Илинден - Статии 2014 година - Етнография - Статии - Музейна Библиотека Враца
Вторник, 23.05.2017, 04:07Влезли сте като Гост | Група "Гости"Добре дошли Гост | RSS

Музейна Библиотека Враца

Сайт меню
Раздел категории
Статии 2008 година [2]
Статии 2010 година [3]
Статии 2011 година [2]
Статии 2012 година [6]
Статии 2013 година [1]
Статии 2014 година [6]
Статии 2015 година [3]
Статии 2016 година [1]
Нашата анкета
Оценете нашия официален сайт
Общо отговори: 42
Статистики

Общо на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Статии


Главна » Статии » Етнография » Статии 2014 година

Илинден

Последният в групата празници, свързани с предпазни мерки срещу градушки, гръмотевици и светкавици, е Илинден. Преди него, с такава обредна насоченост са Петровден /29 юни/, Павльовден /30 юни/ и трите горещници /15,16 и 17 юли/.

Според народните представи, св. Илия е заповедник на гръмотевиците, светкавиците, градушките и дъждовете. Стопаните вярват, че когато вали дъжд и гърми, то св. Илия препуска с колесница по небето и влачи след себе си бъчва с вода, от която тече по земята, а от търкалянето на колелетата се чуват гръмотевиците. Колесницата е теглена от четири или шест коня и от нея св. Илия хвърля огнени стрели /светкавици/, насочени срещу ламите, които ядат от житото на стопаните. За да бъде омилостивен този светия и да пази плодородието – за неговия празник се коли най-старият петел в къщата и се приготвят обредни хлябове. Както във всички обреди, свързани със запазването на реколтата, така и за Илинденската обредност е характерно преплитането на различни митологични моменти и реликти. Във фолклорната представа св. Илия се явява наследник на старогръцкия бог-слънце Хелиос. Това езическо божество приема чертите и облика на светията, повелител на мълниите и гръмотевиците. В народното съзнание св. Илия се свързва с лятото, плодородието по ниви, поля и градини и влагата по тях. Заколването на петел, който е соларен символ, и приготвянето на обредни хлябове са кръвната и безкръвна жертви за светеца, който трябва да осигури и запази плодородието и реколтата на стопаните.

В някои етнографски области на България в Илинденската обредност се включва обичая гонене на змей. Според народните представи змеят, драконът и ламята изпиват водата от реки и извори. И затова, вечерта преди Илинден, дружина само от мъже трябва да освободи „небесната влага”, да възстанови реда в селото след създадения хаос. В пълно мълчание мъжете обикалят всички къщи на селото, дворовете, оборите, нивите и с дървени тояги удрят по врати и огради като вярват, че така прогонват змея, който е довел сушата. В това помага и св. Илия, хвърляйки стрели от небето, за да прободе ламята.

В много села на този ден се правят събори с общи трапези и хора, с които се отбелязва и почита празникът.

В недалечното минало св. Илия е почитан светец и закрилник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.

Тържествено честват този празник и всички, носещи името на светеца.

 

Недка Димитрова - ЕВК „Св.С.Врачански”

Категория: Статии 2014 година | Добавено от: garadinki (20.07.2014) | Автор: Недка Димитрова
Преглеждания: 113
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Вход във форума
Търси