Бубарство и копринарство във Врачанско - Статии 2015 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:14Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2015 година

Бубарство и копринарство във Врачанско

За развитието на бубарството и копринарството във Враца и Врачанско допринасят подходящите климатични и почвени условия. Климатът е умерено-континентален и е подходящ за отглеждане на черничевите дървета. Сезонът на бубохраненето е май-юни и съвпада с развоя и резитбата на черничевите листа.

От края на XIX до средата на XX в., бубарството и копринарството приемат характера на домашни занятия. Бубите се отглеждат в стаи от жилищата на стопаните, а черничевите дървета са единични, пръснати по дворове, покрай улиците или събрани в черничевата градина край Бубарската станция в града. Домашното тъкачество на копринени и кенарени тъкани от Врачанско е практикувано до средата на XX в. Многообразието на съхранените и достигнали до нас материални свидетелства разкриват старинна тъкаческа култура на тукашното население, в която основна фигура е жената – стопанката на къщата. Изработените тъкани зависят от непосредствената им употреба. Цветни и красиви по своята изработка са дългите, понякога стигащи до два метра, копринени пешкири, поставяни пред огледалото или предназначени за сватбени дарове, копринени ризи, кенарени ръкави, покривки и чаршафи. Декорацията по тези тъкани включва предимно растителни и геометрични мотиви, а също така стилизирани изображения на животни и човешки фигури. Интересна по своята изработка и натоварена с магическа сила е копринената или кенарена риза на лазарка от Врачанско, на която в мотивите задължително се включва фигурката на змей. Умението и трудолюбието на врачанските жени, занимаващи се с копринарския занаят намира отражение и на страниците на сп. „Бубарски преглед” от 1927 г.: „Най-прочутата по своята хубава и деликатна работа е врачанката, със своите хубави копринени платна, със своите бурунджуци. Последните няколко международни изложения в Сент-Луйс, Лиеж, Лондон и пр., на които се излагаха много такива платна доказаха, че работата е отлична и може да привлече окото и на най-взискателния; почти всички излагани копринени платна, особено чисто копринените се продаваха до парче, въпреки извънмерно високите цени, които им налагаха изпращачите……….Врачанката може да се гордее с тази сръчност”.

В процеса на упражняване на бубарския занаят местните жители достигат и до определени знания за лечебното въздействие на черничевите дървета и ги прилагат в традиционната медицина. Отварата от черничеви листа за тях е средство за понижаване на температурата при простуда; отварата от кората на корените от черницата е лек против хипертония, за лекуване на диабет, воднянка, хиперфункция на бъбреците и др. Те използват черничевите плодове за подобряване на сърдечната дейност, при кашлица, за гаргара на гърлото и устната кухина при възпалителни процеси.

Както занаятът, така и производните от него намират място и във фолклора. Разпространените във Врачанско пословици и поговорки говорят за доброто развитие на бубарството и копринарството в този край: „Коприна носи, коприва яде”, „Копринена жена, вълнен мъж”, „Копринена булка, вълнен мъж”; а за доходността на тези дейности: „Който храни буби, капитал не губи”, „Който сади черници, ще спечели жълтици”.

Отглеждането на буби във Врачанско до към 30-40 г. на ХХ в. е почти повсеместно занятие на селското и градско население. За това този край се обособява, през посочения период, като район с цветущо бубарство и копринарство редом с такива бубарски райони като Пловдивски, Хасковски, Търновски и Габровски.

 

Недка Димитрова – зав. отдел „Етнография”

Категория: Статии 2015 година | Добавено от: garadinki (02.07.2015) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 67
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси