180 години от Велчовата завера - Статии 2015 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 23.06.2017, 13:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2015 година

180 години от Велчовата завера

В далечната 1957 година видният врачански историк Иван Ангелов издава една малка по обем, но забележителна по съдържанието си книжка „Враца и врачани в борбата за освобождение от турско робство”, превърнала се в своеобразен справочник за деятелността на някои от видните врачански личности през Връзраждането.

Един от очерците в нея е посветен на Иванаки (Йованаки) Йонков Кюркчията – Врачанлията, деен участник във „Велчовата завера“ от април 1835 г., един от най-значимите опити за национално освобождение през първата половина на XIX век.

В българската историография съществува противоречие, относно родното място на поборника, защото данните са повече от оскъдни. Известно указание за това дава прозвището му Вратцалията. Но дали то произлиза от град Враца (Вратца) или пък от село Вратца, (дн. Стефаново) Ловешко не е ясно. Самият Иван Ангелов акуратно посочва „Днес ние не знаем кога се е родил той, нито кога се е преселил в Търново. Не знаем също къде е бил домът му, нито каква е била съдбата на неговите близки”. Според застъпниците на другата възможност Иванаки Йонков е родом от село Вратца, Ловешко. Още като малък той напуска родното си село и заминава за Ловеч, където учи и усвоява кожарския занаят, а сетне трайно се установява в Търново.

Видно е, че прякорът „Вратцалията” или „Врачанлията” би могъл да произхожда, както от град Враца (Вратца), така и от село Вратца, Ловешко, макар че пристрастно следва да посоча, че в спомоществователските списъци на българската възрожденска книжнина, а и не само там, именно дарителите от град Враца се обозначават като „врачан“, „врачанец“ и пр. Не може да не се изтъкне също, че в град Враца се зараждат и осъществяват едни от най-забележителните идеи за освобождение на България в началото на ХІХ в. – мисията „Замбин-Некович” в Русия от 1804 г., българо-гръцката църковна разпра с искането на врачани за владика-българин и др., което обяснява родолюбието и борбения дух на Иванаки Йонков.

В старата престолнина Иванаки постепенно се издига и налага в кюркчийския занаят и в началото на 30-те години на ХІХ в. вече е първомайстор на кожаро-кожухарски (кюркчийски) еснаф, ползващ се с голямо уважение и влияние в града. По традиция търновските кожухари честват патронния си празник – денят на св. Илия в едноименния Плаковски манастир, който подпомагат и поддържат и който се превръща в център на Велчовата завера.

Когато през 1834 г. в гореспоменатия манастир, по подобие на гръцката Завера, неколцина българи от Търново, подбудени от капитан Георги Мамарчев (по това време комендант на Силистра) образуват т.н. „Бунтовен комитет“ („Тайно дружество“), сред тях е и Иванаки Йонков – Кюркчията. Комитетът се заема с подготовката на народно въстание срещу турската власт, което трябвало да избухне на Великден 1835 г.

Едни от най-ревностните сподвижници на „Заверата” са търновският търговец Велчо Атанасов – Джамджията, по чието име тя остава известна в българската история, Никола Гайтанжията, Димитър Софиялията, хаджи Йордан, отец Сергей, игумен на Плаковския манастир и др.

Съзаклятниците предприемат енергични приготовления за въстанието. Те обикалят Елена, Дряново, Трявна и останалите по-големи селища в Търновско. В повечето от тях са сформирани доброволчески чети и групи, които предвождани от капитан Мамарчев трябвало да превземат Търново и провъзгласят Велчо Атанасов за княз, след което въстаниците следвало да овладеят и старопланинските проходи в централна Стара планина. Замисълът е да се образува автономно княжество, което да се превърне в база за по-нататъшни освободителни действия. При успех автономният статут трябвало да се разпростре върху всички български земи.

Намеренията на бунтовниците обаче са осутени от издайничеството на х. Йордан Кисьов от Елена. След упорито сражение с турците в Плаковския манастир, водачите на въстаниците са заловени и избесени. Единствено Георги Мамарчев, като руски поданик е интерниран на остров Самос, а като духовно лице е пощаден и игуменът на Плаковския манастир Сергей.

Иванаки Йонков е арестуван и след произнесената смъртна присъда от извънредния съд, по настояването на видинския валия Хюсейн паша е изпратен във Видин, а след това на 14 април 1835 г. е обесен полумъртъв в Ловеч.

Буди недоумение защо видинският паша изисква бунтовника, след като нито Търново, нито Ловеч са под неговата юрисдикция. Това е надеждна индикация, че Иванаки Йонков е родом от Враца, която спада и е подвластна на Видинския пашалък. Съществува версия, че той за назидание е трябвало да бъде обесен в родния си град Враца, но не могъл да издържи дългият път и затова е обесен в Ловеч.

Независимо къде е роден Иванаки Йонков Кюркчията, той със сигурност е от онези смели и непокорни българи, които не се поколебават да жертват живота си за свободата на своето Отечество и заслужава нашето преклонение и почит.

 

Валерия Тарашоева – гл. уредник в отдел „История на България XV-XIX в.”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (07.05.2015) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 45
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси