Най-старата културна институция във Враца навърши 145 години - Статии 2014 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:18Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2014 година

Най-старата културна институция във Враца навърши 145 години

Дописка от Враца с дата 26 април 1869 г., поместена във в. „Македония“, най-влиятелния български възрожденски вестник, издаван от Петко Рачов Славейков, съобщава: „А ние младите, като пригледахме, че имаме нужда за едно читалище, потрудихме ся за основаването му… Читалището отваря и едно отделение за неделно училище…“. Очевидно по това време Враца е в просветен подем, плод на усилията на цялата общественост, в резултат на който отново е открито девическото училище и най-вече читалището в града. Забележително е, че в новооткритото читалище се разкрива неделно училище, „за да ся предава на млади, които не са имали честта да доседят в училищата“.

Читалището е самобитна българска културно-просветна институция със съществено значение за обновлението и напредъка на българското общество през Възраждането. Първите читалища у нас се появяват през 1856 г. в Свищов, Лом (инициирано от съгражданина ни Кръстю Пишурка) и Шумен. Макар и да не е сред първите, врачанското читалище изпреварва и е препоръчано от Петко Р. Славейков за пример на „старославныт град Търново”. Читалището изработва и приема и свой Устав, отпечатан в Цариград.

От първия брой на вестник „Свобода“от 7 ноември 1869 г. се разбира още, че врачани без колебание поместват новата си културна придобивка не другаде, а във владиковия конак (където се помещавала Митрополията), а прокуденият от града врачански епископ Паисий, определен като „българо-фанариотин“ отишъл в Русе, „за да тегли … на давия (съдебно дело)… врачане за 35 хиляди гроша, че му били превърнали епископията на читалище…“.

В новооснованото читалище, разбира се е обособена и читалня, в която се получават много възрожденски издания и вестници, между които Цариградски вестник, Дунав, Теракъ, Худавендикяр, Тюрки, Курие д, Ориан, Левант Хералд и др.

С читалището са свързани първите публични сказки и други образователни прояви, театралните представления, музейните сбирки, изобщо разнородни народополезни културно-просветни дейности.

Съдейки от информация на в. „Читалищно дело” от 1 декември 1926 г., че „в книжата на… Иванчо Цветков (е открита) една от книгите, водени от второто читалище във Враца „Напредък”, основано в 1871 г.”, то първото читалище не е просъществувало дълго. Затова пък правоприемника му успешно продължава и умножава родолюбивите му прояви. В разстояние на две години капиталът на читалището от 6 хиляди става 15 хиляди и „освен дето приима сичките български вестници, купувало е и купува сички нови издадени български книги, спомага на сиромашките деца, които ходят на училище, пращало е и ще праща… помощи в Цариград и Македония.“

Читалището също така е „обдържало учителката във Враца, говори се, че и тая година ще я поддържа, както са и говори за испращанието на един ученик в Габрово да са учи на негово иждивение“, четем в дописка от Враца, изпратена на 20 декември 1874 г.и публикувана във в. „Източно време“ на 4 януари 1875 г.

Врачанското читалище е не само просветителско средище, но и място, където скритом се пропагандират радикални идеи за освобождението на България. В болшинството си, врачанските съзаклятници са и читалищни дейци, както свидетелства в автобиографичните си спомени Христо Никифоров Даскалов, учителствал във Враца през 1872-1880 г. „Тайната цел на читалището бе революционна; членовете на читалището бяха и членове на революционния комитет… По-личните младежи, членове на читалището и на комитета бяха: Мито Анков, свещ. Коста Буюклийски, Зарчо Печеняков, Костаки Анков, Мито Цвятков, Саво Петров...“.

По разбираеми причини, след потушаване на Априлското въстание замира и дейността на читалището. То е възобновено след освобождението, през 1879 г. под името „Успех”, но очевидно не съществува пълноценно, защото в 1884 г. замрялото дружество „Успех” е възродено и преименувано на Ученолюбиво дружество „Развитие”, което съумява да надживее неизбежните политически обрати и премеждия през годините и да запази до днес ролята си на водеща културна институция в града.

Основаването на читалището във Враца през 1869 г. е факт с изключително значение за нашия град, способствайки в най-голяма степен за неговото културно развитие и възход.

Валерия Тарашоева - зав. отдел "История на България  XIV-XIX в.

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (29.09.2014) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 170
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси