Да спасим архитектурното си наследство - Статии 2014 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:18Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2014 година

Да спасим архитектурното си наследство

Едно от най-привлекателните места във всеки град е неговата стара част. Враца също е запазила някои от забележителните образци на българската възрожденска архитектура. Но дали те ще оцелеят и в утрешния ден? Една от най-старите и най-красива къща, тази на Димитраки Хаджитошев е с течащ покрив от години и прекрасните дърворезбени тавани, както и някои от експонатите във витрините и изобщо интериора се унищожават. Подобно е положението и с къщата на един от най-щедрите дарители на Враца и горещ родолюбец Григорий Найденов.

Но като че ли най-плачевно e състоянието на „Николачковата” къща, намираща се на улица „Търговска”. Построена в необичаен, своеобразен стил през 60-те години на ХІХ в., къщата на врачанския първенец Иванчо Николакев е единствена по рода си в града.

Колоритно описание на нейния собственик намираме в спомените на Христо Никифоров Даскалов,  учителствал във Враца от 1872 г. до 1880 г.: „Той бе най-млад в общината, но той колеше кучето… беше зет на владиката Доротей… Без него, без неговите съвети нищо не се вършеше в общината.”

Достойнствата на „Николачковата” къща оцененява и първият руски комендант на Враца след освобождението – полковник Александър Егорович Кетхудов от лейб-гвардейския конно-гренадирски полк на „Летящия” десен отряд на генерал-майор Николай Степанович Леонов, избирайки я за своя резиденция. Именно от нея той приветства празничните шествия на врачани в първите дни на свободата: „Подкачиха се тържества, посрещания, овации, праздници, зяпания след русите, изпращания на войската… До Коледа почти нищо не учихме, по цели дни и нощи правехме овации с учениците на братушките, които от своя страна обсипваха децата с подаръци, особено военния комендант на града Кетхудов, арменец, който много обичаше да му се прави овация.”

В „Николачковата” къща, непосредствено след освобождението, живее и д-р Спас Хаджииванов Абрашев, първият общински, дружинен и окръжен лекар на Враца, завършил медицина във Виена. Неговата диплома, издадена от Виенския университет на 17 май 1864 г., е сред най-впечатляващите и необичайни свидетелства от епохата на Възраждането.

Иванчо Николакев умира на 16 юли 1891 г. във Враца, а къщата му е завещана на общината, за да служи за девическо училище или общински дом, след смъртта на завещателката Таса Николачкова. Това обстоятелство я спасява от разрушаването ù, тъй като според утвърдения градски план през нея следвало да бъде прокарана нова улица.

В заседанието си от 8 май 1899 г. общинският съвет и тогавашният кмет Цено Ангелов решават да се ходатайства пред Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията проектираната улица да отпадне от градоустройствения проект на Враца. По-късен протокол на същия съвет, от 1911 г., разкрива, че на мястото на къщата общината възнамерявала да построи градски дом, но общинските съветници, между които и Никола Хаджийски (внук на Димитраки Хаджитошев), се възпротивяват, а адвокатът на баба Таса – Кръстьо Пастухов заплашва, че ще съдят общината и така къщата оцелява до наши дни.

До 1989 г. „Николачковата” къща служи за представителна приемна на врачанската община. Интериорът в горния ù етаж представяше традиционното обзавеждане на богатите възрожденски къщи, а в приземния беше уредена кокетна и стилна експозиция, акцентираща на най-важните събития от историята на Враца.

Демократичните промени промениха статута на къщата и сега този удивителен възрожденски паметник на архитектурата, напълно занемарен и загубил представителния си вид, с нищо не напомня за предишната си слава.

От нас зависи да спасим от разруха и запазим този уникален възрожденски архитектурен и исторически паметник, творение на изкусните майстори-строители от най-светлата българска епоха.

Валерия Тарашоева

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (04.12.2014) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 149
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси