Великден в българските традиции - Статии 2014 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Понеделник, 26.06.2017, 06:45Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2014 година

Великден в българските традиции

Великден, празна неделя,

защо би една неделя,

а не си една година,

чехлите да си съдера,

рубата да си обноса.

(с. Добролево)

Великден е денят на Христовото Възкресение, но също така празникът, за българите, съвпада и с древните езически представи за раждащата се природа и последния ден от прехода към пролетта и лятото. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник .

Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики. На велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, почистват се оборите и се изгаря сметта.

През великата сряда и велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо те се преброяват; обикновено в най-многобройните фамилии те са 500-600, защото се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. После се измиват и стипцосват — с вода и пепел, за да не останат петна. По традиция, приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани “писани”, шарени, перашки, и др. Основната боя, в която се боядисват перашките е червена и се получава от отвара от риган. Зелената боя се получава от коприва, жълтата (в Ракево и Баурене) от кукуряк, кафявата (във Фурен) от обелките на червения лук и др.. Във Врачанско перашки се правят, като се пишат с восък или като се украсят с различни листенца от невен и детелинка, трендафил и божур. В Галиче и Ботево има и друга техника за боядисване – с помощта на туткал.

Първото боядисано яйце във Врачанско винаги е в червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката прави кръстен знак върху челото на децата като изрича благословия (или му бае) за здраве и жизненост: “Да си жив(а) и здрава(а), да си бел(а)и червен(а) като тая перашка”. След това яйцето се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце заравят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение.

  След боядисването на яйцата идва ред на замесването и шаренето на великденските хлябове.  В повечето селища на  Врачанско хлябовете се месят в петък . В  Ракево и Баурене те се наричат великденски колаци, които младите булки носят у кръстници и родители. В други селища се меси великденска боговица и кумичин кравай, който е приготвен от момите, които са лазарували. В Зверино стопанките месят колак, украсен с повой и куклички.Обикновено хлябовете се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.

В полунощ на съботата срещу неделя, т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!" — "Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком в къщи. В Мизия бабата в зори нарежда на прага на къщата чимове със зелена трева и паничка с червена боя, с която в четвъртък са боядисани яйцата. Децата трябва да стъпят на тревата и да се огледат в паничката с боя – “за здраве”, ”за да са бели и червени” през цялата година.

Великденската трапеза е празнична – освен обредните хлябове (в по-ново време и козунаци), писаните яйца, домакинята се грижи след дългите пости да има и пълнена кокошка, или пуйка с ориз, картофи и др.  Не се вкусва нищо преди да се разчупи боговицата или колака, да се счупят яйцата и всеки да се комка. След това всички се “кълцат” с шарени яйца, за да се види чие яйце е най-силно, то е наричано “клъцуняк” “кълчък”. Първото яйце, изядено на този ден, се разделя с друг – според вярванията в Зверино: “не се яде цяло, за да не се вдигат бучки по тялото”,  а в Ракево и Фурен: “циреи ще ти се вдигнат, ако не го поделиш”. На празника се ходи на гости, посещават се кръстниците, родителите, деверите, носят се подаръци: пита, козунак, яйца.

Следобеда момите начело с новата кумица отиват на определено място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:

Зелена равна морава

заман ми бъди зелена

като през празна неделя

и Великата събота.

Пофалил ми се Великден,

с червени яйца Великден,

Гергьовден с вакли агънца,

Петровден с крехки пиленца...

 

Силвия Веселинова – уредник в отдел „Етнография”

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (20.04.2014) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 182
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси