Комуникативните възможности на Регионален исторически музей - Враца - Статии 2011 година - Културно-масова работа - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:19Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [3]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [7]
Статии 2015 година [3]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Културно-масова работа » Статии 2011 година

Комуникативните възможности на Регионален исторически музей - Враца

Музеите възникват като културно-просветни институти за събиране, проучване, обработване, опазване и популяризиране на музейните ценности – паметници на културата, творби на изкуството, образци от живата и неживата природа и др.

Музейното дело във Враца има своите дълбоки корени още в епохата на Българското Възраждане. От частната музейна сбирка на фамилията Хаджитошеви, някъде от началото на ХIХ в., през музейната сбирка във Врачанската мъжка гимназия от 1924 г. и тази на Ученолюбивото дружество „Развитие“, слели се впоследствие в един общ „музей“ (1941 г.) – в кулите на Куртпашовите и Мешчиите, в Стефанакьовата къща, за да намери своя постоянен дом в специално построеното за целта крило в Двореца на културата.

През 1980 г. е открита новата експозиция на Врачанския исторически музей, разгърната на площ от 4027 кв. метра и разположена на различни нива. Разчупената вътрешна архитектура и чудесната акустика в сградата предоставят идеални възможности за синтез на историческата информация и изкуствата, при експонирането на временни и гостуващи изложби, провеждане на концерти-спектакли, тематични вечери и чествания.

Чрез отдел „Връзки с обществеността“ към музея, са създадени контакти с обществените и просветни институции в града – Държавен архив, Регионална библиотека „Христо Ботев“, Читалище „Развитие“, Младежки дом и Инспекторат по образованието, от които получаваме съдействие за културната ни и педагогическа програма, а чрез масмедиите – резонанс за проявите ни.

На първо място трябва да отдадем дължимото на Община Враца, без чиято финансова подкрепа инициативите ни не биха могли да се осъществят.

С откриването си, експозицията ни се превръща в културен център с основен приоритет – съхраняване на историческата памет, където научните сесии и конференции стават водещо звено. За 30-годишен период са реализирани редица такива – сесията за 1300-годишнината от създаването на Българската държава с научен ръководител проф. д-р Бистра Цветкова, сесията в гр. Криводол с участието на колегите ни, съвместната конференция със СУ „Св. Кл. Охридски“ на тема „Приносът на Врачанският край в националната ни история“, международната научна сесия по повод 250години от рождението на Софроний Врачански, научната сесия по случай 130 години от рождението и 90 години от убийството на Васил Кънчов с ръководител проф. д-р Величко Георгиев, националната научна сесия „Христо Ботев и неговата чета“ с научен ръководител проф. д-р Николай Генчев, сесията за Дико Илиев по повод 100 години от рождението му, с ръководител проф. д-р Николай Кауфман, научната сесия за просветното дело в община Мездра, юбилейната научна сесия, посветена на 50 годишнината на Регионалния исторически музей във Враца с ръководител ст.н.с. Иван Райкински и юбилейната научна сесия по повод 40 години от проучването на царските погребения в Могиланската могила във Враца и 20 години от откриването на Рогозенското съкровище, с научен ръководител проф. д.и.н. Александър Фол. Тази дейност върви успоредно със задълбочена изследователска и издателска работа, която успешно развиваме. От „Известията на музеите в Северозападна България“ и библиотека „Български Северозапад“ към тях до момента са излезли около 60 книжки. През последните години излязоха от печат луксозните издания „Каталог на РИМ – Враца“, „Могиланската могила във Враца“ и редица научни публикации.

От 1990 г. стартираха Зимните четения на музея, броят на които достигна цифрата ХХІІ. Те са своеобразен отчет на музейните специалисти пред колегия и гражданство за целогодишните им изследвания по дадени проблеми. Поднасянето на текстовата част е почти винаги с презентация от снимков и графичен материал, а разработките до 2011 година са 180. 

Професионални контакти поддържаме и с колегите си от страната, като творчески срещи, гостувания на изложби и размяна на научно-рекламна информация. Такива са срещите ни за юбилейни годишнини, гостуванията с изложби на НВИМ, Националния литературен музей, Националния политехнически музей, НХГ и къщите-музеи „Иван Вазов“, „Петко и Пенчо Славейкови“ – София, ГУ на архивите при Министерски съвет с изложбата „Реликви от Априлската епопея“, изложбата „Българите в Бесарабия“ на Етнографски институт с музей към БАН, Великотърновския музея със студио „ЛИК“, Художествената им галерия „Борис Денев“, къщата-музей „Емилиян Станев“ с изложбата „Към всичко подхождай с любов“, гостуванията на Историческия музей от Ловеч, на къщата-музей „Христо Ботев“ от Калофер, на Историческия музей и ХГ „Кирил Петров“ от Монтана, на Регионалния и Военно-исторически музеи от Плевен, на ХГ „Станислав Доспевски“ от Пазарджик. Последните няколко години поради обективни причини, професионалните срещи между колегиите пооредяха, но добрата атмосфера  се запази.

От 2010 г. РИМ – Враца разполага със свой сайт, включен в компютърната интернет мрежа, което облекчи работата на специалистите в научните търсения и контактите им. Комуникационната връзка между колегите премина на друг етап в рекламно-маркетинговия процес и в общополезната дейност по опазване на културните ни ценности.

Най-динамична социокултурна проява си остават музейните изложби, чрез които периодично привличаме почитатели на родното и чуждестранно изкуство. Все още се помнят изложбите  „Символи, богове и древни знаци“, „Накитите през вековете“, „Първи български буквари“, „Оригинали и копия от документи, свързани със семейството на Христо Ботев и неговата чета“, „Документалното наследство на Васил Левски“, „Стоян Заимов – ратник за свободата на България“, „Реликви от Освободителната война 1877-1878 г.“, „Мигове от стара Враца“, „30 години Атомна електроцентрала Козлодуй“, юбилейната изложба „50 години професионален Исторически музей във Враца“, фотодокументална изложба „20 години Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“, изложбата „Руско-турската освободителна война (1877-1878)“ съвместно с Научния архив при БАН, изложбата „Да видят всички по света, че българский народ живее“ -  на НЛМ и къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“, антропологичната изложба „Човекът в миналото“ на Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН, посветена на 140-годишнината от основаването на БАН, фотодокументалната изложба за 30-та годишнина от откриване на музейната експозиция в Централната сграда.

По повод годишнината от 2010 г., музеят се  обогати с нова атрактивна експозиция-дарение „Каменна дъга“, която по специфичен начин внася нова атмосфера в залите му.

Внушително е присъствието и на Художествената ни галерия която се родее с едни от най-значимите български творци като проф. Андрей Николов, проф. Цено Тодоров, проф. Пенчо Георгиев, проф. Иван Ангелов, Сидония Атанасова, проф. Иван Фунев, Борис Коцев, Крум Панов, Кирил Буюклийски и др. Техни произведения са притежание и постоянно присъстват в галерийните зали, а юбилейните им изложби са празник за ценителите на художественото изкуство. Врачани имаха възможността да се докоснат до оригиналните творби на Станислав Доспевски, до изложбите „Портретът през Българското възраждане“, „Иконите от Тревненската иконописна школа“, „Национално-освободителните борби в съвременното българско изкуство“, „Български манастири“ и редица други.

Концертите чрез синтез на художественото, музикално и певческо дарование също са налагаща се потребност за съвременника ни. В голямата ни зала на ХГ „Иван Фунев” при РИМ – Враца - обичайно място за честване на забележителни събития - са звучали произведения на ансамблите „Йоан Кукузел – Ангелогласния“, „Бревис“, на камерния хор „Полифония“, квартетите „Еолина“ и „Димов“, на възпитаниците на Детската музикална школа във Враца и училището по изкуствата СОУ „Отец Паисий“, станали вече традиционни. А в честванията на националните ни светини Ботев и Левски, задължително словото се слива с музикално-поетичния спектакъл.

След откриването на ЕВК „Св. Софроний Врачански“ (1987 г.) и постоянната експозиция в църквата „Св. Възнесение“ (1989 г.) се възроди погледа към народната ни традиция. Заредиха се портретни вечери на редица народни певци и инструменталисти – медалисти от Националните събори на народното творчество в Копривщица; вечери на българския бит и духовност; литературни четения; оживяха старите градски традиции „На бяло сладко“, „Врачанските вина, врачанските теферичи и стара Враца по гроздобер“; практиките свързани с традиционния календар като: Трифон Зарезан, Първомартенска обредност, Пролетни и Великденски празници, Гергьовски и жетварски практики, Традиционната сватба, Коледните и Новогодишни тържества. И всички те съпътствани с изложби, показващи уменията на българката и верния й усет за красота и изящество, пренесла ги с любов чрез потомството си, за да продължи отколешната традиция, а това са „Детски свят“, „Традиционни плетива и везбена орнаментика“, „Светът на майстора“, „Българката на синора на две епохи“, „Везба за чудо и приказ“,  музейната работилница за перашки с изложби на великденски яйца и обредни хлябове, изложбите на ръчни плетива и тъкани, коледните изложби на традиционни суровакници и новогодишни картички.

В последните години се възродиха и занаятите чрез действащите работилници за приложно изкуство, копаничарство, медникарство и резбарство в рамките на Етнографско-възрожденския комплекс, произведенията на които все по-често виждаме на изложбите-базари и магазините, с послание – масовия потребител.

Би било чудесно ако успеем да разширим диапазона на тази дейност чрез ателиета за керамика и сувенири по образец, за реставрация и изографисване на икони, за тъкане на традиционни шевици и ръчно плетиво на покривки и брюкселски дантели, а рекламните каталози и Интернет мрежата спомогнат за намиране  на заслужен пазар тук и в чужбина. Да се надяваме, че в близко бъдеще ще имаме възможността да видим плодовете на тези наши усилия.

Активизирахме дейността сред учащите се чрез интересни инициативи от съвместната ни образователно-информационна програма. В помощ се яви и откритата на 20 май 2010 г. Специализирана библиотека на музея. Резултатите не закъсняха: Графити-Фест, Изложбата-Концерт „Рокът – част от историята?!“, фотодокументална изложба с мултимедия „20 години от падането на Берлинската стена“, дискусията „Новите символи на прехода“, дискусията за Васил Левски, изложбата „Враца през погледа на младия художник“ (Тракийското селище, Античния град и Средновековната крепост), „Хайдушката вечер“ с дискусия и възстановка на хайдушки „табиети”, срещата-разговор с изложба „Имаме среща, приятели!“ и редица други. Постоянни са и връзките ни с тур-агенциите и с чуждестранните културно-информационни центрове, за включването на експозициите ни, отговарящи на съвременните европейски стандарти в рекламно-атрактивната и туристическа мрежа. Домакини станахме на редица инициативи в тази насока като: изложбата за природните забележителности на Швейцария, вечерта, посветена на Сергей Есенин с гостуването на театър „Есенин“ от Украйна, възпоменателната вечер за кубинския поет Николас Гилен по повод 100 години от рождението му, експонирането в музея бюста на кубинския поет Хосе Марти, фотодокументалната изложба „Архитектът Константин Йованович“ и срещите с представители на побратименият ни град Бор, Сърбия, Вечерите за Беларус с изложбата „Децата на Кобрин рисуват България“, изложбата „Полша през очите на европейците“, съвместна инициатива с Полският институт в София, изложбите-живопис и приложно изкуство на Словенското и Южнокорейско посолства у нас, документалната изложба за „Елена Рьорих“ по случай 75-годишнината от подписването на Пакта Рьорих, дело на Националното сдружение „Рьорих“ – член на Международния център „Рьорих“ - Москва.

Очертаните насоки в развитието на Врачанския регионален музей и комуникативните пътища ни предоставиха възможност с годините да наблюдаваме как  експозициите трайно се превърнаха в търсено място за културен отдих и естетическа потребност, където в контекста на днешния ден, посетителите намираха „близостта от миналото“. Тези констатации се потвърждаваха от обобщенията на анкетните допитвания от недалечното минало и от директните посетителски мнения чрез Книгите за впечатления.  Ежемесечният ни информационен бюлетин даваше възможността за своевременната информираност на гражданството за културният ни живот. Доколко сме на прав път ще покаже времето.

Мая Драганова - уредник в РИМ-Враца

Категория: Статии 2011 година | Добавено от: garadinki (12.07.2011) | Автор: Мая Драганова
Преглеждания: 116
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси