200 години от кончината на св. Софроний Врачански - Статии 2013 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:41Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2013 година

200 години от кончината на св. Софроний Врачански

Мисли на Софроний:

„Любезен и сладок буди сас вси человеци. Ала не буди ласкател и лестник. Буди праведен и право да хоратиш.”

„И що си обещал, исполни го. Буди мужествен и на дума твоя стой... Ако желаеш и хочеш нящо да наченеш перво испитай сила твоя и после начени тая работа и не оставяй ся.”

 

В края на май 1803 г. Софроний Врачански, принуден от непреодолими обстоятелства, преминава отвъд Дунава. Човек на делото и на дълга, той превръща изгнаничеството си в един от най-продуктивните периоди на родолюбивата си дейност.

Именно в Букурещ, през 1804 г. Софроний оглавява т.н. „Тайно общество”, сформирано във връзка с врачанската мисия „Замбин-Некович” в Русия, първото българско съдружие за общонародни работи, поставило си за цел да постави българският въпрос пред Русия.

Изключително ползотворна е и неговата книжовна работа. В непродължително време Софроний подготвя за печат и обнародва първата печатана на новобългарски език книга „Кириакодромион, сиреч Неделник", съставя „Книга за трите вери", където излага принципите на трите най-важни религии в Европа и Близкия изток, към която е прикрепено и неговото „Житие и страдание” и „Театрон-политикон, сиреч Гражданское позорище", където се застъпва за просветената монархия.

Убеден просвещенец, Софроний радее за просвета на бащин език, за унищожаване невежеството и реформиране на обществените порядки, без които няма напредък, няма духовно и политическо освобождение.

Малко е известно, че в Букурещ Софроний влиза в близко сътрудничество с главнокомандаващите Дунавската армия по време на руско-турската война от 1806-1812 г.

Причината е, че като „епископ из болгарския области" той подписва от името на българския народ прошението за закрила и подкрепа от Русия, връчено от Иван Замбин на княз Куракин през 1808 г. То е доложено на император Александър I и външният министър граф Н. П. Румянцев е натоварен да проучи фактите.

Още същата година княз А. Прозоровски, главнокомандващ по това време Дунавската армия се среща с българския епископ, който потвърждава, че е възложил „на своя пратеник (Замбин) да ходатайства пред височайшия престол за приемане на техния народ, винаги предан на Русия, под покровителство".

Със Софроний се свързва и командващият руския корпус в Букурещ ген. Милорадович. Става ясно, че Софроний и делегатите (Замбин и Некович) представляват широките обществени кръгове на България и че молбата им „рисува истинското положение в страната”, което и по сведенията, събрани от ген. Милорадович, било много тежко.

След 1809 г. Софроний е редовен съветник на руското главно командване по всички въпроси, които опират до българите. Той обещава, но и поставя искания от негово и на българския народ име.

Възгледите си, относно помощта на Русия Софроний изказва и лично на граф Румянцев, подчертавайки „тежкото положение на своя храбър народ, силите на който турците под различни предлози искат да смирят и отслабят, тъй като е предан на Русия".

С голямо уважение към Софроний се отнася и княз Багратион, който дори му изпраща 100 дуката за напечатването на неговата книга.

През септември-октомври 1810 г., във връзка с преминаването на руските войски в България, Софроний съчинява Призив-обръщение към българския народ, което граф Каменски определя като „красноречиво" и от своя страна ходатайства пред влашкия митрополит да му се окаже помощ защото „открай време е предан на Русия и не е преставал, където е могъл да доказва своето усърдие към нас и да оказва услуги, които Ви са известни по некои случаи."

Прокламацията на Софроний е докладвана на император Александър I, който напълно одобрява позицията на българския епископ.

С активното участие на български търговци, свещеници и др. призивът се разпространява и чете в черквите на Северна България.

Като червена нишка в посланието на Софроний е призивът му за единство и сплотяване на българския народ, защото само така, както и с помощта на русите може да се освободи.

На 29 май 1811 г. Софроний подава „Молба от всички намиращи се тук (Влашко-б.м.) българи" за осигуряване земя за заселване и за развитие на земеделие и скотовъдство, производство на коприна и др. В нея се настоява и за помощ на разорилите се българи-преселници. Застъпва се въпросът за градско самоуправление, национално съдилище и училища, гражданско равноправие, свобода на вероизповеданието, за равноправие на езика и пр., т.е. едни буржоазно-демократични искания. Подобни схващания се съдържат и в писмото му до ген. Кутузов от 12 май 1811 г., досежно основаване на българско село на р. Олта.

Врачанският епископ е единственият възрожденец, който с изявите си на обществен деец и на писател, съчетава две различни културни епохи - Средновековие и Модерни времена.

В края на 1810 г., вероятно поради разклатеното си здраве, Софроний се оттегля и става игумен в определения му от Букурещкия митрополит манастир „Михай Вода”.

Един от последните, ако не последният документ, подписан от Софроний е грамота от името на българския комитет в Букурещ до Атанас Некович и други видни български граждани от август 1813 г.

След двумесечно заболяване Софроний завършва земния си път през месец септември (22 или 23) 1813 г. и е погребан в метоха Шербан Вода, към манастира Котрочени. В началото на XIX век множество земетресения разрушават метоха Шербан Вода и на мястото му през 1882 г. е построена сградата на Румънската национална банка.

В музея на манастира „Черника” обаче се съхранява омофора (част от епископското облекло) на св. Софроний Врачански, а от вътрешната страна на иконостаса в главната манастирска църква на скита Дарвари, в манастира Раду Вода (където се помещава Букурещката семинария) е изографисан образът на врачанския първосвещеник.

С разностранната си дейност на „ползу роду свооему” св. Софроний, епископ Врачански индуцира онези процеси, които водят до прелом в националното съзнание и полагат наченките на политическите, социалните и културни домогвания, предизвикали освобождението на България.

 

Валерия Тарашоева – зав. отдел „История на България ХІV-ХІХ в.”

Категория: Статии 2013 година | Добавено от: garadinki (26.09.2013) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 907
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси