БЛАГОСЛОВЕНОТО НАЧАЛО - Статии 2012 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:21Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2012 година

БЛАГОСЛОВЕНОТО НАЧАЛО

Във фонда на отдел „Възраждане” към Регионалния исторически музей във Враца, под № 50 е заведена първата печатана на новобългарски език книга „Кириакодромион, сиреч Неделник”, издадена от св. Софроний, епископ Врачански през 1806 г. в Римник (Румъния) с тираж 1000 екземпляра: „Изписах сию книгу Неделное евангелское толкование… и приведох их от словенскаго и от гречаскаго глубокаго и пространаго язика на болгарский простий и краткий язик…” Тя е подвързана с корици от липово дърво, увити в кожа и съдържа 279 номерирани листове с дължина - 28,5, ширина - 17,5 см и обща дебелина 5 см. На гърба на заглавната страница е отпечатано изображението на св. Йоан Богослов в цял ръст, следват „оглавленията”, предисловието и изображение на Иисус Христос, обиколен от апостоли и слушатели. Книгата е изложена в експозицията на „Димитракиевата къща” на Етнографско-възрожденския комплекс във Враца.

Печатни български книги има далеч преди 1806 г. (още през ХVI-ХVII в.), но те са писани на остарял и непонятен за народа ни език, поради което не получават широко разпространение и не оказват сериозно влияние върху българската литература.

Мисълта да се даде „на простите люде” печатна книга, написана на „прост” език е вълнувала и книжовниците от ХVIII в. Поп Тодор Врачански, един от най-плодовитите представители на Врачанската книжовна школа, от който до наши дни са се запазили около 10 ръкописни сборника, един от които е показан в зала „Възраждане” на централната сграда на музея, също е имал намерение да отпечата трудовете си, но то остава неосъществено.

Необходимостта от новобългарски печатни книги е закономерно следствие на изискванията на Възрожденската епоха. Ръкописната книга вече не е в състояние да задоволи нарасналите просветни нужди на българското общество.

Началото на новата ера за българското писано слово и просвета поставя св. Софроний, епископ Врачански. Ревностен просвещенец, той поставя разума и знанието по-високо от всичко. За него отпечатването на „Неделника" е „важнее (от) Йерусалима и Святой гори". Тази истинска историческа заслуга на св. Софроний се осъществява благодарение на щедрите дарения не само на български, но и на румънски и гръцки дарители, свидетелство за големия авторитет и влияние на автора. В поканата за издаването на „Неделника” (превод на гръцкия сборник „Кириакодромион" на Никифорос Теотокис) той изтъква: „Такива книги по простий язик имат гръците и сербите и власите и русите и другии вери, токмо нашите бедни болгари ни имат таковий дар. Затова ся потеменени сос незнание. Но да са потрудим, дя извадим тая сега на светло, веднаш да стане начало. После, след нас, надея ся, много такови прости книги да испишат, но работа ест веднаш да будет начало.”

Както цялото дело на св. Софроний, така и „Кириакодромион, сиреч Неделник” е пропит от демократизма на автора. Книгата е написана на говорим простонароден език „к разумению простому народу”. В нея са подбрани близки до живота въпроси, които да спомагат за решаването на житейски проблеми и способстват за напредъка на хората и обществото. „Неделника” дава възможност на неуките български свещеници да служат и проповядват на български език, с което св. Софроний прокарва пътя към отхвърлянето на гръцкото духовно подтисничество.

За необходимостта и навременността на книгата, свидетелства обстоятелството, че до 30-те години на ХIХ в. тя дори се преписва на ръка, че до Освобождението е преиздавана още три пъти - в 1856 г. (Нови сад), 1865 г. (Букурещ) и в 1868 г. (в Белград), а народът с обич я нарича „Софроние”, в знак на признателност към нейния автор.

Обичайна практика за авторите и читателите на ръкописната и новобългарска печатна книга е да оставят приписки по полетата на техните страници. Най-често те се намират в началото или края на ръкописа или книгата. Когато бележките са от автора или преписвача, те обясняват кога, къде и защо е създаден книжовният труд. Приписките на читателите са свързани с продажбата, покупката или дарението на книгата, или със знаменателни дати и събития от личното им битие или обществен живот.

Изданието, с което разполага врачанският музей, също не прави изключение. В началото на книгата са изписани следните бележки: „На 1851 месец септември 22 купих тази книга от поп Георги. Ас Дамаскин монах за гроша 80” и „Отец Дамаскин монах сущо Хилендарскаго монастиря, родомъ же самоковца, нине же пребивает и обретается у светаго Черепишкаго манастиря в лето от Христа… 1851 месеца септемврий 10 дня”

Приписките в края на книгата разкриват, че поп Георги е от село Свинар: „1840 тази книга на поп Георгий от с. Свинар” и че 11 години по-късно тя става притежание на Дамаскин монах. „На 1851 месец септемврий купих тази книга за гроша 80. Ас Дамаскин монахъ”.

За съжаление те не обясняват как книгата е попаднала в ръцете на поп Георги, нито пък какъв е пътят ù след Дамаскин монах. Едно обаче е сигурно, за да се запази до наши дни и то в достатъчно добро състояние, към нея са се отнасяли благоговейно, с почит и уважение.

 

                   Валерия Тарашоева – зав. отдел „История на България ХV-ХІХ в.”

Категория: Статии 2012 година | Добавено от: Klavdiya (09.02.2012) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 173
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси