Хаджи Тошо Ценов - първосъздателят на музейното дело във Враца - Статии 2014 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Петък, 23.06.2017, 13:27Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2014 година

Хаджи Тошо Ценов - първосъздателят на музейното дело във Враца

Тошо Ценов Василев е роден във Враца през 1749 г. Не съществуват сигурни податки за образованието, което получава и то едва ли е високо, но съдейки по делата му на висота е неговото самообразование. Предците на Тошо Ценов, както и самияj той, са закупували, каквато е била практиката на времето, ръкописи с компилативен характер, съдържащи и сведения за старата българска история и литература. Те са източникът за обогатяване на неговия духовен кръгозор и един от факторите, допринесли за изграждането му като истинска възрожденска личност, способна да предусети и отговори на нуждите на новото време.

Не е ясна първопричината, тласнала възрожденският търговец и първенец (който през 1803 г. посещава Божи гроб и става хаджия) към една странна и непозната за времето му дейност – издирването и събирането на материали с културно-историческо значение. Усърдие, довело до създаването на една от първите, ако не първата частна музейна колекция в нашите земи.

Известно е, че изключително въздействие за зараждането на националното самочувствие и интересът към историческото познание на възрожденските българи оказва „История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски. А св. Софроний, епископ Врачански, идвайки във Враца през 1794 г. носи със себе си един от своите преписи на Паисиевата книжица, с който не се разделя до края на земните си дни. Според преданието врачанският първосвещеник събирал в празничните и неделните дни по-будните представители на своето паство, сред които със сигурност е и Тошо Ценов и им четял от някаква книга за стародавните български царе и патриарси.

Това не означава, че точно от „История славяноболгарская“ идва първият подтик на х. Тошо Ценов да опознае историческото минало и да пристъпи към издирвателско-събирателска дейност. Защото през ХVIII в. не само Паисий се е вълнувал от историята на своя народ. Подобен интерес проявяват и Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Йосиф Брадати, Христофор Жефарович, Партений Павлович, а по всяка вероятност и други българи.

Може би първопричината за появата на трайния му интерес към историята на българите да тръгва от „Стематографията“ на Христофор Жефарович (наречен от карловацкия архиепископ Павел Ненадович „ревнител на българското отечество“), издадена във Виена през 1741 г. и предхождаща с две десетилетия Паисиевата история, екземпляр от която семейството е притежавало. Впрочем фамилната библиотека на х. Тошо Ценов е разполагала и с „Историа славено-болгарской народа“ на Йоан Раич, издадена в Будин през 1801 г., в която на българската история се отрежда първо и най-важно място.

Възможно е също така това увлечение да се е зародило и по време на многократните посещения на х. Тошо Ценов в Света гора, център на църковната образованост, книжнина и култура на православието. В големите манастири на Атон е имало обособени специални помещения за съхраняване на ценности, книги и ръкописи, т. н. скевофилакия (стая за съкровища), в които се пазят важни книжовни паметници, съдържащи сведения за българската история и култура, от които се ползва и Паисий.

Всъщност най-вероятно е и трите посочени причини да са оказали въздействието си върху будния и родолюбив врачански първенец, защото всяка една от тях има потенциалната сила да внушава и провокира патриотични начинания. Едно е сигурно обаче, че тази страст не се е появила изведнъж, а е плод на натрупвания, защото събирателската работа по принцип изисква познания и много търпение, а това в още по-голяма сила се отнася за Тошо Ценов, който няма собствен, но и няма откъде да черпи чужд опит в тази област.

В запазения богат семеен архив на Хаджитошеви в сегашния му обем няма преки свидетелства, оставени от х. Тошо Ценов, досежно неговата събирателска и колекционерска дейност. Ясно е обаче, че на времето си архивът е бил по-богат и е възможно да е съдържал и точно такива сведения. В момента е налице само един недатиран опис на археологическите и исторически материали от музейната сбирка на х. Тошо Ценов, изготвен около 1840 г. от неговия внук и следовник Тодораки Димитракиев Хаджитошев.

Проявите на х. Тошо Ценов по отношение издирването на историческите ценности му отреждат първенствуващо място сред основоположниците на културното движение за издирване, опазване и преклонение към родните старини.

Хаджи Тошо Ценов умира през 30-те години на ХIХ в. в родния си град. Неуморен и страстен изследовател на родното ни минало и притежаващ изключително чувство за историчност и приемственост, той успява да внуши и предаде увлечението си към българската история на своя внук Тодораки, който сполучливо продължава делото му и дообогатява семейната колекция със стотици нумизматични, палеонтологични и археологически образци, книги и ръкописи, османотурски документи и етнографски материали, предадени от него в голямата си част през 1894 г. в Археологическия музей и Народната библиотека в София, а малка част може да се види в „Димитракиевата” къща в ЕВК „Св. Софроний Врачански”.

Валерия Тарашоева - зав. отдел "История на България  XIV-XIX в.

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (29.09.2014) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 177
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси