Щедрост на духа - Статии 2010 година - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:29Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [1]
Статии 2010 година [1]
Статии 2011 година [1]
Статии 2012 година [2]
Статии 2013 година [5]
Статии 2014 година [8]
Статии 2015 година [4]
Статии 2016 година [0]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век » Статии 2010 година

Щедрост на духа

Един от многобройните доброволци в Руско-турската, освободителна за нас, война е опълченецът от Враца Христо Георгиев – Черкезина. Той се включва в редовете на Българското опълчение още преди официалното обявяване на войната. Известно е, че патриотично настроени българи, повечето участници в Сръбско-турската война от 1876 г., преминават в Русия и започват да сформират в Кишинев първите доброволчески отряди, които в навечерието на войната се прехвърлят в Румъния. Христо Георгиев – Черкезина се включва в Българското опълчение на 19 април 1877 г. в Плоещ, дни преди излизането на манифеста на Александър ІІ от 24 април 1877 г., и е зачислен в 6-а опълченска дружина.

Той участва в сраженията срещу турските войски при с. Уфлани на 4 юли 1877 г., при гр. Казанлък на 5 юли 1877 г., при Ахметли на 20 и на 27 юли 1877 г. и при Шейново на 28 декември 1877 г. Дружинният му командир майор Беляев оценява неговото поведение като „хорошого по усердие в служба”.

След Освобождението Христо Георгиев се завръща в родния си град, при все, че на опълченците е предоставяна възможност за избор на бъдещото им местожителство и има случаи, когато за такова е посочвана дори Москва.

Вместо свободно и мирно добруване, за което българските поборници воюват, той понася лишенията и страданията на оскъдицата и немотията, подобно на болшинството от своите побратими поборници и опълченци.

Свидетелство на Врачанското общинско управление от 16 януари 1895 г. потвърждава, че Христо Георгиев е беден, не притежава никакви движими и недвижими имоти и се нуждае от помощ. Семейството му с 4 деца (3 момичета и 1 момче), живее във фамилната къща на неговата съпруга, която делят с домочадието на брат ừ. Тогавашният кмет на Враца Коста Бошнаков посочва, че поведението му е добро и макар, че е грамотен, е принуден да се се препитава като слуга.

Обяснимо е защо в началото на същата 1895 г., Христо Георгиев се възползва от приетия Закон за подобрение положението на поборниците и опълченците и подава прошение към министъра на вътрешните работи да му бъде отпусната една сума от 400-500 лв., с която да прехранва семейството си.

Той прилага и свидетелството на бивши поборници и опълченци от Враца (Стефан Минчев, Косто Кътов, Мито Костов, Иван Лилов, Йордан Илиев и П. Стоянов), които удостоверяват, че за поборничеството си до сега той не е възнаграждаван с каквото и да е от държавата.

Основателното искане на Христо Георгиев е удовлетворено и с Указ от 26 юли 1896 г. му е отпусната ежемесечна пенсия от 35 лв.

Тя, без друго, се оказва недостатъчна да отговори на нуждите на петчленното му семейство и обучението на неговите деца, поради което през 1900 г. той подава жалба до Министерството на финансите за нейното увеличение. Тъжбата обаче е оставена без последствие.

По случай 25-годишния юбилей от боевете на връх Шипка, врачанската община и Постоянната окръжна комисия отпускат парична помощ на 78 тукашни опълченци, между които е и Христо Георгиев, за да участват в традиционните тържества.

През 1905 г., Христо Георгиев отново прави опит да повиши пенсионното си възнаграждение, като изтъква все същите доводи, че с отпуснатите му 35 лв. едва се е издържал и досега, при все, че е бил млад и е работил. Но вече е в напреднала възраст и не може да работи, а трябва да изучи момичетата си, за да може поне те да имат що годе „по-человечески“ живот. Още повече, че Законът за пенсиите и възнагражденията предвижда най-малката пенсия на опълченците и поборниците да е в размер от 480 лв. годишно.

Непонятно защо, но и този път законното искане на Христо Георгиев не постига положителен резултат.

На 10 септември с. г. той подава поредното си заявление до министъра на финансите, подчертавйки желанието си да даде образование на своите деца, едно от които вече е в Софийската гимназия, и особено стремежа му неговият единствен син да постъпи във Военното училище.

Въпреки многобройните му просби, пенсията на Христо Георгиев така и не достига определените от закона 480 лв. и злочестата му участ ни най-малко не се подобрява.

Затова пък толкова повече впечатлява фактът, че изпадналият в мизерия ратник за свободата на Отечеството си, неразбран и отритнат от управниците на „нова” България, проявява удивително великодушие и дарява на Народната библиотека в София безценен книжовен паметник – Псалтир с часослов, издаден във Венеция през 1519 г. На една от страниците на това необикновено издание, както е обичайно за ръкописните и старопечатни книги, той изписва: „Тая старовремъска книга е на Христо К. Керкезина и на негови деца Катерина, Мария, Юрдана, Димитар, сопруга Цена” (л. 92 б), а друга съчинена от него приписка гласи: „29 юние 1895 година, писах на тая старовремъска книга, азъ Христо К. Керкезина, поборникъ уполченец въ 6 българска дружина, воевал съ руска-туръска война пресъ 1877 до 78 г., сключен миратъ съ Русие и Турция на 19 февруаръ 1878 г. (л. 213 б и 214 а).

По стародавна традиция, съдбоносните и знаменателни събития да се увековечават и чрез писаното слово, Христо Георгиев вписва в книгата-реликва Руско-турската война, едно от най-значителните и забележителни събития в новата летопис на България, с основателната гордост на самоотвержен участник в нея.

Рискувал живота си за свободата на България, Христо Георгиев – Черкезина, независимо от огорчението си, че остава пренебрегнат и незачетен от собствената си държава, проявява присъщата за възрожденските дейци щедрост на духа, като предоставя най-ценното си притежание на националната духовна съкровищница, следвайки Софрониевия призив „на ползу роду”.

Категория: Статии 2010 година | Добавено от: garadinki (01.03.2010) | Автор: Валерия Тарашоева
Преглеждания: 100
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси