В служба на свободата, подвига и красотата - Статии 2012 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:31Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2012 година

В служба на свободата, подвига и красотата

В служба на свободата, подвига и красотата

 

Безсмъртните идеи на Апостола на свободата Васил Левски са неделими от неговия кристално чист духовен и физически облик. Съкровен и обаятелен, той е намерил отражение и в българското изобразително изкуство.

Пръв изразител на дълбокото преклонение и народната обич към Васил Левски става Христо Ботев, който през 1876 г. издава „Стенни календар с портрета на дякона Василия Левски”. Подмяната на традиционното изображение на православен светец с гравюрата на румънския художник Рейс, изобразяваща великомъченика на българската свобода, е оригинално Ботево хрумване.

От българските възрожденски художници, единствено Георги Данчов – Зографина от Чирпан, близък другар и сподвижник на Васил Левски, оставя негов художествено претворен лик за поколенията. Чувствайки това като свой неотменим дълг, той го рисува многократно, както с живописни, така и с графични средства.

В творбите си, с вярна психологическа и физиономична характеристика, Георги Данчов влага и своята висока идейна оценка за личността на Апостола. По неговите графични портрети, известният наш книгоиздател и книжар Христо Г. Данов, поръчва във Виена през 90-те години на ХІХ век, изработването на литография, която с художествените си достойнства остава за дълго най-популярното изображение на Васил Левски.

Във всеобщия ентусиазъм, обхванал България след Освобождението, името и делото на Апостола на свободата се възприемат като символ на беззаветна служба към Отечеството.

В тези години – 1879-1880 г. се появява и графиката на тревненския зограф и бунтар Симеон Ц. Симеонов „Смъртта и последния час на Васил Левски (Диакон)”, както съообщава изписаният под нея обяснителен текст. Тя се смята за първата фигурална светска композиция с революционно съдържание, посветна на великия син на България.

Това е една наивна, но затрогваща рисунка, пропита с искреност и патос. Чужд на изискванията на академизма, воден от патриотични чувства, Симеон Ц. Симеонов създава творба, в която трагичното събитие е предадено максимално правдиво. Графиката дава достоверна представа за историческото събитие и обстановка. Оригиналът на тази работа не е известен. За съществуването ừ свидетелства запазилата се малка фоторепрудукция с размери 6/10 см. По неизвестни нам, но без съмние, благоприятни обстоятелства, една от тиражираните репрудукции на тази графика постъпва във врачанския музей.

Святата за всеки българин дата – 19 февруари, е подходящ и уместен повод за нейното представяне. Защото колкото повече години ни отделят от най-българската и светла епоха в историята ни – Възраждането и нейните колосални личности, толкова по-трудно се откриват и толкова по-ценни стават материалните свидетелства от този период.

Разликата на репродукцията от оригиналната литография се състои единствено в обяснителния текст под нея, като калиграфски изписаният надпис е подменен с печатен набор. Вероятно, в този си вид тя е разпространявана по времето, когато са се набирали волни пожертвувания за построяването на паметника на Васил Левски в София.

Авторът на литографията Симеон Ц. Симеонов е определен в изследванията на изкуствоведите професори Асен Василиев и Атанас Божков, като озарена ренесансова личност. Потомък на известния зографски род на Витановците, роденият през 1853 г. в Трявна Симеон Ц. Симеонов наследява и изучава зографлъка от своя бааща. Той с еднакво въодушевление и увлечение се отдава както на иконописта, така и на дърворезбата. Интересно е, че неговият брат Ангел Ц. Симеонов, също зограф, изработва през 1876 г. икони за църквата в с. Царевец, Врачанско.

Природно надарен, Симеон Ц. Симеонов свири добре и на цигулка и флейта и доставя първия фотографски апарат в родния си град.

През бунтовната пролет на 1876 г., той става байрактар в четата на тревненските зографи, чийто вйвода е прочутият живописец Цаню Захариев. След потушаване на Априлското въстание, Симеон Ц. Симеонов емигрира във Влашко, а през 1877 г. преминава Дунава с руските войски и участва в боевете при Стара Загора и Шипка, за което е възнаграден с Георгиевски кръст за храброст.

След Освобождението Симеон Ц. Симеонов се установява като образописец в София. Именно той пресъздава първите копия на ктиторските портрети в Боянската църква.

През 1880 г. Константин Иречек придружава майстора в Бояна и остава възхитен от умелото възпроизвеждане на ликовете и отбелязва в дневника си: „Зографът работи с ентусиазъм и горещ патриотиизъм, любител на старини. Може да бъде използван в музея.”

За съжаление, намеренията на Иречек пропадат, тъй като Симеон Ц. Симеонов се простудява при работата си в Боянската църква и не след дълго, през 1881 г. умира. Така завършва един живот, отдаден на свободата, подвига и красотата.

 

           Валерия Тарашоева – зав. отдел „История на България ХІV-ХІХ в.”

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (09.03.2012) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 190 | Тагове: Васил Левски, Апостола на Свободата, Възраждане
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси