Експозициите на РИМ - Враца през погледа на съвременника, отразени в „Книгите за впечатления“ в Централната сграда - Статии 2012 година - Културно-масова работа - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:11Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [7]
Статии 2015 година [3]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Културно-масова работа » Статии 2012 година

Експозициите на РИМ - Враца през погледа на съвременника, отразени в „Книгите за впечатления“ в Централната сграда

„Доброто име идва с добрите дела!

Историята на народите, потвърждава това!“

(мнение на туристи от Волгоград)

Едно от водещите направления в експозициите на Регионалния исторически музей е екскурзоводската дейност – обслужването на посетителите чрез беседи, исторически справки и информации и тяхното естетическо-хигиенно поддържане.

В Книгите за впечатления на музея намират място мненията на гражданите за културата на обслужване, а чрез осъществената връзка, която предоставят посетител-експозиция-информация, следим дейността си в тази посока. Те включват годините от 1981 до 1988 г.; от 1989 до 2009 г., а Официалната книга за гости отразява периода от 1967 г. до 2010 г. Съхраняват се в отдел „Връзки с обществеността“.

При техния старателен прочит се очертават следните мнения:

Мнения относно естетико-културното ниво на експозицията; за нивото на екскурзоводско обслужване на гражданите; за историко-художествените достойнства на изложбите ни и не на последно място идват препоръките, похвалите и благодарностите.

В мненията за естетико-културното ниво на експозицията са включени становищата на посетителите за архитектурата, подхода и художественото въздействие на музейното експониране. Една голяма част от тях са впечатлени от архитектурния ансамбъл на сградата, който в съприкосновение с богатите експозиционни зали предразполага към отмора и духовен релакс. В тях четем:

 „Останахме възхитени от архитектурното оформление на музея, от богатството на експонатите и любовта, и уважението на екскурзоводите към посетителите!... Слава на ръцете, сътворили този исторически храм-паметник-светиня за всеки българин!“  е мнението на група туристи от  София. „Хвала на хората от Врачанския край събрали шедьоври на изкуството, на хората, съхранили това богатство...“  отбелязват гости от Стара Загора. Подобни са оценките на ученици от с. Галатин, на автотуристи от гр. Нови Искър, на  служители от Плевен, на служители от Девня, според които в „архитектурно отношение музеят ни е ненадминат“; а посетител от София вписва, че при стилово издържания ни музей, имащ покритие между съдържание и форма „миналото и съвремието са си подали ръка и са се въплътили в единно цяло“. Инж. Т. Миховски е на мнение, че „подреждането на експонатите е повече от прекрасно, а чистотата – завидна!“ Учителски колектив от Пловдив след посещението си изписват познатата ни фраза: „Животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след Вас!“

За необходимостта от работата на институцията ни е и високата оценка на Виргиния Мазова от София: „Браво на Врачанското ръководство, което е съумяло да възроди пред нас целия живот на града. Спомням си думите на дядо Димитър Бошняка, който с месеци е пътувал по търговия из Мала Азия, Виена и другаде и когато се връщал заставал на площада и казвал, че по-хубав град не е видял: „Хей, харсъзи, видите ли, тия зъбести камъни са намазани с мед и кой къде ходи, пак тук ще дойде!“, а ген. Христо Русков отбелязва възторга от посещението си така: „За пръв път съм тук. Много музеи съм видял. От къде идва „музейния“ ми възторг. Обемност – това е първата характерна черта на този (по същество) местен музей и Голямата богата древна и съвременна история...“. Г-н Вл. Владимиров е на мнение, че „За късата ни памет музеите остават единствената ни национална гордост!“

Ласкава оценка дава Председателят на Народното събрание на Република България Йордан Соколов през 1999 г. за „възхищението си от видяното и препоръчва всеки да се запознае с тази огромна култура!”  Като благодари на музейния колектив, народния представител в 38-то Народно събрание Екатерина Михайлова подчертава, че това е „Един от най-интересните и богати музеи, които е виждала, а колективът е добър пример за инициативността и усета към красивото!“  

В заключение на тази част завършвам с мнението на журналисти от гр. Перник, а то е: „Възхитени сме от величието на Човека-Творец!“

Вторият пункт  включва мнения за нивото на екскурзоводско обслужване на гражданите. Тук са цитирани имената на наши служители, които чрез емоционалното си слово разпръскват историческите знания на региона. Това са: Светла Русева, Наталия Борисова, Ангелина Христова, Богдан Николов, Александър Иванов, Невена Стефанова, Валерия Тарашоева, Йорданка Манкова, Мая Драганова, Мирослава Топалова, Ваня Желязкова.

Оценката на посетителите е директна: „Имате чудесна експозиция и прекрасно екскурзоводство! Благодарим Ви!“ – похвала на медицински работници от Перник. Участници в журналистически рейд от централните средства за масова информация пишат: „Изключително богатство не само за Врачанския край, а за цялата страна, за историята, за културата! Благодарим за труда и любовта ви! Само с дълбоко осъзнат дълг и любов може да има такова свято място! Благодарим за това, че имате такива чаровни, с богата култура служители!“. „С възхищение и благодарност за прекрасните беседи и професионализъм! За гостоприемството и компетентността на служителите на музея“ се обръщат към уредниците и учениците от VІІІ СОУ „Отец Паисий“ в Монтана и 55 СОУ „П. Каравелов“ от София, служителите от „Автостопанство“ в гр. Левски, група от Оздравителното у-ще в к-с „Дружба“ – Варна, средношколците от дом „Т. Петков“ в Шумен, ученици от Разград, сборна група екскурзианти от Разградско, работници и служители от Хасковско и от редица други градове.

Проф. Ив. Черноземски с колеги от Националния лекарски център и Фондация „Борба с рака“ след посещението си при нас отразява: „Чудесна сграда скътала частица от богата традиция и история на будни хора и величествена природа. Приятно е да се общува с ерудицията и любовта към професията на специалистите на музея.“ Теменуга Стънгачева ни „Благодари за близостта от далечното минало!”, а Виргиния Дунчева с откровение пише „Уважавам музейните работници, които са винаги учтиви, засмени и любезни. Приятно ми е когато вляза в тази сграда, ухаеща от чистота, да разглеждам експонатите с удоволствие. Обичам старините и запазения български дух който лъха от тях... “

Неизвестен посетител пък отбелязва в Книгата, че „на 21 януари 1994 г. е бил във Врачанския музей. Според него това е „огромно богатство за града, прекрасен дар от поколенията за всички бъдещи поколения на Враца и страната. И блазе на врачанската културно-историческа интелигенция че разполага с такъв мил, отзивчив и високообразован персонал !!!“ Завършвам тези мнения с направената на 24 септември 2003 г. оценка от директора на Шосткински краеведчески музей:

 „Голямо Благодаря колеги за тези минути на истинско наслаждение, което изпитах по време на визитата си при вас. Вие сте професионалисти с големи букви!“ С уважение, ваш колега Артьом Серенок.

Друг акцент в Книгите за впечатления са мненията за подредените временни експозиции – музейните ни изложби. В тях е направена посетителска преценка на следните: „На ползу роду своему“, Изложбата по повод 80-годишнината от Балканската война, по повод 100-годишнината от рождението на Елисавета Багряна, за 25-годишнина от трагичната смърт на Иван Тодоров-Горуня, художествената изложба на Владимир Ганецовски, „Накитите през вековете“, Коледната изложба за Червен Лиляк и гостуващата на восъчните фигури от Музея в Санкт Петербург, Русия.

 „Откритата на днешния ден гостуваща в гр. Враца изложба „На ползу роду своему“ е ценен принос към тържественото честване на юбилейната 250-годишнина от рождението на Св. Софроний еп. Врачански. Тя въздействува възпитателно във възраждане на родолюбив дух върху посетителите и ценителите на българското стародавно минало!“ С поздравления към институциите и лицата – инициатори и изпълнители „на това високо благородно начинание“ се обръща Н.В.Пр. Врачанския Митрополит Калиник.

 По-късно ще отбележи, посещавайки друга изложба: „Подредбата на изложбата за Елисавета Багряна ме възторгна за да изкажа, че нейната поезия е силна, завладяваща и съвършена, защото идва от глъбините от могъщия й вярващ дух.“

Група от гр. Станке Димитров след разглеждане на художествената изложба на Владимир Ганецовски възкликва: „Възхитени сме!“, а посетител от Бургас констатира: „Експозицията на Владимир Ганецовски ме съживи. Много красиви цветове е използвал – зареждат с положителна енергия. Животът не се измерва с броя вдишвания, а с това, колко пъти е спирал дъхът ти!“

 Хвалебствия следват за изложбите „Накитите през вековете“, „Българското – нещото, което все-повече ни липсва. Щастие е, че можем да го открием тук!“, за Коледната изложба на Червен Лиляк  и за гостуващата изложба на восъчните фигури на Музея в Санкт Петербург, Русия.

Четвъртия акцент в Книгите включва препоръките, благодарностите и похвалите. Тук се посочват насоките на които музейните специалисти трябва да наблегнат с цел подобряване и осъвременяване нивото на експозицията, за отстраняване на пропуски при обслужването.Така напр. д-р Петров от София ни съветва да обърнем внимание на осветлението, което така поднесено отдолу (на експонати и витрини) е неподходящо за доброто акцентиране на светлината върху чудесните музейни образци. Посетител от Ямбол препоръчва едната обица на тракийската принцеса да бъде поставена под лупа, „за да може да се види красивата й майсторска изработка“. Г-жа Радосвета Димитрова желае да се помисли за озвучаване на отделните зали, а г-жа  Маргарита Боева от Враца предлага общината да помогне при закупуване на климатици подсигуряващи оптимални условия за залата пред Рогозенското съкровище.

Д-р Валентин Колев от Добрич прави предложение Врачанската галерия да носи името на най-големия български скулптор-врачанина Андрей Николов, а ученици от Пазарджик възхитени от експозицията ни, препоръчват обедната почивка да отпадне и музеят да работи от 9 до 19,00 часа в най-активното за посещение време. „Молим имайте предвид мнението ни на пътуваща група и поправете тази грешка“. Предложението им е взето под внимание и от юни 2010 г. институцията работи с нов часови график.

С препоръките на посетителите вървят пожеланията, благодарностите и похвалите към институцията ни.

„Окръжният музей и Художествената галерия са достойни за мястото на Враца в общонародната духовна съкровищница на Отечеството. Архитектурно-художественият образ на музея и неговото богато вътрешно съдържание го правят един от най-добрите в страната. От сърце пожелавам на уредниците да го поддържат и развиват като ярко средище на съвременната култура във Врачанския край“ споделя зам.председател на Държавния съвет Георги Йорданов. Желанието на г-жа Ан. Крушкова от Русе е: „Бъдещите уредници на музеи, преди да осъществят замислите си, да се поучат от опита на Врачанския музей, за да избегнат скъпо струващи за народа ни грешки.“

„С четка и перо, срещу всяко зло!?!“ - съветва сем. Кръстеви и продължава: „Дерзайте скъпи творци! Обичаме ви, ценим ви! Предавайте опита си на поколенията! България ще бъде! Вярваме ви!“ Арх. А. Каравелов от София препоръчва да „пазим и умножаваме експонатите на това културно светилище!“, където „минало и настояще са в хармония!“

„Безкрайно сме благодарни за възможността да посетим този прекрасен музей е мнението и на Националния отбор по художествена гимнастика с 10 подписи, между които тези на Диляна Георгиева, Бианка Панова и Паулина Кръстева. Благодарности следват и от служители на „Петрол“ – Пловдив, група плевенчани, група от Ловеч, група от Скравена, за която „Враца е  показала нагледно как трябва да обичаме и съхраняваме културно-историческото наследство на България!“ и индивидуални посетители от различни градове.

„Историческият музей във Враца има необходимите условия да съхранява ценните експонати и финансово да се подпомага от някои фирми и фондации, за да разгърне големите си възможности“ е мнението на министъра на културата  г-жа Елка Константинова и на г-н Михаил Неделчев, посетили ни през 1991 г.

И отново благодарности „Един миг от вечността съхранен за бъднините - благодарим за този миг!“ (Емилия Паладарчева). „Възхищение-Възхвала-Благодарност!“ – с три думи гост от Бърно-Чехия запечатва престоя си при нас.

Похвалите започват с мнението на кръстника на новата музейна експозиция Александър Лилов, официално открита от него на 8 октомври 1980 г.

„Окръжният исторически музей във Враца е един от най-добрите музеи в нашата страна: богат на изключително ценни документи и реликви, подреден по съвременен начин, комплектуван със способни музейни кадри, извършващ голяма събирателска и изследователска дейност. От все сърце желая на ръководството и колектива на музея да го превърнат във винаги живо огнище на родолюбие, в средище за съхраняване на трудовите традиции на Врачанския край - един от твърдините на българския революционен дух и на българската прогресивна култура. На добър път!“

20 години по-късно отново ще отбележи: „Щастлив съм да видя 20 години след откриването на музея, че колективът му го поддържа в чудесно състояние. Благодаря Ви! Желая ви да поддържате жива паметта за историята на нашия древен и тъй красив край!“

Следват мнения на различни изтъкнати наши и чужди деятели в областта на политиката, науката, културата и изкуството, между които са Стоян Ганев и Пейо Бербенлиев от КК, на Радослав Радев от в-к „Работническо дело“, на Елена Костова, на световно известния художник Никола Манев, на космонавта Георги Йорданов, на министъра на културата през 2004 г. проф. д. изк. н. Божидар Абрашев „възхитен от богатството на експонатите и начина на съхранение в РИМХГ, гордост за българската култура“ и на Симеон Сакс Кобургготски, написал след посещението си „С възхищение и със сърдечни пожелания!“

Същата посока следват мненията на редица посланици и гости, като делегацията от гр. Крайова, Румъния която подчертават, че „Духовността на един народ означава безсмъртието на този народ!“, на посланика на КНДР Ким Ик според който „Българският народ има голям талант и му желае по-големи успехи в развитието на културата и в работата за запазване на историческите съкровища“, на посланика на Австрия Георг Потика, на кубинския посланик Херардо Суарес Алварес.

Главният редактор на Издателство „Братство“ в Ниш Денко Рангелов споделя, че: „Да се съхраняват националните ценности е благородно и свещено, но в днешните условия на разложителното време е храбро и заслужава всички признания!“, а световно известния кубински китарист Алдо Родригес възкликва „Впечатлен от толкова натрупана в този музей култура. Оставам част от моето сърце с вас!“ Завършвам с думите на носителя на Международната Ботевска награда за 2006 г. Евгений Евтушенко: „На Регионалния исторически музей във Враца с благодарност за пазене паметта на великия свободолюбив Христо Ботев!“

Работата върху Книгите за впечатления на музея ми достави особено удоволствие, защото безпристрастно е споделено становището на обикновения гражданин за мястото, значението и вярата му в музейната институция, присъстваща по убедителен начин в културния живот на града ни. Разбира се, ние отбелязваме, че много от направените оценки са приповдигнати и субективни, но да не забравяме, че  едно от основните наши задължения е чрез работата си, да събуждаме и развиваме чувства на национална гордост, базирайки се на точния прочит на историческите факти.

И ако при обикновената статистическа справка в края на всяка година за посетителския поток липсва тяхното мнение, то ние го откриваме тук, споделено в спокоен прочит в Книгите.

Мая Драганова - уредник в отдел „Връзки с обществеността“

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: garadinki (12.12.2012) | Автор: Мая Драганова
Преглеждания: 81
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси