Григорий Найденов - ратник на свободата и щедър благодетел - Статии 2014 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:04Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2014 година

Григорий Найденов - ратник на свободата и щедър благодетел

Разнопосочната родолюбива дейност на Григорий Найденов е свързана с крупни исторически събития от историческата ни летопис, проправили пътят към свободата и утвърждаването на „нова” България.

Той е роден във Враца на 30 януари 1854 г. и ако съдим по родната му къща, намираща се в центъра на някогашна и сегашна Враца, в непосредствена близост до църквата „Св. Възнесение”, то може да предположим, че произхожда от състоятелно и заможно семейство.

Първоначалното си образование Григорий Найденов получава във врачанското класно, известно като „Възнесенско” училище, а след това продължава обучението си в Пловдивското народно училище, където изучава гръцки и турски език и се подготвя за бъдещата си търговска дейност.

По това време Враца вече живее с настроенията и стремежите на възродения български дух. Григорий Найденов е сред революционно настроените врачански младежи, които на 10 юли 1872 г. основават врачанския революционен комитет и активно участва в подготовката на Априлското въстание. След потушаването му е арестуван и лежи във врачанския и видинския затвор. Заедно с останалите врачански бунтовници на 31 юли 1876 г. е изправен пред Извънредния турски съд в Русе. Въпреки доказаната му „виновност”, по милостта на падишаха, той е освободен.

В навечерието на Руско-турската, освободителна за нас, война, Григорий Найденов и Мито Анков преминават Дунава и се записват доброволци в сформиращото се в Плоещ Българско опълчение. Двамата, заедно с още трима врачани – Иванчо Цветков, Коста и Иванчо Бошнякови, си набавят коне със собствени средства и остават под личното разпореждане на ген. Столетов, а впоследствие полагат началото на конната сотня към Опълчението. В хода на войната и на петимата е присъден унтер-офицерски чин (подофицер).

В боя при Стара Загора, Григорий Найденов е отличен с военен орден ІV ст. Участва и в епичните боеве при Шипка. При изпълнение на куриерски задължения в Габрово на 20 ноември 1877 г., той разбира, че Враца вече е свободна. Сбъдналата се вековна мечта окрилява врачанските кавалеристи и за проявена храброст в боя при Шейново са отличени с Георгиевски кръстове за храброст.

Григорий Найденов участва във войната до победния ù край. В Пловдив е поканен да постъпи в новообразуваното юнкерско училище, но отказва и се прибира в родния си град.

Поборниците са основна движеща сила в национално-освободителните ни борби, но и реален фактор в изграждането на „нова” България. Те изповядват различни идейните възгледи, но са обединени от каузата за свободата на Отечеството си. След освобождението развихрилите се междупартийни и класови борби превръщат доскорошните съмишленици в непримирими и яростни противници.

Григорий Найденов е проконсервативно настроен и през 1894 г. става съосновател и поддръжник на Народната партия, а от 1901 г. и член на Централното ù бюро. Заема различни постове в държавната администрация.

През 1890 г. той е избран за врачански народен представител в VІ ОНС, в 1894 г. става белослатински народен представител в VІІІ ОНС, а две години по-късно, в 1896 г. е луковитски народен представител в ІХ ОНС. За последния си мандат в българския парламент е награден от княз Фердинанд с орден „За гражданска заслуга”.

Участва в създаването и работата на Софийската търговско-индустриална камара.

Сам опълченец, Григорий Найденов полага особени грижи за съдбата на доживелите Освобождението български поборници и опълченци и дълги години е председател на Централното поборническо-опълченско дружество в София. Той е сред инициаторите и организаторите на традиционните тържества на връх Шипка.

Горещ русофил, Григорий Найденов членува и е избиран в настоятелство на „Славянското дружество” в България. Той е предприемач и на новата сграда на „Славянска беседа” в центъра на София, чието строителството започва през 1890 г.

Григорий Найденов е и сред българите, които със замах и завидна енергия се впускат в рискованото начинание по построяването на българските железници. Той строи ж п линията Каспичан-Шумен и се включва в сдружението, предприело изграждането на трансбалканската железница Търново-Трявна-Борущица и др.

Воден от максимата, че „богатството е смертно, а добродетелта безсмертна”, на 10 януари 1919 г. в „пълно съзнание и пълно здраве” Григорий Найденов завещава средства от многомилионното си състояние на Светия Синод, на БАН, като „върховно учреждение за умствено и морално напредване на народа ни”, на сиропиталище „Милосърдие” в София и врачанското сиропиталище, на фонда за певческия хор при „новосъградената в памет на Освобождението ни черква „Св. Александър Невски” – София, на врачанската черква „Св. Николай”, в двора на която желае да бъде погребан, но изрично добавя, че „ако погребението ми в тая черква се окаже невъзможно, или неудобно, то нека бъда погребан там, където ме завари смъртта” (както и става в действителност, той е погребан в София), на останалите три черкви във Враца и на Черепишкия манастир.

Последната, девета клауза в завещанието на Григорий Найденов гласи: „Всичкият мой останал свободен имот завещавам на родния си град за културното и икономическото преуспяване на населението му”. С това той се нарежда сред най-щедрите дарители не само на Враца, а в цяла България.

Парадоксално е, че за погребението на Григорий Найденов (оставил милиони на обществото) на 19 юни 1919 г., на което присъстват цар Борис, министър председателят Теодор Теодоров, членове на правителството и многобройно гражданство, са взети пари на кредит, под поръчителството на негови приятели.

При все че през 30-те години на миналия век се решава костните останки на Григорий Найденов да бъдат пренесени в родния му град, то неговото последно желание и до днес остава неизпълнено.

Живял в изключително време, време на национално освобождение и изграждане на новата държавност, Григорий Найденов дава всичко на което е способен за преуспяването на България.

Валерия Тарашоева - зав. отдел "История на България  XIV-XIX в.

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (29.09.2014) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 166
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси