240 година от рождението на Иван Замбин - Статии 2015 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 28.04.2017, 01:29Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 41
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2015 година

240 година от рождението на Иван Замбин

Една от най-забележителните личности на възрожденска Враца е Иван Атанасович Замбин. Потомък на знатен врачански род, той е роден през 1775 г. Определян е като „мъж богат и личен”, търгува с традиционните за Врачанския край вино и коприна, знае и ползва руски, турски, гръцки и румънски езици. По думите на Вера Мутафчиева „може би най-издигнатият българин от 18-ти век”.

Не случайно именно върху него пада изборът да участва в Първата българска дипломатическа мисия в Русия през Възраждането.

Много и разностранни са обстоятелствата, спомогнали именно във Враца да се зароди и реализира идеята да се потърси близката помощ на Русия за премахването на османското владичество в българските земи. Парадоксално е, но сред тях са и феодалните размирици от края на 18 в. – бунтът на Осман Пазвантоглу. Защото наред с разорението и насилието, които навличат на Врачанския край, те водят до необходимостта турските власти да въоръжат българското население, неспособни сами да се справят с бунтовниците. Силата на оръжието повдига бойния дух и сплотява врачанското население.

Несъмнена заслуга за осъществяването на идеята за изпращането на врачанската депутация в руската столица има и просвещенецът, книжовникът и църковен реформатор св. Софроний, епископ Врачански.

Освен това, Александър I в началото на 18 в., продължава агресивната политика на Екатерина II към Турция. В тази връзка тайно в България се изпращат руски пратеници, а през 1800-1801 г. такива идват и във Враца. Както се вижда от запазената кореспонденция на Иван Замбин и другия участник в мисията Атанас Николаевич Некович, те са се срещали с тях. В прошението си до руското правителство врачанските депутати напомнят за „политическите причини, поради които през 1800 и 1801 г. беше в града ни един пътешественик от Санкт Петербург“.

От други документи става ясно, че и двамата врачани притежават завидна за времето си осведоменост върху състоянието на Княжествата, северозападните български и сръбските земи и политическите интереси и действия на Великите сили. Генерал Горич, който докладва за пристигането на българските пратеници в Петербург, свидетелства, че ги познава „със склонността си да работят за общата полза”. И дори препоръчва да бъдат материално подкрепени, за да се върнат във Влашко и Молдова и информират руското правителство за настъпващите политически промени там.

Хора с изявени политически и книжовни интереси и с горещ патриотизъм, през есента на 1804 г. двамата избранници поемат към Русия. Във влашката столица те се срещат с доскорошния им първосвещеник Софроний Врачански и с живеещи тук българи. След водените помежду им разговори се сформира т.н. „Тайно общество“, оглавено от Врачанския епископ, а в състава му влиза и врачанинът Симеон Кипарис. „Обществото“ се явява първата българска политическа формация през Възраждането, развила многостранна дейност за облекчаване участта на поробените българи.

През ноември 1804 г. Иван Замбин и Атанас Некович вече са в Петербург. Първите им опити да ангажират вниманието на руските правителствени среди с тежката участ на сънародниците им се оказват неуспешни, преди всичко защото нямат задължителните за такива случаи официални пълномощия. В Азиатския департамент на руското външно министерство се решава българското пратеничество да се приеме, когато представи необходимите препоръчителни и гаранционни писма, изпратени „от тяхното отечество - Враца“.

През септември 1806 г. врачанските депутати се обръщат с молба към руското правителство да им се отпуснат средства, с които единият от тях да се завърне в България и набави необходимите „верующи” грамоти: „ние ще бъдем много благодарни, ако един от нас се върне в нашето Отечество и от този град донесе потребните пари, да достави тук тези документи, с помощта на които може да се докаже целта на сегашното ни пребиваване, предаността на нашите съотечественици към Русия и общата полза от нейното покровителство“.

Междувременно през октомври с.г. Русия, провокирана от Турция, която западните държави и най-вече Франция подстрекават, ù обявява поредната война. Молбата на двамата български представители е удовлетворена и през април 1807 г. Атанас Некович тръгва към България.

В Букурещ той намира голяма част от инициаторите на врачанската депутация и най-вече Софроний Врачански. Именно той в послание до руския министър на външните работи граф Румянцев потвърждава, че Замбин и Некович „са избрани от всеобщия съвет на нашия род за общонародна полза и толкова трудности понесоха и жертвуваха живота си в опасни случаи, за да намерят средства за спасението на своето отечество“, но не са подсигурени с писмени пълномощия, поради опасността те да попаднат в ръцете на турските власти, които „биха засилили тиранството свое към техните съотечественици“.

Останал в Русия, Замбин внимателно следи международните събития и противоречия между великите сили, за да се използват в интерес на българите. Той ратува за общобалканско освободително движение при близката подкрепа на Русия. В обединените сили на покорените балкански народи и помощта на Русия, той вижда залога за освобождението на своя народ. „Моля, уведомете ме – пише Иван Замбин от Русия – в какво състояние се намират сега Влашко и Молдова, продължават ли неприязнените действия, до кое място са стигнали нашите войски [българските доброволчески отряди в Първото сръбско въстание от 1804 г.] и какво се чува за сърбите, вие ми писахте, че Черни Георги [Кара Георги] обсадил Видин. Моля покорно за всичко да ме осведомявате най-подробно“. С неговото мнение се съобразява и св. Софроний Врачански. Интересно е, че Замбин поддържа връзката си с епископа чрез съгражданина си Симеон Кипарис.

На 18 февруари 1808 г. той получава дългоочакваните „верующо писмо“ и „грамоти за общополезни работи“, в изготвянето на които самият той има най-голям дял, подписани от Софроний Врачански „епископ от болгарския области“ и на 26 същия месец Замбин ги представя на княз Алексей Куракин, министър на вътрешните работи на Русия със съпроводителна бележка: „Удостоете с приемане това запечатано писмо … тук е съдбата на нашия народ… Вие, като патриот на своето отечество, не отричайте милостиви господарю, да станете не само патриот и на нашето отечество, но и виновник за спасението на погиващите. Такава една милост от страна на Ваше сиятелство ще запечата в сърцата на всички от тъй многобройния народ и на послешните потомци на тоя народ, в името на който аз се явявам и моля Вашето застъпничество.“

Българските прошения са докладвани лично на руския император Александър I.

Стоически понесъл несгодите на емигрантския живот, крепен от вярата, че е полезен на Отечеството си: „Любезни друже! Вие се утешавате във Вашето положение и аз в своето. Нази двамината Бог определил да имаме еднаква съдба и ние сме длъжни да претърпим без роптание всичката световна суета.“, през есента на 1808 г. след тежко и продължително боледуване Иван Замбин приключва земната си мисия и никога не научава резултатите от напрегнатата си дипломатическа дейност.

Дипломатическата мисия „Замбин-Некович“ е първата сериозна стъпка за спечелването на Русия в полза на българската кауза. Фактически тя проправя пътя на по-близкото взаимодействие и сътрудничество между българите и русите във военните кампании срещу Турция. През 1810 г., във връзка с руско-турската война от 1806-1812 г. се създава и първата българска доброволческа армия „Земское болгарское войско“.

От тук насетне Русия започва да оказва различна помощ на българското национално-освободително движение.

Врачанската депутация в Русия бележи връх в развитието на българската политическа мисъл до този момент и оставя трайни следи в българската история.

 

Валерия Тарашоева

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (10.09.2015) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 45
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси