140 години от кончината на Кръстю Пишурка - Статии 2015 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:12Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2015 година

140 години от кончината на Кръстю Пишурка

Една от първите си поетични творби Кръстю Пишурка съчинява като учител в родната си Враца и под наслов „Един ученик моли отецът си да го остави на наука“ е публикувана в „Цариградски вестник“ на 28 октомври 1850 г.

Кръстю Пишурка е ученик на видния просветител и книжовник Константин Огнянович, открил през 1822 г. първото светско училище във Враца. Именно по давление на именития си учител той продължава образованието си първо в Софийското елино-греко-славено българско училище, после в гръцкото училище в Пловдив и накрая в гръцкото училище в Куручешме (Цариград).

През 1847 г. той вече е учител във Враца и полага основите на класното училище, разделяйки учениците си на класове. В началото на юни следващата 1848 г. Кръстю Пишурка провежда първия в града публичен изпит. При все показаните безспорни успехи, постигнати от учениците на младия и начетен учител, породилото се неразбирателство между него и епископ Агапий го прокужда от Враца.

Но в 1850 г. Кръстю Пишурка отново се връща и учителства в родния си град и оттогава датира посоченото по-горе негово стихотворение. Година след това, обаче, той окончателно напуска Враца и трайно се установява в Лом.

Отново „Цариградски вестник“, дописник на който е и Кръстю Пишурка, съобщава в броя си от 24 ноември 1856 г., че той е превел от сръбски език в стихотворна форма „Аделаида Алпийската пастирка“ и търси спомоществователи за издаването ù. Още на 1 декември с. г. вестникът започва да издава в подлистника си този превод на Пишурка, посветен на „новозаведеното” читалище в Лом, където Пишурка решава да постави и „театро”, като побългарява „Многострадална Геновева”.

Наред с читалищната си и театрална дейност, Кръстьо Пишурка не прекъсва и своите книжовни и литературни занимания. Така през 1864 г. той издава в Браила „Сбор от български песни”, а в 1871 г. във Виена излизат „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки” и „Буквар за изучаване на българския язик за дятцата.”

Освен „Аделаида”, Пишурка публикува и други свои преводи и компилации, които нарича побългаряване, като „Опелото на Исуса Христа“ (Русчюк, 1869), „Ис(з)паднал търговец или смъртна жертва“ (позорищна игра в три действия, Виена 1870), „Момина китка или книга за секого“ (Виена, 1870) и последния му преводен труд „Рахилин плач“ (Белград 1872).

Изключителна заслуга на Пишурка е, че той не само съчинява и побългарява, но и разпространява книжовните си трудове из целия Северозапад.

Макар че творчеството на Кръстю Пишурка попада и под прицела на Любен Каравелов „нямате право да прекроявате чуждите произведения…нашият обичай да побългаряваме каква да е книга без да упоменеме чие е тя съчинение…е чисто шарлатанство или хайдутлук“, визирайки „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ и „Момина китка или книга за секого“, на която Пишурка този път добросъвестно е посочил автора ù, вероятно раздразнен от факта, че тя отново е „побългарена от френски“, както и „Куткудачка или разни морални стихове и прикаски“, „написана само за петлите и за кокошките, защото българите не разбират още птичият език“. За последното издание Пишурка е взет на подбив и от Христо Ботев „музикословеснеишият г. Пишурка за честта на музите и на неговата „госпожица правда“ и „мадам кудкудячка“.

Пишурка, обаче, още в предисловието си към „Аделаида Алпийската пастирка“, за чието издаване лептата си дават 99 спомоществователи от Враца и 51 от Оряхово, изказва съжалението си, че „За българската просодия, или наука за стихотворения още ни един от нашите учени стихотворци не напечати някоя книга, по която свички ония, които обичат да пишат на стихове, да могат да ся ръководят.“ и моли да не го „осъждат за неприятностите и грешките“.

Пригаждайки към българските условия на живот много от чуждите творби, Пишурка преследва една основна цел – пробуждането и просветяването на българите.

          Негативните отзиви не омаловажат изключителните заслуги на Кръстю Пишурка за новобългарската култура и книжнина. Неговите усилия за създаване и разпространение (сътрудничи на Христо Г. Данов и отваря книжарница в Лом) на новобългарски книги, преводни и оригинални, стихотворните му опити, дописките във възрожденската ни периодика са несъмнен принос за развитието и утвърждаването на новобългарската образованост.

Земните дни на Пишурка свършват на 6 януари 1875 г. в Лом. В последния си път той е изпратен със сълзи от „всяка народност в града”.

Личност, съчетала в себе си ерудиция, дарование и находчивост, Пишурка привнася забележителен влог в националната ни култура.

Валерия Тарашоева – гл. уредник в отдел „История на България XV-XIX век”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (29.01.2015) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 174
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси