Паметникът на Христо Ботев и неговата чета на връх Околчица - Статии 2014 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:47Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2014 година

Паметникът на Христо Ботев и неговата чета на връх Околчица

Мястото за построяване на паметника на връх Околчица е указано още през 1901 г. от първата официална комисия за определяне лобното място на Христо Ботев, в която участват и Ботеви четници. Връх Околчица е предпочетен „като място видно, лично, достъпно и близко до последното сражение“. Тогава е положен и основният му камък.

В началото на 20-те години във Враца е създаден Ботевски комитет на обществени начала за „въздигане паметници на Христо Ботев и увековечаване на неговата епопея” и е открита специална сметка за набиране средства в цялата страна. Така е поставено началото на упорита и последователна работа за прослава подвига на поета-революционер и легендарната му чета на Козлодуйския бряг и във Врачанския балкан.

Със набраните средства през 1926 г., по случай 50-годишнината от героизма на Ботевата чета, на връх Околчица е издигнат железобетонен паметник във формата на осмоконечен кръст (православен руски кръст, знакът на българските опълченци) с височина 3,5 метра (преместен през 1936 г. в м. Ботева (Колова) поляна, в близост до с. Косталево).

Той обаче не удовлетворява Ботевския комитет, който продължава дейността си, като от местен преминава в национален. Започват да се набират средства и по държавен път.

През 1935 г. се решава да бъде издигнат нов паметник на връх Околчица. Междувременно Ботевският комитет преминава в ръцете на военното министерство, което възлага изработването на проекта на архитектурно-инженерното бюро Дограмаджиев-Новоселски. При неговото изготвяне активно се намесва и врачанската общественост.

Оформя се идеята паметникът да представлява железобетонна колона с форма на осмоконечен кръст, облицована с бял врачански камък и параклис в основата. Размерите на обелиска са 1,40/1,40 м с височина 26,40 м.

Строежът започва през пролетта на 1936 г., когато всъщност е трябвало да се открие в чест на 60-годишнината, а към края на ноември с. г. обелискът е готов. През следващата 1837 г. се строи параклисът и заслонът, а на 2 юни 1938 г. се предвиждало да стане и официалното представяне на паметника, но по различни причини това не се случва.

Обелискът се изгражда от строители с главен майстор И. Кръстев. При отсъствието на удобен път до върха и при тогавашната техника за издигането на паметника е проявен истински кураж, упоритост и твърда решителност.

По решение на тогавашния Министерски съвет 30 дка около паметника са определени за национален парк.

Политическите промени в България налагат отпечатъка си и върху паметника. Така за 2 юни 1949 г. осмоконечният кръст е заменен с петолъчка в бетонна конструкция, която остава не облицована, а през 1991 г. се възстановява автентичният вид на паметника.

Валерия Тарашоева - зав. отдел "История на България  XIV-XIX в.

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (29.09.2014) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 142
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси