Ценни книжовни паметници - Статии 2013 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:30Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2013 година

Ценни книжовни паметници

Интересът към книгата и знанието във Враца никога не е пресеквал. От Врачанския край произхождат ценни книжовни паметници, сред които е Галатинския миней от ХІV в., чиито оригинал е изложен в експозицията на зала „История на България ХV-ХІХ в.”

Книжовните традиции от средновековието се запазват и доразвиват от даровитите представители на Врачанската книжовна школа (ХVІІІ-ХІХ в.). Предходници на Паисий Хилендарски, те проправят пътя за неговото дело. Най-плодовитият сред врачанските книжовници е поп Тодор Врачански, роден около 1715 г. във Враца, където и умира около 1790 г. Години преди Паисий Хилендарски, той призовава сънародниците си: „Вънимайте себе, които сте робие у турци, чувайте свою православною веру…"

Поп Тодор Врачански е един от най-продуктивните български книжовници от ХVIII в., от когото до наши дни са запазени над десет книжовни труда, между които и ръкописен сборник от 1772 г., притежание на Регионалния исторически музей във Враца, изложен непосредствено до Галатинският миней.

Сборникът съдържа 572 листа и съдържа различни жития за празници, апостоли, пророци, мъченици и др. Интересно е, че поп Тодор Врачански е имал намерение да отпечата съставените от него сборници, което обаче не успява да осъществи.

В експозицията е представено и изданието „Первое учение Буквар славянского язика”, отпечатан през 1792 г. във Виена с иждивението на българина Марко Теодорович (родом от Банско) и представляващо изключителна библиографска рядкост.

Накрая, но не на последно място, не може да не посочим, че музеят разполага и с оригинален екземпляр на първата отпечатана на новобългарски език книга „Кириакодромион, сиреч Неделник”, подготвена за печат от св. Софроний, епископ Врачански, първият български епископ по време на османското владичество. Тя е издадена в Римник (Румъния) през 1806 г. и до Освобождението претърпява още три издания - в 1856 г. в Нови Сад, в 1865 в Букурещ и последното е от 1868 г. в Белград, красноречиво свидетелство за неговото значение и роля през Възраждането. В поканата за издаването на „Неделника” от 29 април 1806 г., св. Софроний призовава „Помогнете на това, молю вас, почто е по-добро и от хаджилик и от Светая горе … но работа ест веднош да буде начало". „Неделника" е по-популярен от Паисиевата история, именно защото е тиражиран. Той е изложен в експозицията на къща-музей „Димитраки Хаджитошев” в Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански” във Враца.

В експозицията на зала „История на България ХV-ХІХ в.” е изложено и знамето на врачанските съзаклятници, свидна реликва от времето на Априлското въстание от 1876 г. То е изработено от двете сестри Мица (по мъж Подбалканска) и Калица (по мъж Осиковска) Кръстеви Хадживасилеви. Последният бод върху знамето, както става ясно от извезания върху него надпис, е от 12 април 1876 г. Знамето е трицветно, с последователни ивици от бяла, зелена и синя (отгоре надолу) коприна - атлас и е с формата на тризъба хоругва (с височина 148 см и дължина 190 см). В средата му е избродиран на машина с по-светли и по-тъмни лилави конци лъв, чиито грива и опашка са декоративно украсени със сърмени конци. Над главата на лъва, върху бялата ивица, е избродирана отново със сърма корона с кръст, украсена с посребрени метални мъниста. Между короната и главата на лъва е избродиран надпис със сърма „БЪЛГАРИЯ”. А в дъга над короната е пришит надпис от кадифен ширит „СВОБОДА”. Във външния край на зелената ивица плат е избродиран надпис със сърма и много ситни букви „Калица и Мица К[ръстеви] Х[аджи] Василови. Апр[ил] 12. 1876 и отдолу: Вратца”.

Знамето е осветено в църквата „Св. Възнесение" и развято в нощта на 18 май срещу 19 май 1876 г. от главния апостол на III-ти Врачански революционен окръг Стоян Заимов, при обявяване на въстанието във Враца.

След потушаването на бунта двете сестри успяват с хитрост да опазят знамето, когато заптиета идват да обискират дома им. Но в деня на освобождението на града ни от турско робство – 28 октомври 1877 г. стар стил /9 ноември нов стил, двете родолюбки показват светинята в двора на къщата си, а признателните им съграждани го целували и плачели от радост.

В музея знамето постъпва от Св. Врачанска митрополия, на която скъпата реликва е предадено, тъй като по онова време Враца все още не имала свой обществен музей.


                     Валерия Тарашоева – зав. отдел „История на България ХV-ХІХ в.”

 

 

 

 

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: Klavdiya (07.02.2013) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 211
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси