригинали от „Рибния буквар“ и буквари, издадени след Освобождението; „Иван Вазов и признателна България“; „Ботеви чествания от Освобождението до наши дни“; „Стоян Заимов – ратник на свободата на България“; „Реликви от Априлската епопея“ на ГУ на архивите при МС и др. Под умелото ръководство на етнографите ни, в ЕВК „Св. Софроний Врачански” битува българската традиция чрез практиките от народния календар включени в лектории, изложби и пищни тържества. Първомартенските празници присъстват в изложбите „Първомартенските обичаи в бита и съвременното училище“, в „Традиционната българска мартеница“ – ежегодно експонирана във фоайето на Възнесенското училище. От 2005 г. отваря врати Детската работилничка за мартеници с подредба на камерни изложби на децата от детските градини и началните класове. Друга Работилничка за рисувани и писани перашки с изложби съпътстват Великденските празници, а Коледната и Новогодишна традиция се отбелязва чрез Изложбите-базари на суровачки, обредни хлябове и новогодишни картички. Още се помнят „Детски свят“; „Сръчни ръце български“; „На Коледа и Василовден с песен и благослов!“; „Традиционни суровачки и новогодишни картички“; „Благословник благославя, сурвакарче суровака...“ и т.н.

В раздела Тематични изложби се третират изложбите, подчинени на приоритетна тема, с пълно разработена и достъпно представена проблематика пред аудитория. През годините тези изложби откликваха на нуждите на деня и умело съчетаваха обучението със забавлението. Архивите на музея са запазили многоликата проблематика по години като: изложбата „Традиционни костюми от Врачанско“; „Народната милиция – верен страж на социалистическите завоевания на народа ни“; „Из историята на радиото“; „Накитите през вековете“; „Оръжие, вещи, документи и униформи“; „133 г. свободна Враца“ и „Враца през погледа на младия художник“; документалната изложба „Българската независимост 1908 г.“ и редица други. Връзката между научното изследване на музейните специалисти и изложбите обикновено е двупосочна – те често се правят по повод научни конгреси и симпозиуми. Въз основа на този признак могат да се разделят на: актуално-проблемни, при които изследването е за обществено необходима тема (провокиращи нова обществена оценка за известни събития) и монографични, показващи резултата от научно изследване, проследяващо живота на дадена творческа, или политическа личност.

В Юбилейните изложби намират място и двата принципа. Актуално-проблемни са: Окръжната изложба за 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго“; изложбата „Наследници на хилядолетна мъдрост и красота“, по повод 1300 г. от създаването на Българската държава;  „Участници и командири в Септемврийските събития от Врачански окръг“ за 60 г. на Септемврийското въстание от 1923 г.; Двете юбилейни изложби – „200 г., музейна сбирка на Хаджитошеви”, „40 г. Исторически музей”, „20 г. археологически проучвания на „Августа“ и „20 г. „Известия на музеите в Северозападна България“; изложбите „50 г. Исторически музей – Враца“; „30 г. от откриването на АЕЦ-Козлодуй“; „20 г. ЕВК „Св. Софроний Врачански“ и „30 г. музейни експозиции в Централната сграда на РИМ – Враца“. Към монографичните изложби се включват: „25 г. от гибелта на Иван Тодоров Ванкински-Горуня“; „100 г. от рождението на Елисавета Багряна”; изложбата-базар от копаничарски произведения на Николай Дойнов, по случай 70 г. и възпоменателната за 80-та му годишнина; „110 г. от рождението на Тодор Тихолов Лалов“; „Политикът и държавникът Цвятко Бобошевски“; „Чудакът“ за Евстати Статков; „Елена Рьорих“; „160 г. от рождението на х. Ангел Д. Йоцов“ и „135 г. на проф. Димитър Йоцов“ и др.

Авторските изложби често пъти са плод на сътрудничеството ни с частни лица, като изложбата-базар „България в гоблени“ на Росица Бакалова; на майсторките на Чипровското килимарско изкуство Сийка Тачева и Цветана Александрова; „Везба за чудо и приказ“ на Венета Стефанова; изложбата на ръчни художествени плетива на учителя Иван Вачев; „Водопад от жива вълна“ на Иван и Наташа Манчови от Софрониево и изложбата-базар „Дървото оживява“ на майстора-копаничар Верослав Кирилов.

Временните експозиции, също както постоянната, активно използват музейния фонд. Такива са Фондовите ни изложби. Те показват резултати от археологическите проучвания или третират дадена тема като дарителството, събирателската, реставрационната  и др. дейности. Когато са пътуващи, стимулират активния фондови обмен между музеите и популяризират богатия им фонд. Това са: изложбата на монети на отдел „Археология“ експонирана през 1981, 1982 и 1983 г. в предприятията на региона; на „Дарителството“ през 1983 г., „Документи, писма и лични вещи на герои от Врачански окръг“; Камерната изложба за археологическите проучвания през 1987 г., изложбите за „11 април – Междунардния ден на бившите политвазтоврици и концлагеристи и на пострадалите от фашизма“ и „Врачанският край и Отечествената война 1944-1945 г.“ След приключване на археологическия сезон в залите се подреждат изложби от новооткритите артефакти, като „Символи, Богове и Древни знаци“, изложбите на саморъчно направени и изпечени съдове по праисторически модел от учениците на СОУ „Хр. Ботев“, „Новите постъпления във фондовете на РИМ – Враца“ за 2007-2009 г., 2010 и 2011 г. и „Престилчена феерия“ на отдел „Етнография“.

Характерно за модерните експозиционни стратегии е „отварянето на музея към публиката и включването й в професионалния му живот“ чрез  Гостуващите си изложби. В повечето случаи те изпълняват широка програма на пътуващи, които делим на български и чуждестранни. Чрез тях осъществяваме обмен и натрупваме опит, посредством т.н. изложби-репортажи, за събития от художествения и културен живот у нас и в чужбина. Международните прояви се реализират чрез договори за сътрудничество между Община – Посолства – Културно-информационни центрове – Музей. Един от подходите на гостуващите международни изложби е Културно-историческия, т. е. самоопознаването чрез взаимодействие с други култури, или на основата на традицията, като изложбите „Природните забележителности на Швейцария“; „Архитектът Константин Йованович“; „Децата на Кобрин рисуват България“; „Полша през очите на европейците“ и др. Философско-историческият подход третира отношенията човек-цивилизация; личност-общество-време и се стреми да активизира обществената памет чрез вярата в историческия опит на нацията и човечеството.  В експозиционните си зали приехме изложбите „На ползу роду своему“ за 250 г. от рождението на св. Софроний Врачански; „80 г. Балканска война“; „Археологически ценности от околностите на Монтана“; „Богове от глина“ за праисторическото селище при с. Телиш, Плевенско, изложбите посветени на 120, 125 и 130-та годишн. от Освобождението на Враца от турско робство; на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна; „Възрожденският учител Атанас Едрефовски“ на архива в Монтана; изложбата „25 г. Фонд ХIII века България“; „В памет на Михаил Кремен“; „Българите в Бесарабия“; „Към всичко подхождай с любов“ на В. Търново; Антропологичната експозиция „Човекът в миналото“ на ИЕМА с музей към БАН, „Мутафчийският занаят в миналото и сега“ от АЕК „Етъра“ – Габрово и редица др.

Обратна връзка за качеството на предложената от нас готова продукция получаваме чрез Книгите за впечатления, социологическите проучвания по анкетни програми (от 1985 и 1986 г.), а така също и от устни допитвания сред различните възрастови категории – все утвърдени прийоми в музейната практика. В заключение споделям мнението и на други специалисти, че „Музейната изложба е визитната картичка за нивото, съзнанието професионалната отговорност, знанията и способностите на музейния специалист“. Тя се явява интелектуално предизвикателство за работещите в тази сфера, като от кураторите (правещите експозиции) се изисква да развиват все по-голяма чувствителност към артефактите и тяхното многовариантно значение, към контекстите и да култивират в различното ниво на аудиторията образователност и разбиране, т. е. да се стремят „да образоват без да патронират и да забавляват без да профанират“.

Мая Драганова- уредник в РИМ-Враца

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: garadinki (16.12.2012) | Автор: Мая Драганова
Преглеждания: 134
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси