Оскверненият сподвижник на свободата - Статии 2014 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:16Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2014 година

Оскверненият сподвижник на свободата

Името на Мито Цветков Бакалов или Бакалбашийски и разнопосочните му усилия при подготовката на Априлското въстание и участието му в Ботевата чета са познати на всички, докоснали се до документите и историографията на героичната епопея.

Той е роден във Враца през 1844 г. в семейството на Цветко и Калица Бакалбашийски. Неговият баща оглавява бакалският еснаф в града, откъдето произлиза и прозвището на фамилията. Самият Мито Цветков също се захваща с търговия.

Мито Цветков, по думите на Христо Никифоров Даскалов, е сред „по-личните младежи“ в града, които едновременно са членове на читалището, чиято „тайна цел“ всъщност е „революционна“, но и на действителния революционен комитет. Нещо повече, последният е основан на 10 юли 1872 г. именно в неговия дом.

Макар да няма категорични доказателства, много вероятно е точно Мито Цветков Бакалбашийски да е спечелил доверието на Левски при неговото посещение в града през август 1872 г. и нему да е издадено пълномощното от 16 септември с. г. „за в Лом и Оряхово да направи съгласието на речените места по-лесен път и по-сигурен за споразумение с Централния комитет и с другите места на окръжието им…“, знак, че основоположникът на ВРО е възнамерявал да превърне Враца в окръжие, но последвалите извънредни събития възпрепятстват замисъла му.

Когато на 21 октомври 1875 г. врачанските съзаклятници, с участието на бъдещите гюргевски апостоли Стоян Заимов и Иваница Данчев, възстановяват своя революционен комитет, изпреварвайки заседанията и произтеклите от тях решения на Гюргевския комитет за подготовка на въстание в България, те приемат и широк план за действие. Една от най-важните задачи е набирането на средства за закупуване на оръжие. За да осигурят по-значителна сума, врачани прибягват до закупуването на почек (т.е. на кредит) голямо количество лой и пастърма от местен турчин и някои българи. Според Димитър Страшимиров идеята за фиктивната сделка принадлежи на Мито Цветков, а изпълнението й се осъществява от него, в ролята на поръчител (гарант) и Иваница Данчев като купувач на стоката. И това е логично, защото Мито Цветков е този, който местните търговци познават и на чиято почтеност и добро име се доверяват.

Дейците, свързани с тази акция дотолкова са уверени в скорошното освобождение и светлите дни, които ще последват, че без колебание поемат върху себе си произтичащите от сделката финансови задължения, наивно вярвайки, че свободна България ще опрости направения заради нея дълг.

От тук насетне Мито Цветков безрезервно се отдава на каузата за въоръжаването на врачанското революционно окръжие, задължителна предпоставка за реализирането на предначертаното въстание.

На 17 декември стоката е прекарана през Оряхово в Бекет, където е продадена на търговеца Зеновски за 13 хиляди златни франка. Те са предадени на Янко Ванков от Крайова, чрез чиято кантора се поръчва доставката на пушки от Белгия.

Подробности за изразходването на получените от сделката средствата се съдържат в две писма на Никола Обретенов, писани в Гюргево до Тодор Чунчолов в Русе. Първото е от 31 декември 1875 г.: „За мене и моите 6 другари, които ще тръгнем, е дошел вече човек (Мито Цветков) да ни вземе, но кога ще тръгнем, не е известно... Помисли ти и приятелите какви патриоти има по онези страни, та са пратили човек за апостоли, а нашите русенци не могат да съберат пет пари. Този човек, който е дошел за нас, има 1 000 лири, но с тях ще се купят иглени пушки и ще ги прекараме за дето ще идем. … Но има и друго - този човек даде 100 лири и за другите 10 апостоли, които ще идат по другите страни.“

Очевидно част от врачанските пари са предоставени от Мито Цветков за покриване на разходите на гюргевските дейци при преминаването им в България. Димитър Страшимиров посочва още, че Мито Цветков „се считал в Гюргево като делегат на Врачанския комитет и в качеството си на такъв, изплатил на Димитър Горов 1000 лв. разноски, направени от апостолите, обитатели на Гюргевската казарма.“

Второто писмо на Обретенов е от 14 януари 1876 г. и разкрива, че Мито Цветков участва в договарянето на доставката за оръжие: „Този човек е сега с Драгостинова в Букурещ и направиха договор за 1000 пушки, които се определят за нашите места, и са дали вече 100 наполеона пей, а за другите пари, като приемнем стоката на границата, тогава ще ги броят.“

Редица документи потвърждават активността на Мито Цветков по посока осигуряване въоръжението на бъдещите въстаници, съвместно и в сътрудничество с Иваница Данчев, Димитър Горов, Андрей и Георги Матеви.

Намирането на добро, но и на сносна цена оръжие се оказва и сложно и трудно. По този повод Стоян Заимов, който обещава да осигури оръжие не само на поверения му окръг, но и за останалите, още в края на януари 1876 г. пише на Стефан Стамболов, че изпитва безпокойство „по причина на лошото положение на нашите работи“, а на сливенци: „Нищо не чакайте от нас (което ще рече оръжие), защото и нашата работа е малко като Вашата“.

Телеграма на Мито Цветков, пусната на 1 април 1876 г. в Бекет до Димитър Горов в Гюргево известява, че най-накрая спънките около набавянето на оръжие са преодолени и от Белгия са доставени пушки и револвери, които следва да се прекарат до Бекет в склада на Андрей Матев.

Врачанските дейци, след като разузнават дунавското крайбрежие, определят като най-удачно място за прехвърляне на оръжието на българска територия това при Козлодуй и Оряхово. В писмото си от 28 април 1876 г., писано в Бекет и адресирано до Мито Цветков в Крайова Никола Обретенов свидетелства, че: „8 талиги са вече дошли и чакат за стоката с 28 души, които ще бъдат водители и пазачи. Стоката освен от Козлодуй или от Оряхово не може от друго място да мине…”

Охраната по българския Дунавски бряг обаче се оказва засилена и каякчиите, които дори са взели предплата, в последния момент отказват да прехвърлят оръжието и то остава в Бекет. По-късно с него се въоръжава част от Ботевата чета. От тук произтича и една от главните причини за трагичния провал на въстанието във Врачанския край.

Това ни най-малко не намалява положените от страна на Мито Цветков изключителни усилия  Един от преките участници в посочените събития Андрей Матев с възхищение описва неговата личност и дейност: „Покойният Митьо Цвятков беше млад, интелигентен и много умен момък - като виждаше, че всичко зависи от въоръжаването на четата и надежда нямаше от никъде, нагърби се сам да разреши тази неизбежна най-важна задача…Той не се спря през 1875 и 76 години и се успокои, чак когато донесе и стовари оръжието.“

Мито Цветков е сред хората от най близкото обкръжение на Христо Ботев и макар да не влиза в щаба на четата, според Андрей Матев той, заедно с брат му Георги Матев и Георги Апостолов са тези, които „поканиха Христо Ботева да поведе четата сам, като взеха съвместно решение: преминаването с четата Дунава да стане с параход, защото е невъзможно с лодки от голямото наводнение“. Мито Цветков участва и в съвещанието, което се провежда на кораба, за да се обсъди окончателният план за завладяването му и мястото, където следва да спре. В спомените на Ботевите четници името на Мито Цветков се свързва, както с охраната на касата на парахода, така и с превземането на машинното отделение и пр.

След битката при Милин камък Мито Цветков, Иваница Данчев и Кирил Ботев неволно се откъсват от ядрото на четата. Отправят се към Веслец, но и там не намират другарите си. Мито Цветков тръгва към Берковския балкан, където на 25 май край Ново село е предаден, заловен и откаран в Берковица. Следствието на заловените в Берковица и околните села Ботеви четници и местни революционни дейци установява, че „8 души от тях … са взели активно участие във въстанието и са считани за бунтовнически главатари“, между които е и Мито Цветков, поради което се изпратени във Видинския санджак.

Дописка от Видин, поместена във в. „Нова България“ на 14 ноември 1876 г. известява, че турското население в града е поискало „да избие колкото въстаници има запрени във видинската тъмница… (участници в сръбско-турската война от 1876 г., Ботевите четници Стефанаки Савов и Мито Цветков и други дейци от Чипровци, Враца и пр.) сички около 50-60“, но до изстъпления не се стига.

Мито Цветков остава във видинския затвор до освобождението на града от османско владичество.

Завръща се в родния си град „уж да ся наслаждава и той на свободата, обаче не биде за дълго“, защото „за срам на врачани и за слава на днешните съветници, Мито Цветков и Мито Ангелакев (Йотин) са запрени за борч. Но не мислете, че борчът е техен, не, борчът е комитетски, на комитета във Враца… С тези пари и още други Мито Цветков стоя девет месеца във Влашко, организува Ботевата чета, купи пушки и мина заедно с четата в България…Всичкият град знае, че тези пари, за които са затворени тези родолюбци, са взети за обща полза, само родолюбивият председател на съдебния съвет не знае това нещо и в решението си казва, че тези пари не са за обща полза взети, но за тяхна сметка, затова и трябва да ги платят“.

Непонятно е как никой от бившите съзаклятници и другари на Мито Цветков не предприема нищо в негова защита и цялата му собственост е разпродадена, включая къщата, където е създаден врачанският революционен комитет.

Независимо от сполетялата го беда, Мито Цветков участва в обществено-политическия живот на града и по силата на своите убеждения се приобщава към поддръжниците на либералните идеи. През 1880 г. той е избран за помощник-кмет на Враца, но не след дълго, през март 1881 г. по здравословни причини си подава оставката. Действително здравето на Мито Цветков сериозно е разклатено след дългите месеци, прекарани във видинския зандан, но постигналата го злочестина, според Стефанаки Савов „повлия много зле върху него, поболя се и почина. Така свърши Мито, който даде всичко за България“.

По ирония на съдбата последните си дни поборникът за свободата на България изживява под покрива на един бей – хаджи Бег Лазов (същият, който подкупва предводителя на редовната турска войска по време на потушаването на бунта във Враца, за да не подпали и разсипе града).

Мито Цветков умира на 15 май 1881 г. във Враца. Градският общински съвет, отчитайки забележителния му принос за освобождението на България, решава да бъде погребан в двора на врачанската църква „Св. Николай“.

А барелефът на Мито Цветков е поставен върху първия паметник на Христо Ботев и неговата чета, издигнат през 1890 г. във Враца, закъсняла признателност на съгражданите му към неговата всеотдайна служба за освобождението на България.

Валерия Тарашоева - зав. отдел "История на България  XIV-XIX в.

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (29.09.2014) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 219
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси