Тодоровден (в годината на коня) - Статии 2014 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Четвъртък, 25.05.2017, 02:14Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2014 година

Тодоровден (в годината на коня)

След Сирни заговезни настъпващата седмица се нарича Тодорова седмица, Тудорица или Черна неделя. Първият ден от тази седмица носи името Чисти понеделник, Песи понеделник или Кукеровден, тъй като в някои краища на България на този ден обикалят кукери. На този ден стопаните не бива да работят никаква работа, за да не предизвикат болести  в семейството си и да предпазят от бяс животните.

Вторият ден от седмицата се нарича Черен вторник и според народните представи също не трябва да се работи, но ако се започне някаква работа, то тя се проваля. Задължение на стопанките е сутринта на този ден да омесят питка, която след като е прекадена, я раздават на съседите за предпазване от суша и болести.

Третият ден носи името Луда сряда или Черна сряда и се смята за един от най-лошите дни от годината. Ако на този ден човек работи, след това полудява, а за да оздравее баячка му бае и му дава да пие отвара от билки.

Четвъртият ден е известен под името Въртоглав четвъртък. На този ден стопаните също избягват да работят, за да не влиза “лош дух” в главите им.

Най-лош ден от тази седмица е петък, наричан Черен петък и отново на този ден, за да се предпазят  хората от болести, а реколтата от суша и градушка , не се работи.

Тодоровата седмица завършва с празнуването в събота на Тодоровден, празник, на който се почитат конете. Според народните представи, на този ден св. Тодор завързва коня си на забито в земята копие и тръгва да измоли от Бога да дойде лятото.   Стопанките във всяка къща месят обреден хляб с форма на подкова, конска глава или конче и, раздавайки от него, цвилят и ритат като кобили. От този хляб слагат и в зобта на конете, за да са здрави и плодовити през цялата година. В съботния ден всички ергени от селото излизат и се надбягват с конете си. Спечелилият кушията кон се закичва с венец, а пред дома на неговия стопанин, го посреща мома с котле, пълно с вино.

Според народните представи, през цялата Тодорова седмица върлуват злите сили и преобладава хаосът. Обредно-магическите действия и редицата забрани имат за цел да предпазят хората и животните от тези зловредни сили. Св. Тодор е светецът-конник, който е неразделно свързан с коня, двамата са неделими персонажи и затова светецът е закрилник на конете и техните ездачи.

В митологичните системи на много народи конят се явява атрибут на редица божества, богове и герои. Достатъчно е да споменем колко силно е развит култът към коня сред прабългарите, чието знаме е конската опашка, а кумисът – основно питие. Почитането на коня е характерно и за древните траки. Главният атрибут на тракийското божество Херос е конят.

Обредните действия през петте дни на Тодоровата седмица имат ясно изразен езически характер, а на самия Тодоровден се преплитат паганистични и християнски вярвания. В съботния ден празнуват и всички именици.

Недка Димитрова - ЕВК ”Св. Софрний Врачански”

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (04.03.2014) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 78
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси