ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА ВЪВ ВРАЦА - История на България XV - XIX век - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 16.09.2014, 03:53Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Етнография [8]
Археология [3]
История на България XV - XIX век [8]
Нова история [5]
Най-нова история [6]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 25
Статистики

Общо на линия: 0
Гости: 0
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » История на България XV - XIX век

ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА ВЪВ ВРАЦА

Часовниковата кула във Враца


      В периода на Българското възраждане, самобитните български майстори-строители, природно надарени с усет към красивото и хармоничното, оформят несравнимия и неповторим архитектурен облик на нашите градове.

      Те изкусно вплитат обществените постройки, каквито са и часовниковите кули и черковните камбанарии, в естествената даденост на селището, придавайки им импозантен вид с оригинални строителни прийоми и акценти.

      Часовниковите кули в българските градове имат пряка връзка с процъфтяването и напредъка на занаятите. Тяхното разрастване води не само до образуването на българските организации (еснафите), но и до официалното им признаване със специално издаден султански ферман през 1772 г. Върху занаятчийските сдружения пада задължението за урегулиране дейността на отделните занаятчии и еснафи. Те въвеждат строг контрол върху количеството и качеството на производството, разпределянето на суровините и материалите и нелоялната конкуренция. Въвеждат и регламент на работното време, като под ударите на „сахата" (часовника) занаятчийските работилници и търговските дюкяни едновременно вдигат и спускат „кепенците" си в цялата чаршия.

        Часовниковите кули служат и като своеобразни противопожарни наблюдателници и чрез тях населението е предупреждавано за опасност от пожари, нападения на кърджалии и всякакви други разбойници и опасности.

    Едновременно с практичната си функционалност, те символизират и икономическото замогване на българските еснафи, а в последствие изразяват и тяхното национално самочувствие и гордост.

       Към средата и втората половина на ХVIII в., Враца се оформя и утвържадава като важно търговско-занаятчийско средище, свързано с широките пазари не само на Османската империя, но и с Европа. Търговско-занаятчийският подем на града намира материално изражение в издигането на часовникова кула в центъра на Враца (сегашният площад „Христо Ботев”), на мястото където по-късно е издигнат първият паметник на Христо Ботев. Тя е белег и на зародилия се стремеж към европеизация на града.

      Часовниковата камбана на кулата е излята от българи през 1762 г., както се вижда от двойно обозначената дата на нейното изливане по християнското и мохамеданското летоброене. Камбанният звън на часовника неизменно отмерва и диктува работния ритъм на деня в чаршията.

     След Освобождението часовниковата кула във Враца е съборена, за да се разшири главният градски площад, където през 1890 г. е разположен първият паметник на Христо Ботев. Часовниковият механизъм от нея е пренесен и поставен в кулата на Мешчиите, която започва да се нарича и „Часовникова кула".

       Кулата на Мешчиите е една от двете запазили се от ХVII в. жилищно-отбранителни кули в нашия град. Нейната височина, заедно с допълнително изградената дървена надстройка за часовника, е 24,55 м. Тя е една от малкото оцелели до наше време такива кули, наред с „Куртпашовата" (или „Серапионовата” кула, издигаща се до Регионалния исторически музей във Враца) и „Пирковата" кула в Кюстендил (датирана XV-XVI в.) и е ценен архитектурно-исторически паметник от късното средновековие. Нейните сурови, категорични и внушителни форми чудесно се вписват в мощния силует на Врачанския балкан.

        Някъде през 70-те години на миналия век, вероятно поради износване, часовникът от кулата на Мешчиите престава да действа. Благодарение усилията на общинското управление, часовниковият механизъм е възстановен и съживен и продължава да отброява историческите събития в нашия град, древен и млад като Балкана и да ни напомня, че времето е в нас и ние сме във времето и че за да останем в бъдещето трябва здраво да градим настоящето.

            

                                  Валерия Тарашоева – зав отдел „История на България ХV-ХІХ в.”


Категория: История на България XV - XIX век | Добавено от: Klavdiya (25.02.2011)
Преглеждания: 362
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари.
[ Регистрация | Вход ]
Вход във форума
Търси