Йордановден (6 януари) - Статии 2014 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 27.06.2017, 20:25Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2014 година

Йордановден (6 януари)

Йордановден има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Богоявление. Според традиционните представи на този ден е кръстен и младият Бог (чрез потапяне в река Йордан), следователно той отново се ражда за нов живот. Неговото кръщение (повторно раждане) съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните дни).

Вярва се, че точно в полунощ на Богоявление течащата вода спира и „ който гребне от нея – жълтици ще извади”. В крайдунавските села е разпространена практиката момата от дома да разнесе „нова” вода по домовете в селото „за да се умият стопаните им за здраве” като всеки се поканя с думите: “Свети Йордан е дошъл здраве да ни донесе. Айде да се умиеш за здраве!”.

В с. Кален (Врачанско) още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. Тя е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. На потока или край кладенеца момите измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони. Ралника жените омиват с китка босилек и чемшир, завързан с червен вълнен конец. Отриват го с глава червен лук и хвърлят  китката в коритото на чешмата. След като привършат с тези обредни действия, те завиват ралника в месал и го поставят в своя дом пред вратата, за да може всеки да хвърли върху него пари наричайки: ”Да се роди много зеере през годината и да чисти и здрави житата”.

На Йордановден се извършва и освещаването на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който го е извадил, ще бъде здрав и щастлив. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. В с. Зверино вярват, че ако на този ден има лед в реката и скреж по гората и годината ще е плодородна.

От светената вода всеки носи в къщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. В Мизия с тази вода се забъркат тритиците за домашните животни за да са здрави .

В с. Лиляче попът обикаля с кръста селото и ръси с вода от бяло котле, окичено с венче от чемшир и босилек. В с. Голямо Бабино, заедно със свещеника, който минава да ръси по домовете, минава и този който е извадил кръста от реката. Стопаните пускат по сребърна монета в котлето  и ги даряват с лук, месо, пипер и др..

В навечерието на празника се приготвя последната трета кадена вечеря след Бъдни вечер и Василовден. В с. Градешница още на Бъдни вечер стопаните нанизват на герданче бял лук и тиквено семе, което на Йордановден го закачат на дървото и наричат: ''Айде, с живот и здраве, плодородна да е годинката''.  На трапезата подобно на Бъдни вечер има само постни храни, боб, варено зеле или сарми, орехи, колачета, пълнени чушки, вино, прясна пита, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено. На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

С Йордановден е свързано и разпространеното вярване, че в нощта срещу празника небето се отваря и каквото си пожелае тогава човек, то ще се сбъдне.


Силвия Веселинова – уреник в отдел „Етнография” при РИМ – Враца

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (06.01.2014) | Автор: Силвия Веселинова
Преглеждания: 111
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси