Кръстю Стоянов Пишурка - Статии 2013 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:08Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2013 година

Кръстю Стоянов Пишурка
 

Тази година се навършват 190 години

от рождението на Кръстьо Пишурка

 

Един от най-будните и образовани врачани, Кръстьо Пишурка е роден на 24 август 1823 г. Добива завидно за времето си образование. Първият му учител е видният просветител и книжовник Константин Огнянович, под чието давление той продължава обучението си в гръцкото училище в Пловдив и гръцката гимназия в Куручешме (Цариград), където получава всестранни и задълбочени познания и овладява редица чужди езици.

През 1847 г. Пишурка се завръща в родния си град и става учител, продължавайки семейната традиция. Той модернизира учебният процес в най-старото и прочуто училище във Враца Възнесенското, като разделя учениците си на класове и въвежда класното обучение. В края учебната година провежда и първият в града публичен училищен изпит.

При все безспорните успехи, които младият и начетен учител постига, неразбирателство, породило се  между него и епископ Агапий го прокужда от Враца.

Голямата ученост на Пишурка и модерните способи, които прилага в преподавателската си работа, обаче се прочуват далеч извън Враца. Научавайки, че е свободен, ломските първенци му предлагат да заеме учителското място в новоизграденото училище в града им и той заминава за Лом.

Пишурка въвежда „взаимоучителната метода” и обучава ломските си ученици по граматика, всеобща история, география, аритметика и др. светски предмети, преподава и френски и гръцки език.

Напредничавият учител устройва и своеобразно „Читалище” в малка стаичка до входа на училището, където нарежда собствените си книги на български, френски, немски, руски, сръбски и гръцки език, сигурен знак за енциклопедичната му образованост, както и вестници и др. периодични издания, между които и „Цариградски вестник”, на който лично сътрудничи.

„Читалище”-то привлича не само учениците, но и техните родители. В него се четат поучителни четива, слушат се сказките на Пишурка, коментират се политическите и злободневните новини. Така Лом се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България.

И в Лом Пишурка провежда „изпитание” на възпитаниците си, което преминава блестящо. А „Цариградски вестник” отбелязва: „У Лом, който седеше от толко години в тъмното и потаен в незнанство, като съградиха едно взаимно училище неговите жители и въведоха един от Враца учител, именен Кръсто, сподобиха се сега на 1-й септемврия испитание първий път да видат на своите маловръстни дечица”.

Наред с учебните си и читалищни дела, Пишурка се отдава и на поетичните си увлечения. Под вдъхновеното му перо се нижат стихотворенията му „Славей”, „Плач Вратци”, „Стихове на светаго Димитрия”, „Погребението на Петракия Видинца” и „Песен горчиво издишам”, „Ново побратимство”, „Митр младо козарче” и Песен за „Днес ся вси драго веселат” и др., отпечатани в „Цариградски вестник” през 1849-50 г.

През 1849 г. Пишурка се среща с преминалите през Лом на път за Шумен унгарски изгнаници-революционери Лайош Кошут, ген. Бем, Домбровски и Месарош. Той силно се впечатлява от тези „мъже учени и богати и знатни”, презрели всичко в името на своето Отечество и свобода. Макар и мимолетно, познанството става известно на турските власти и когато през следващата 1850 г. в Белоградчишко, Ломско и Кулско избухва въстание, сред заподозрените и арестуваните е и Пишурка. След което е предупреден незабавно да напусне Лом.

За известно време (1850-1851 г.) Пишурка се завръща и учителства в родната си Враца.

Междувременно нарочен пратеник на султана разследва многобройните оплаквания на населението от разбунтувалите се селища срещу местните бейове и бегликчии и установява се, че правото е на страната на селяните, виновниците са изпратени в Цариград, сменен е и видинският паша. Забягналите след въстанието българи се завръщат в Лом. Завръща се и прогоненият Пишурка.

Той отваря частно училище, което привлича многобройни ученици, а общинското остава почти без деца, което принуждава първенците на града да възстановят Пишурка.

Училището възобновява и читалищната си дейност. В подновените сбирки се разискват статии от „Дунавски лебед” на Раковски, чете се книгата на Йован Раич „История южних славян” и пр.

В Лом Пишурка се запознава и сближава с учителката Ангелина Първанова, която става и негова житейска спътница. От брака им се раждат пет деца - Александър, Виктория, Стефан, Марийка (която умира като дете) и Грозданка.

В началото на Кримската война, според някои източници, Раковски гостува на Пишурка в Лом, а впоследствие е арестуван във Видин. Този случай, както и връзките, които поддържа със забягналите във Влашко след въстанието в 1850 г. видни ломски дейци Димитър Гинин Панов и Младен Каракудин, дядо Цеко Петков и др., са повод турските власти отново да го обвинят в подмолна дейност срещу държавата. Единствено застъпничеството на доброжелатели на Пишурка го спасява от наказание.

По време на войната Пишурка обикаля селата и увещава българите да не оставят родните си места и да не се преселват в Русия, защото руското крепостничество не е по-добро от турския господарлък и че „тамо е пустиня”, по думите на Раковски.

Пишурка се противопоставя и на пропагандата на плъзналите из Ломския край папски емисари-проповедници, целящи да отлъчат населението от православието и го присъединят към папския скиптър.

Болен, той тръгва с волска кола по селата да назидава заблудените и укрепва вярата, крепила ни от векове.

През 1856 г. Пишурка и неговите съидейници наемат къща и на Гергьовден откриват „новозаведеното” читалище с читалня, библиотека и кафене. По този повод той издава в Белград през 1857 г. „Аделаида, алпийската пастирка”, с посвещение на ломското читалище.

Пишурка решава да постави и „театро”, като побългарява „Многострадална Геновева”. И това не е случайно, защото раждането на театъра се свързва и родее с духа на свободата. Той е гледал театрални представления в Цариград и оперни постановки във Виена и знае въздействието и обществената им значимост.

Близък сподвижник в театралните замисли на Пишурка е друг просветен врачанин Ангелаки Йованчов (син на врачанския първенец Йованчо Анков и брат на Мито Анков), който движи не само семейните търговски сделки, но и активно се включва в обществения живот на крайдунавския града. Именно той се вживява в ролята на бащата на Геновева, а Пишурка пресъздава самата Геновева и режисира спектакъла.

Първото представление на „Геновева” се играе между 10 и 12 ноември 1856 г. и се приема с въодушевление от зрителите, сред които има чужденци и дори английски дипломат от Калафат.

Малко по-рано същата година Йозев Майзнер представя в Шумен „Михал Мишкоед”, но Пишурка има предимството, че не само е изпълнител на главната роля, но и режисира представлението и така се явява първият български режисьор.

Вдъхновени от изключителния успех на „Многострадална Геновева”, ломските театрали подготвят и втора пиеса. На 23 февруари 1857 г. „Цариградски вестник” известява, че в читалището е представена „Велисариевата опера", „съставена по най-новий начин от г. Ангелаки Ивановича Врачанеца", който е и сред изпълнителите на постановката. Представлението е съпроводено с музика и песни, поради което е оприличено на „опера". Премиерата на „Велизарий" се играе на 12 декември 1856 г. На сцената оживяват български владетели, царе и военачалници, което дълбоко трогва публиката и пробужда патриотичните ừ чувства, но смущава и плаши турските власти. Представлението е спряно, а артистите са арестувани и задържани за три месеца във видинската крепост, след което на Пишурка е забранено да се занимава с театрална дейност, да учителства и да участва в общинските работи.

На читалището е сложен катинар, а „театрото” загива.

Пишурка обаче продължава просветителската си дейност като става представител на издателството на Христо Г. Данов Г. Данов и открива книжарница в Лом.

Враговете на Пишурка обаче не спират да търсят поводи, за да го тормозят. Така той е задържан във връзка с убийството на съгражданина си Никола Войводов на парахода „Германия” през 1867 г., както и когато се разбира, че същата година в Лом е създаден революционен комитет.

Въпреки претърпените страданията, страстта към театъра у Пишурка надделява, защото през 1870 г. той побългарява и издава пиесата „Испаднал търговец или смъртна жъртва”. Има податки, че тя е поставена в Лом, а през същата година е играна и в Самоков и отново последвали притеснения и терзания.

Влечението си към театралната дейност, Пишурка продължава и чрез създадения от него църковен театър, където се представят драматизации по библейски сюжети, като „Рахилин плач”.

При все изпитанията и несгодите, Пишурка остава зад себе си забележително книжовно наследство. Той издаваСбор от български песни” (Браила, 1864), „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки” (Виена, 1871). Преводите и компилациите, които той нарича побългаряване включват „Аделаида, алпийската пастирка" (Белград, 1857), „Опелото на Исуса Христа" (Русчюк, 1869), „Ис(з)паднал търговец или смъртна жертва" (позорищна игра в три действия,пиеса, побългарена от Пишурка, Виена 1870), „Момина китка или книга за секого" (Виена, 1870),Буквар за изучаване на българския язик за дятцата.” (Виена, 1871) и последният му преводен труд „Рахилин плач" (Белград 1872).

Изключителна заслуга на Пишурка е, че той не само съчинява и побългарява, но и разпространява книжовните си трудове из целия Северозапад.

Много от чуждите творби той пригажда към българските условия на живот, преследвайки основната си цел - пробуждането на българите.

Земните дни на Пишурка свършват на 6 януари 1875 г. в Лом. В последния си път той е изпратен със сълзи от „всяка народност в града”.

Личност, съчетала в себе си ерудиция, дарование и находчивост, Пишурка привнася забележителен влог в националната ни култура.

 

Валерия Тарашоева

 

Валерия Тарашоева – зав. отдел „История на България ХІV-ХІХ в.”

Валерия Тарашоева

 

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: garadinki (26.09.2013) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 549
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси