Перашки - Статии 2015 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:12Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2015 година

Перашки

Великденският обичайно-обреден комплекс е пример за преплитане  и взаимно проникване  между езичеството и християнската традиция. Великден е празник, останал от предхристиянската епоха и битуващ до ден днешен в нашия празничен живот. Митологичната му същност е свързана с възкресението и точно тази същност го „сродява” с езичеството. Светът произхожда от яйцето и за това то е знак на Вселената и символ на здравето.

     Боядисването на яйцата е свързано с вечността  и прераждането на живота, шаренето им с разнообразието на света, а чукането с тях говори за „сблъсъка” между световете на хората, в който сблъсък „борецът” или „боракът” спечелва здраве, щастие и късмет.

    В далечното минало нашите баби са боядисвали великденските яйца с естествени бои, получени от растения. Разбира се, днес никой няма да хукне да събира корени, треви и растения, за да си приготви естествени багрила, след като е достатъчно да влезе в първия супермаркет.

    Във времето на патриархалния бит, боядисването на яйцата е обредно-магическа практика, в която участва единствено  само жената – възрастната стопанка в къщата. Традицията повелява да се боядисат във Велики четвъртък или събота в ранното утро още преди изгрев слънце. За да станат хубави яйцата, процесът е таен – никой не бива да присъства и да гледа. Затова тук, във Врачанско, докато възрастната жена се занимава с яйцата, младата булка в къщата пази отвън пред вратата, а самата врата е залостена с чивия. Първото боядисано яйце винаги е с червен цвят, получен от отвара от корени на брош  или от билката червен риган, смрадлика, отвара от липов цвят. Освен в червено, перашките може да се боядисат и в жълто, получено от кукуряк, коприва или от кори от ябълка-киселка. Най-популярното средство за получаване на тъмножълт или светлокафяв цвят са люспите от кромид лук. С първото боядисано яйце стопанката прави кръстен знак върху челата на децата и после на всички членове на семейството. Това обредно действие има целебна сила и предпазна магическа мярка.

   В шаренето на яйцата българката винаги е влагала своето умение, художествена дарба и е прилагала различни техники. Орнаменти от растителния и животински свят и християнски символи са изписвани с помощта на разтопен восък, църковна свещ, листа от растения.

   Писаните яйца във всеки дом са предназначени за гледане /от тук и поговорката – гледат я като писано яйце/, за дарове на близки и роднини, за починали и най-накрая за чукане.

    Перашките разкриват богатия духовен мир на народа ни, който винаги е умеел да създава красота, която да свети и огрява цялата къща.

     Независимо от това, че в наши дни обичайно-обредният великденски комплекс е загубил семантиката си, традицията по боядисването на яйцата продължава своя живот.

 

   Недка Димитрова – зав. отдел „Етнография”,   ЕВК”Св. Софроний Врачански”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (09.04.2015) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 62
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси