ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ (1900-1940г.) - Статии 2015 година - Художествена галерия - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:11Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2010 година [1]
Статии 2014 година [1]
Статии 2015 година [2]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Художествена галерия » Статии 2015 година

ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ (1900-1940г.)

Роден на 1 февруари 1900 г. в гр. Враца, по времето, когато българското художествено изкуство се развива под знака на смели новаторски търсения за нова съвременна идейност, Пенчо Георгиев е сред имената на най­известните художници от този период, наред със съгражданите  му  Андрей  Николов,  Цено  Тодоров, Иван Ангелов,  Борис Коцев,  Иван Фунев и др.

Пенчо  Георгиев постъпва в Държавната художествена академия и я завършва с отличие през 1925 г., надминал учебното равнище на Ателието по декорация. През следващите три години създава редица проекти за декори и костюми за Народната опера – София и Русенския общински театър. През есента на 1928 г. Пенчо Георгиев спечелва конкурс за специализация в чужбина и заминава за Париж, където учи в няколко различни ателиета приложно изкуство и създава редица гравюри и живописни творби със сюжети из живота на народните низини и периферията на френската столица. След завръщането си в Родината, художникът се отдава на разнообразна художествена дейност и работи главно в областта на графиката и театралната декорация.

Цялото живописно и графично творчество на художника       - от първите му декоративно стилизирани картини "Оплакване", "Задушница", "Прощаване" и др. до живописните му и графични творби от Парижкия цикъл, е белязано и одухотворено от голямата чувствителност и сърдечност на художника и се отличава със забележителни артистични качества на изпълнението. Основното и същественото в творчеството на Пенчо Георгиев е неговото сюжетно съдържание с главна тема – човекът от народа и неговата лична и социална съдба в буржоазното общество. Всичките му творби преди заминаването му в Париж като "Бедствие", "Слепият гадулар" и др. определят насоката на неговото творчество от този период. Работите му се движат в тоя кръг на изострено страдание. В графиката му "Три жени" лицата им са на мъченици, а дори и онези чужденци, които по­късно се явяват в Парижките скици и композиции на художника, също излъчват скръб и терзание. Като стилова необходимост, човешкото лице в платната му добива иконна суровост и строгост с подчертаните следи на дълбока горест. Технически, Пенчо Георгиев   търси съзнателно живописната стилност на иконата. Използвайки линеално и тонално нашата икона, художникът във всички посочени композиции достига личен стил в една мека гама, в която има много скръб и лирика. Тези негови работи до отиването му в Париж, декоративни и понякога лишени от жизненост за сметка на стилови композиционни търсения – са от голямо значение за времето, когато се появяват и напълно определят дарованието и мирогледа на художника.

След заминаването си в Париж през 1929 г., Пенчо Георгиев посещава музеи и ателиета и се учи от художественото богатство, което предлага една друга култура. Внезапно, мъчителната борба за форма, стил и сюжет, с едно просветление и лекота отпадат в неговите парижки етюди и композиции. Творбите „Из Париж", „Парижки таксита", „Улица-Париж", „Танц-Париж", „Безработен", „Работници", „Продавачи на птици", „Парижки продавач" са една жизнена пространствена живопис. Сребристата гама на тия платна, както и отрудените фигури в тях, не са лишени от тревогата на по­ранните му платна, а болката и някакво смъртно заплашване се долавя не само в лицата, но и в багрите и в архитектониката. Тия платна  трябва да послужат за изходна точка на работите му след завръщането в България. Вече в Родината, Пенчо Георгиев заработва за сцената с рядка обич и упоритост. Той посвещава на театъра въображението, живота и цялата си художническа гордост.

Пенчо Георгиев дава едно стегнато и просто декоративно разрешение на най-популярната пиеса „Иванко", намира декоративен стил на „Янините девет братя", на „Призори", което е от голямо значение за българската театрална постройка. Големите качества на Пенчо Георгиев като театрален декоратор са, че той умее да съчетава дори архитектоничната фантастика, лирика и своеволие с практичните изисквания на мизан-сцена и ритмиката на човешкото тяло. Създава и редица илюстрации, между които и илюстрации  към народни приказки.

Талантливото и дълбоко по съдържание живописно творчество на Пенчо Георгиев изпълва значителна страница от развитието на българското изкуство. То е ценен принос и в съвременното му развитие, в стремежа му към по-голямо многообразие и богатство на жанрове, стилови форми, творчески  индивидуалности и лични похвати и предпочитания.

 

По повод 115 г. от рождението и 75 г. от кончината на Пенчо Георгиев, в Малка зала на Художествена галерия „Иван Фунив” при Регионален исторически музей – Враца, е подредена изложба с негови творби.

 

Христо Божков – зав. отдел „Художествена галерия” при РИМ – Враца.

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (19.02.2015) | Автор: Христо Божков
Преглеждания: 75
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси