Спомен за Дико Илиев - Статии 2015 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:18Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2015 година

Спомен за Дико Илиев

На 02.02.1898 г. /ст. стил/ в с.Карлуково, Луковитска околия се ражда Дико Илиев – музикалният педагог, самобитният творец, уникалният композитор, оставил бисери в съкровищницата на музикалното творчество. В родното си село завършва 4-то отделение и на 13 гдини заминава за Орхание /Ботевград/ да учи за военен музикант. Но избухва Балканската война, след нея Първата световна и 14-годишният Дико Илиев тръгва по пътя на войната. След нейния край, той се записва да учи във Военното училище в София. Заедно със семейството си живее известно време в селата Войводово и Букьовци, а от 1931 г. се премества в Оряхово. Тук Дико Илиев става музикант във военния оркестър на 36-ти пехотен Козлодуйски полк, в продължение на 42 години живее в този град и цялото му творчество е свързано с величествената и спокойна река Дунав. Роден на село, той познава в дълбочина душата на селянина и успява да пресъздаде вярно чрез музиката си вълнението на хората. Житейският му път е пълен с трудности и несгоди, но това не го спира непрестанно да твори, да свири и развива своето дарование. Дико Илиев успя да накара българският народ да играе с неговата флигорна неповторимото „Дунавско хоро”, без което празник не минава. В музикално-творческата си дейност той композира 16 прави хора, 9 дайчови,16 марша, 8 еленини хора, 6 други хора и 11 произведения, между които 3 валса, 7 китки и неповторимата рапсодия „Танцът на жетварките”.

През 1994 г. къщата на Дико Илиев в Оряхово е превърната в къща-музей с експониран фотодокументален разказ за жизнения и творчески път на твореца. За съжаление, преди няколко години, след поредното свлачище в града, къщата е напукана и почти разрушена, а експонатите от нея са прибрани. Сега предстои друга  къща от началото на ХХ в. да се ремонтира и пригоди за музей, в който отново ще бъде направена експозиция за Дико Илиев.

А врачани също трябва да бъдат горди с факта, че в ЕВК „Св. Софроний Врачански” има експозиция, посветена на този рядък музикален талант. В нея са представени оригинални лични вещи на Дико Илиев, архивен, снимков и документален материал. Посетителите на музея могат да видят оригиналните партитури на някои от знаменитите му хора, последните му нотни бележки, както личният му мундщук и хармониката, а така също и високите за времето си държавни отличия и свидетелства за народната признателност.

Завършвам с думите на Филип Кутев, които най-вярно отразяват творчеството на Дико Илиев: „Музиката на Дико Илиев е оригинална и неповторима. Тя звучи и ще звучи докато има българско. Нея никой не я е налагал. Народът сам я е понесъл в сърцето си, защото вече не може без нея”.

  Недка Димитрова – зав. отдел „Етнография”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (05.02.2015) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 121
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси